Рим – 2ри ден – Моренце!

Спахме прекрасно на климатик. Като се събудих направих една лека инвентаризация на стаята и открих 6 контакта. Йее, за първи път ми се случва да си включа всичките батерии да се зареждат и да ми остават свободни контакти. Без да изключвам никакви електроуреди от стаята. Освен това имахме голям LCD телевизор и кана за топлене на вода. Към каната имаше комплект няколко чайчета, кафенца, захар и сметани.

Слизаме на закуска. Очаквах някакво фиктивно кроасанче и кафенце – бях много положително изненадан когато попаднах на блок маса. Ядене – на корем. Обичайните неща за сандвичи и мазане на филии, плюс кисело мляко (два вида), мюсли (три вида), ананаси и праскови от консерва и някакви дребни закуски (кроасани и кремки). Денят започна много силно!

Решихме днес да ходим на море. Много хора не знаят че от Рим лесно се стига до плажа. Повечето като чуят „плаж“ и реагират с „ама градът не е на морето, какъв плаж?“ С градската железница се стига за 45 минути, която даже ни се пада безплатна с Рома Пас-а 🙂

Пътьом минахме през супермаркета да разгледаме. Бирите вървят около 1-2 евро на кенче, но нямаха хладилници. Търсихме някакви аварийни кроасани, но не видяхме никакви. Взехме един солени бисквитки Tuc за всеки случай и газ към метрото.

Там валидирахме за първи път Рома Пас-а. Врътката с него е че важи до полунощ на третия ден след първоначалното му валидиране. За това от този момент до последната вечер бяхме изцяло покрити. Първоначално моята карта не ме пусна в метрото. Помислих че има някаква специална врътка за инициализиране на картата и се усуках около един служител. Той само я допря до пропускателната конзола, лампичката светна в зелено и това беше. Рома Пас-а е RFID безконтактна карта. Т.е. – не се дупчи, а само се доближава до отчитащото устройство. Както софийските карти за градския транспорт.

Първи сблъсък с градския транспорт и то – бъгав. От тук нататък постоянно имаше някоя конзола, която да откаже валидация. На входа в Капитолия служителката явно беше свикнала с това, защото след първия неуспешен опит, поогъна и поомачка малко картата и след това валидацията беше наред.

Качихме се на Манцони и на Термини сменихме метрото към Пирамидата. Пирамиде е метро спирката на гара Остиенсе, от където трябваше да хванем градската железница. На смяната на Термини усетихме разликата между двата типа мотриси в метрото. Едните – климатизирани и чисти, а другите – мизерни.

Влака на Остиенсе всъщност се оказа че са същите мотриси като от метрото. За щастие – от климатизираните. Полашкахме се около час и пристигнахме. Морското градче се казва Ostia или Lido di Roma и има 3 спирки. Слязохме на последната.

Градчето уж е курортно, но въобще не прилича на нашите курорти. Циганията липсваше изцяло. Сергии – никакви. Хотели – никакви, или поне не бяха лъскави и неонови. Улиците – почти празни. Електрическо Рено се зареждаше на станция за електромобили. Минахме един крайморски булевард и излязохме на едно заведение на пясъка. Принципно плажът е платен – 5 евро на чадър + 5 евро на шезлонг. Но времето днес беше ужасно, очакваше се буря и на плажа нямаше почти никого. Нямаше и кой да ни вземе пари.

Плажът е разделен напречно на различни зони. Всяка зона имаше няколко реда чадъри и се ограждаше от някакви малки бунгалца/съблекални. Пясъкът беше черен, твърд и равен. Обичам да копая дупки, но за тук щеше да ми трябва права лопата.

IMG_8452

Плажът беше сравнително чист, а тук-таме се виждаха спасители, които го заравняват. Е, имаше си фасовете и боклуците, но беше доста по-добре от нашия Слънчев Бряг.

IMG_8459

IMG_8465

Разходихме се десетина минути и почна да прихвърча дъжд. Газ да се скрием обратно до кафето, през което влязохме. Там нямаше никой, само някакъв дядка си вършеше някаква работа на бара. Рекохме да пием по една бира и шаш – двамата служители не говорят английски. Но пък явно „бира“ си е „бира“ и на италиански. Хайнекенът на плажа е по 5 евро.

IMG_8495

Времето малко се пооправи и хората започнаха да пристигат малко по малко. Ние пък се бяхме настояли и хванахме влака до центъра на Лидо да поразгледаме и там.

Веднага пред гарата имаше автогара и малък площад. Все още си беше пусто. Задължителната сергия с шапки и обувки. Влязохме в един малък Карфур да си вземем обяд. Пиеше ми се айрян. Имаше доста богат избор от млечни продукти, но не видях нищо което да наподобява. Взех някакво Fresco мляко, понеже „фреско“ ми звучеше като „кисело“, а то се оказа прясно 🙂

IMG_8497

Разходихме се до един пристан, който видяхме на картата. Хората идваха да се любуват на готината гледка към плажове и градчето. В средата му имаше компас с посоките на света.

IMG_8505

Върнахме се през малко по-различен маршрут през Лидо. Пощата ми хвана окото – син фонтан беше ограден с колонада, а по лампите имаше вездесъщите шишове против гълъби.

