Рим – 4ти ден – Капитолия е врата към петото измерение

Закусихме яко. Това беше почнало да ми става любимата част от денонощието 🙂 Планът за днес беше да разгледаме Капитолския музей и да се пошляем безцелно по центъра. Освен това утре пътувахме наобратно, така че трябваше да си набележим транспорт до летище Фюмичино. Отвън на гарата видяхме че има автобусчета и в нета намерихме разписания и детайли. Цената от 6 евро (4 с онлайн резервация) беше примамлива и решихме да ги пробваме.

Хванахме нашата осмица до Колизеума. Моя рома пас нещо не щя да се валидира от машината. Майната му. От Колизеума вървим пеша покрай строежа на новата спирка от метрото. Рано към 9 часа е и все още няма много тълпи. Тук-таме някой циганин зарибява редките минаващи.

– Where are you from? I have everything here!
– От България съм ве, махай се.
– Bulgaria! I know Toni Storaro!

С това окончателно си спечели още няколко майни от моя страна 🙂

Минахме покрай площад Венециа, който познайте какво представлява? Да – поредната грандомания. В ляво – паметникът Виториано, посветен на крал Виторио Емануеле, който е обединил Италия. Тогава още не знаехме какво точно е това, поради липсата на каквато и да е информация по улицата. Мислехме че е царския дворец – толкова гигагнтско беше.

IMG_8993

Малко по-нататък започваха стълбите към Капитолския музей. Да, и той е на хълм. Поредния от седемте антични хълма на Рим.

IMG_8998

IMG_8999

И още от площада пред музея се почнаха с порцелановите пишки. Това трябваше да ме приготви за гледките през следващите няколко часа. До сега повечето статуи които видяхме бяха все на някакви светци или по прочие библейски мотиви. Ама сега няяяя – все едно ти казват „ние римляните сме истински мъже и пишките са ни големи!“. Накрая на деня си чувствах очите изнасилени.

Площадчето пред музея е малко. 70х40 метра си е малко в сравнение с всичко което видяхме до тук. Туристи почти нямаше и ако до момента се бяхме ориентирали по човекопотока, сега не успяхме да открием входа. Питахме тук и там и накрая го намерихме. Минахме проверка по сигурността като на летището – багажът през рентген, ние – през метал-детектор. И след това не можело с раницата, трябвало да я оставя на гардероб. Еми, щом трябва…

IMG_9007

Влязохме на едно малко площадче, заградено от триетажно здание. Въобще не изглеждаше голямо. На око му давах 10-15 минути общо и да сме готови. Дори още повече след като на първия етаж ни спряха – било офис, да сме взели асансьора за нагоре. Повечето от втория етаж беше кафе. В главата ми почваха да се прокрадват съмнения. Като го гледам това да сме го изръшкали за 10 минути, а по нета четох че хората губели по цял ден тук. Какво става?

И внезапно попаднахме в петото измерение. Влизаш през една врата, разглеждаш, връщаш се обратно и попадаш в друга стая. Стълби нагоре, водещи към по-ниски етажи. Тераси с гледки към неочаквани части от града. Подземни тунели, които излизат в други сгради. Асансьори по средата на нищото. Пълен шаш и паника. На едно място видяхме карта на стената, която приличаше на разгъвка на тесеракт. Наистина бяхме в петото измерение 🙂

Музейните експонати… безкрайни красоти. Яко кич от картини, мрамор и архитектура. Златни орнаменти и кристални полюлеи. Вече бяхме стигнали в нещо съществено!

IMG_9019

IMG_9026

IMG_9030

Естествено, поне половината експонати не бяха обяснени. Все едно всеки посетител е изкуствовед и знае какво гледа. Някои експонати имаха NFC таг, по който да ги провериш в специалното мобилно приложение. Капитолийския музей усилено се опитва да се електронизира. На няколко места имаше електронни табла, които обаче предоставяха много бедна информация. Представляваха 4-5 свързани HTML страници заредени през Internet Explorer в Windows XP. На фона на тези експонати това си беше жив пример как се източват едни милиони за бозава информационна система.

IMG_9039

В музея меко казано получих културно претоварване. Накрая просто исках да излезя и да не виждам изкуство до края на живота си. Ако всеки гражданин от античността имаше собствена статуя, то тя беше изложена там. Кой е правил всичките тези статуи? Едно време не е имало толкова много хора, а и повечето от тях са мрели по бойните полета. Тук беше изложена колекция от много милярди човеко-часове финна работа…

Трите сгради на музея са свързани през подземен тунел. От средната има балкон с изглед към тълпите на Форума. Третата сграда се разглежда на бързо за 10 минути. Кръстовете ни болят, обезводнен съм и се чувствам изнасилен в очите. Взимам си раницата от гардероба и вън на площада вече са се изсипали туристическите тълпи. Има и сватба. Долу на стълбите хора пълнят бутилки с вода директно от фонтана.

IMG_9068

Дърпаме пеша до Пантеона за двайсетина минути. Още грандомания и още море от хора. Парадният вход е уреден безплатно – влизащите са от дясно, а излизащите – от ляво.

IMG_9082

IMG_9086

Пантеонът е построен в първите десетилетия след новата ера като храм на римските божества. Няколко пъти е бил унищожаван и преправян през онези времена. Използван е като храм през цялата му история. През 7ми век християнството влиза и го превзема. Значи архитектурната присадка е очеизвадна. Античните части – мраморни колони, християнските части – яко злато.

IMG_9088

По средата на куполния таван има дупка. Легендата твърди че вън колкото и да вали, вътре и капка не влиза. Легендата беше развенчана от локвата на пода и ограждението с „внимание – хлъзгав под“ 🙂

IMG_9092

IMG_9094

IMG_9095

Седнахме малко на пейките да разтоварим кръстовете. През две минути се пускаше запис на различни езици, който казваше че трябва да се пази тишина и че това е храм. По едно време влезе и една мацка, която явно се имаше за пратеник на Исус и се разшътка по микрофона. Наоколо имаше табели, че по време на литургия влизането е разрешено само за молитви. Значи интересна работа, как уж е храм на всички религии, но е запазен ексклузивно за християнството. Звучи ми почти като християните да са го узурпирали, но те са благи хора и не могат да правят такива неща.

IMG_9105

Хапнахме по един сладолед, да презаредим малко енергия, че съвсем се бяхме омърлушили от ходене и култура. От площад Венеция хванахме трамвай 8-ми номер да се приберем. И грешкааа. Трамвая пое по съвсем друг маршрут и взе да ни отдалечава от центъра. Ко става? Слязохме и зачакахме обратния. На спирките на градския транспорт поне имат хубави информиращи табла всяка линия от къде минава. Този 8-ми номер минаваше по съвсем друг маршрут от „нашия“ 8-ми номер. Кво? Е, това беше неочаквано… Качихме се на обратния „фалшив“ 8-ми номер и след един час лашкане и безплатна сауна се върнахме до Венецията. Трамваите определено бяха претъпкани на максимум и преживяването дойде точно на време когато бяхме смъртно уморени. Дръпнахме пеша до Колозеума. Тълпите по улиците вече бяха огромни. Хванахме метрото до Термини, от където си купихме билети за автобуса до летището за следващата сутрин.

Прибрахме се абсолютно разглобени. Две бирички от магазина (намерихме хладилника най-после) отмиха умората. Вечерта хапнахме пици на следващото ресторантче. Домашното вино дойде в охладена бутилка и беше прекрасен завършек на деня.

IMG_9115

И така завърши престоя ни в Рим. Легнахме си рано, че следващия ден имахме много път.

Предишна част – Ден 3ти

Следваща част – Ден 5ти

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *