Това е едно ходене, което ми се въртеше в главата от адски много време. Прогнозите за времето след средата на октомври бяха благоприятни, така че с едното око на синоптика взехме да приготвяме плана за трасето Бузлуджа - х. Българка. Разстоянието не беше голямо, ама и на нас ни е малък левела, така че за 4-5 часа трябваше да ни дойде тамън. План Алфа включваше ходене до Българка и от там прибиране с влака от Кръстец. За съжаление поради логистични причини трябваше да изредим още малко букви от гръцката азбука докато стигнем до правилния план - с кола до Бузлуджа, ходене до Българка, нощуване там и на следващия ден обратно по същия маршрут.
Още докато се прибирах към Стара Загора предната вечер времето ми изигра невероятно красив спектакъл. Вятъра постоянно разтикваше облаците насам-натам и украсяваше залеза: На сутринта със сестрата минахме през магазина - заредихме с мръвки и вода, забравихме разните салатени благинки (аматьори!) и хванахме през Казанлък. Влакът от София подрани (БДЖ винаги може да те изненада с нещо), от където забрахме още един член на експедицията. Газ към Бузлуджа. Нагоре гледката беше страховита - плътни тъмни облаци бяха завардили върха. Рекох си че има две възможности - горе да си е*е от дъжд и вятър или пък облаците да са по-високо и да ни направят супер шоу. Някак си не бях обнадежден, но рекохме да продължаваме по плана. Горе времето се променя с минути. И естествено горе вятъра ни обрули. Не случайно са опънали 36 перки от ветроенергийния парк. Там ако вятъра спре, значи Земята е спряла да се върти. Както и да е - първи чекпойнт - влизане в чинията. Предния път от юли имаше адска буря, та този път се надявахме на по-чисто време и гледки. Имахме ги. [caption id="attachment_1193" align="aligncenter" width="600"] Позабравил съм как се правят ХДР-и[/caption] Вътре беше пълно като конгрес на БКП. Някакви лапетии с едни натокани кифли - били се качвали в пилона като си светели с два телефона. Самоубийци. Не правете като тях. Възрастна двойка чужденци, с които си изхайкахме. Два автобуса унгарци. Ако някой се сети да сложи долу лелка с билетчета (и семки) - златен ще стане. Тръгнахме да се качваме нагоре, но се оказа че някъде съм си изгубил едната ръкавица и ми се скапа настроението. Вятъра яко бучеше, а като се спреш на едно място усещаш как цялата конструкция се клати. Така че точно накрая преди петолъчката ме хвана шубето и аз бях до там. Към 14 часа си бяхме начесали крастата и хванахме към Българка. По сайтовете даваха пътя към 3 часа и половина, значи като за нас - 5 :) Плана беше до 19 часа да пристигнем - хем да не ходим по тъмното, хем и да хванем готината светлина покрай залеза. [caption id="attachment_1195" align="aligncenter" width="600"] Задължителния конски табун покрай паметника[/caption] [caption id="attachment_1196" align="aligncenter" width="600"] Този според сестрата беше паднал в кофата на Милка-та :)[/caption] [caption id="attachment_1197" align="aligncenter" width="600"] Любопитко[/caption] От първия Бедек отправихме поглед назад. Към Централния балкан се виждаше снежец и още една група ветрогенератори. А въпросния снежец го видях по-късно от близо в блога на Мартин Петров, който е бил там по същото време. [caption id="attachment_1199" align="aligncenter" width="600"] На границата между Северна и Южна България[/caption] [caption id="attachment_1200" align="aligncenter" width="600"] Разгледахме Габрово от високо. На север се виждаше друг град, вероятно Трявна.[/caption] По едно време започнахме да усещаме звуците от перките. А те ни изсвириха цяла симфония - плътното жужене от генераторите, витлата които разсичаха въздуха и проскърцваха от време на време. Това скърцане... Ужасно, силно и настойчиво. Както реве тиранозавъра от Джурасик парк. Пътеката слезе от билото и навлезе в гората. Листата от широколистните бяха слезли от клоните и правеха гъст килим. Ниското слънце беше започнало да вкарва оранжеви багри. Красота. По едно време пътеката влезе в тъмна и гъста курия. Толкова черна, че тръгнахме да търсим фенерчетата :) Нормален разговор от след като ни се изчерпаха просташките песнички: Аз: Beware mortals, as you enter the forest of DOOM!... Сестра ми, как ще го кажеш това на немски? Ze forest of ze doom...? Сестрата: Гора е wald, дуум балиго. Nicht gut? Аз: ZE WALD AUF ZE NIGHT GUT! :) На места беше влажно, но поносимо, като се има предвид че предните две седмици небето се беше продънило от дъжд. На няколко места трябваше да заобикаляме стабилни гьолове. По средата на пътя беше единствената питейна вода - Бабиния Райчин чучур. Чучура течеше толкова стабилно, че водата чак избиваше през камъните. И там хората бяха направили масичка с пейки и ... София 82 :D [caption id="attachment_1206" align="aligncenter" width="600"] Да погледаме телевизия на сянка?[/caption] Бяхме си забравили генератора и не можахме да пуснем телевизора (захранващия кабел беше нов и прилежно намотан отдолу) :) За това хапнахме леко и продължихме. През цялото време пътеката слизаше стабилно надолу, което леко ме притесняваше. За мен слизането е по-гадно от изкачването, а и си давах сметка че тази денивелация щяхме да я взимаме на обратно на другия ден... Колко ли е стара табелата за да я изяде така дървото? Това далеч не беше единствената маркировка, напротив. Адмирации за туристическото дружество, което поддържа пътеката - буквално на всеки 50 метра имаше табелки. Пристигнахме към 18 часа - малко по-рано от предвиденото, но и без това в гората нямахме много от очакваната златна залезна светлина... Обаче пък бяхме капнали, та се размазахме от кеф като видяхме пушека от комина. Хижарят ни посрещна благо с чайче и топла трапезария. Май нямаше други хора освен нас и едни бабки. Бабки по години, но по душа - лелки! :) [caption id="attachment_1209" align="aligncenter" width="600"] (Тук се сещам че преди време от "Сблъсък" бяха свили една моя снимка за контекста на "дайте парите да ги изпием с Бай Иван", та да им пусна още една, ако имат нужда)[/caption] [caption id="attachment_1210" align="aligncenter" width="600"] Mandatory food tribute for instagram[/caption] Неделя заранта станахме и тръгнахме по план към 9 часа. Съвсем на близо беше природната забележителност "Виканата скала". От там се вижда като на длан северна България. Представих си колко салата може да се изпие на беседката до скалата нощно време... Хванахме на обратно, като съответно вчерашното надолнище беше днескашно нагорнище. Голямо нагорнище. Езика си го влачех в листата. [caption id="attachment_1214" align="aligncenter" width="600"] На Бабин Райчиния чучур по средата на пътя[/caption] Въпреки денивелацията, като че ли връщането го взехме по-бързо. След 3 часа започнахме да виждаме перките и излязохме на билото. Което си беше измамно, понеже имахме още час път до колата. [caption id="attachment_1217" align="aligncenter" width="600"] Водата течеше от скалите. Имах чувството че целия Балкан е подгизнал от предните две седмици[/caption] [caption id="attachment_1218" align="aligncenter" width="600"] Скален обитател[/caption] [caption id="attachment_1219" align="aligncenter" width="399"] Поглед към Шипка[/caption] [caption id="attachment_1220" align="aligncenter" width="600"] Я, те всичките си имали женски имена! :) Преброихме Клаудия, Боряна, Жизел, Рут, Радина и т.н.[/caption] [caption id="attachment_1222" align="aligncenter" width="399"] Метеори посред бял ден :)[/caption] [caption id="attachment_1223" align="aligncenter" width="600"] Поглед към кораба-майка. Долу са хижите Младост и Бедек. Младост не работеща, а Бедек май се престроява в квартира за перкаджиите.[/caption] [caption id="attachment_1224" align="aligncenter" width="600"] Да си смажат малко перките, че ако се откъсне някоя има да я гоним до Гърция...[/caption] Накрая вече капнали, едвам движещи си краката достигнахме чекпойнта :) След което някои се откъртиха, а други после имаха проблеми с движенето на крайници и гърбове. Но какво е болката освен един приятен спомен от изминатия път :) Планината малко ни изплаши в началото, но беше благосклонна и ни допусна да се освежим с красотите ѝ.