IMG_8510

Уличките бяха се оживили слабо, но все пак бяха далеч от гмежта, която се получава по нашите черноморски градове. Минахме покрай един затворен лунапарк и на гарата. Натоварихме се на влакчето наобратно, метрото от Пирамидата, смяна на Термини и слизаме на Манцони.

Тук се случи една неприятна случка. Чувал съм за обирджиите в тълпите, но за щастие не ни се наложи да се запознаем с тях от първа ръка. На Манцони обаче точно след слизане нещо стана. Видях само как един тип в костюм би едно кроше на някакъв тинейджър. От страна на тинейджъра наскочиха група негови другарчета, гледащи злобно, които си го дръпнаха обратно в мотрисата. След секунда вратите се затвориха и влакчето потегли. Не мога да кажа точно какво се случи, но мисля че всеки може да си направи изводи за себе си…

На прибиране взехме няколко бири от супера, които сложихме в нашия хладилник да събират студ за вечерта. Ударихме по един следобеден сън за красота. Вечерта решихме да се поразходим на халост из центъра. Сложихме за чекпойнт фонтана Дьо Треви и взехме бирите. Директно метро от Манцони до Барберини. Там някъде видях първия по-сериозен фонтан, но не помня точно къде беше. Навсякъде имаше бележки „DON’T TAKE AN ILLEGAL TAXI, TAKE A WHITE REGULAR TAXI“ все едно бялата боя е запазена само за легитимните таксита 🙂

IMG_8516

IMG_8521

IMG_8523

Тук едно чуждестранно семейство пак ни ползва като жокер. Как да стигнат до испанския площад? Ама и ние въобще не си бяхме написали домашното на тема „Рим“ и хич не вдявахме за какво става въпрос. Но пък за сметка на това имаме GPS и карта и сме безсмъртни. Упътихме ги добре.

Дьо Треви беше съвсем наблизо. Въобще централната част изглежда голяма, но от дестинация до дестинация рядко се върви повече от 15 минути. Стигнахме фонтана и… разочарование. Правеха му ремонт и го циментираха. Туристите можеха да го погледнат през плексигласовата ограда и да си купят магнитчета. Гадост. Успях да се наредя и за фронтална снимка, но гледката със скелето и бетона е толкова жалка, че ще ви я спестя.

IMG_8524

Помотахме се пак и тръгнахме безцелно из уличките. Те са едни такива тесни, с надвиснали здания отстрани. Народът масово се движи с моторчета. Навсякъде има разграфени по паважа паркинги за моторчета с дребни ситни клетки. Тук-таме се виждат и по-интересни превозни средства:

IMG_8533

IMG_8538

Малко по малко стигнахме до испанския площад, да видим онея чужденци кво търсеха. Първо впечатление – цигани! Тук вече намерихме курортната цигания, която ни липсваше на морето. Мангали продаващи лазерни фенерчета, бирички и светещи хвърчила, които се изстрелваха нагоре с ластика. Човек като погледне нагоре и едновременно виждаше поне 5-6 от тези хвърчащите. Добре дошли в чалгата! Площадът имаше фонтан, който беше ограден и в процес на циментиране. Още едно разочарование. Обаче точно срещу него започваха прословутите испански стъпала, пълни с хора. Мислехме и ние да седнем, но циганията излизаше извън граници, та се покачихме нагоре.

IMG_8544

IMG_8546

Имаше няколко площадки, всяка следваща от които предоставяше все по-готина гледка към града. Най-горе беше забучен поредния египетски обелиск. Там беше зоната на уличните художници, които рисуваха портрети и карикатури на туристите. Малко в страни от тълпата си намерихме нашето място. Седнахме на парапета и си веехме краката на 20 метра над стъпалата. Време е за студената биричка, която си носехме. Така вече съвсем друго яче гледах на света. Циганията си остана долу в краката ми, а мен вятър ме вееше на бял кон. Българите сме рекордьори в това да си правим густо от нищото 🙂

IMG_8558

Звъннах няколко телефона да пратя много поздрави от пъпа на света. Стана късно и тръгнахме да се прибираме. Точно под гъза ни имаше спирка на метрото. До нея първо трябваше да слезем до равнището на улицата, за което поне имаше асансьор. След това – задължителните ескалатори за още по-надолу. Слязохме на следващата спирка да разгледаме за малко. Това беше площада Република, който се състоеше от огромния фонтан на Наядите, заобиколен от могъщи колонади. Фонтанът беше красиво осветен от подводни светлини и хората си топеха краката в него. Имаше доста снимачи, разпънали стативи, стрелящи на дълга експозиция за следи от фаровете на колите, обикалящи по площада.

IMG_8566

IMG_8576

IMG_8577

Върнахме се в метрото и тръгнахме да се прибираме окончателно. Нещо друго ми направи впечатление на прибиране. От Манцони до нашия хотел имаше магазини и ресторанти, но по това време повечето вече бяха пусти. На едно място само имаше тълпа, и то такава, че като че ли даже имаше опашка отвън. Наближихме и какво да видим – букмейкърски пункт. Вътре на едно малко телевизорче даваха някакъв мач от световното. Всеки от присъстващите стискаше по някаква бележка. Израженията им не бяха като на хора, които се забавляват, а като на такива, чиито утрешен ден зависи от тази бележка.

И толкова за днес.

Предна част – Ден 1ви

Следваща част – Ден 3ти

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *