Бачково – Зелената пътека

За мнозина Бачковския манастир е само манастир, няколко сергии и кебапчийници. Но от паркинга на манастира започва чудесна панорамна екопътека из Родопите. Можете да се поразходите, да разгледате забележителностите и да хапнете на пикник.

Продължителността на разходката е около час и нещо с умерена денивелация. Подходяща е за деца и семейства. Тръгва се от паркинга на манастира през широка порта, върху която стои надписа „Зелената пътека“. Върви се по асфалт около 5 минути, след което пътя става горски. Минава се вдясно от една голяма чешма и малка поляна. Тук мога да кажа че в духа на Родопите, чешми има в изобилие по цялата пътека. Водата е хладна и чиста. С навлизането в гората започва да се усеща денивелацията. Минава се вдясно от костницата (някой ако има повече инфо за нея – моля да допълни).

След още малко пак вдясно се виждат беседки, пейки… и един голям камък, който се оказва че е Еленината чешма, но поставена с гръб към пътеката.

Следва водопада. От пътеката се вижда горната му част, където реката пада между камъните от височина 5-6 метра. Ако искате да направите страхотни снимки, съвсем лесно можете да слезете в основата му. Върнете се малко назад и ще намерите малка пътечка за там.

След още десетина минути пътя почва да става леко каменист и се излиза на Дългата поляна. По нея са разхвърляни каменни блокове, а в сенките могат да се намерят дървени пейки и масички за пикник и отмора. Тук е идеалното място за вас, ако сте огладнели. В края на поляната има чешма, а в дясно от нея минава реката. Ако се загледате по табелките ще видите надписи „Кошчето за боклук е вашата раница!“. И с право – района е доста замърсен от боклуците оставяни от „туристи“. Импровизираните кошчета, направени от торбички или от срязани туби преливат, а някои поляни са целите покрити… Хапвайте и пийвайте тук, но оставяйте района в състоянието в каквото бихте желали да го намерите следващия път.

Ако след поляната имате още сили, продължавате към края на пътеката. След 15 минути стигате до следващата постройка – аязмото. Изворът се предполага че притежава лековити свойства и около него е издигнат параклис. В двора му се виждат два огромни чинара на по над 300 години.

Продължавате по пътеката и скоро стигате виждате малка постройка, кацнала в скалите над вас. Това е пещерата с иконата. Една от легендите разказва че преди години овчар е бягал от дъжда и се е скрил в малка пещера. В нея намерил икона. Иконата е скрита от монасите от Бачковския манастир точно преди последното разграбване на манастира от турците. Иконата е пренесена в манастира, но част от нея се е отпечатъла на камъка в пещерата. До пещерата се стига по много колоритно стълбище, прорязано в скалите. След като посетите пещерата, не бързайте да слизате обратно. Продължавате все напред и нагоре. Стълбите ще ви изведат на панорамна площадка, точно над мястото където бяхте преди малко. Храстите и дърветата тук са окичени с разноцветни парцалчета, чорапи и салфетки. Според поверието всеки може да закачи нещо тук и това ще му донесе здраве.

Продължавате все напред и стигате до параклиса „Св. Архангел Михаил“. Над входа му две табели анатемосват всеки, който драска по стенописите. За съжаление съвременния вандал-турист не се трогва от анатеми и вътре не е приятна гледка…

Тук е края на пътеката. Ако искате, хващате обратния път, а ако сте тръгнали с по-сериозни намерения – сигурно вече сте забелязали маркирания маршрут към хижа „Марциганица“. Вие си решавате.