Рим - 3ти ден - Колизеума!
Закуската естествено беше мощна. Днешния ден го бяхме заделили за Колизеума, античния Форум и хълма Палатин. Това ни беше единия от двата безплатни входа с Рома Пас-а. Иначе и трите обекта са на един общ билет, който струва десетина евро и важи два дни. Защо два дни ли? Защото територията е огромна - на практика ако човек иска да види всичко и да научи кое какво е, без да го кара диагонално - толкова време ще му отнеме. Хванахме трамвай 8-ми номер от Манцони до Колизеума. Часът е около 9-10, а площадът около него е сгъчен с хора. Двама римски легионери обикалят наоколо и предлагат да се снимаш с тях. Виждаме една дупка за вход, с почти никой наоколо и си викаме че ударихме някакъв чийтърски таен вход. Малшанс - оказа се изход :)
Заобиколихме и видяхме опашките за вход. Едната беше дълга около 8 километра, а на другата пишеше "Roma Pass holders only" и нямаше никой. Ура за рома пас-а! :) Влязохме в огромната мегаструктура, само за да осъзнаем че опашката тепърва почва. Това отвън е било опашка за опашката :) Ограденото пространство продължава на вътре до билетния център, но тук поне има сянка, за разлика от отвън. Нашия сектор продължава да е пуст и с рома пас-а минаваме покрай билетния център, където чакат още около десет хиляди човека. На практика влязохме за около 3 минути с ходенето.
Мисля че всеки знае какво представлява Колизеума. Там в античността са провеждани гладиаторски игри и битки на християни с тигри. Хм, да... "битки" :) Подът на централната част е можел да се махне и лабиринтът отдолу да се наводни като басейн. Пускали са лодки и са си устройвали морски състезания. Побирал е около 50 хиляди души, като в съвремието италянците са махнали трибуните, понеже не ги кефели. Има твърдения че дизайнът на сградата позволявала целия човекопоток да се оттече навън за 6 минути максимум.
За туристите са достъпни две нива - приземното и първия етаж от трибуните. На места има знаци за аудиогидове - който се е сдобил с такъв от билетния център, да си пусне лекция за нещо конкретно. А там наистина всеки камък има история. Нещата които хванахме от разни случайни туристически групи бяха интересни.
И естествено - видяхме жив тигър! Даже два, като гледам сега снимката, хихи.
Вътре в закритата част има разнообразни музейни експозиции, които също са част от обиколката. Имаше модел на александрийската библиотека със скролове по стените. Имаше модели на различни сгради, части от древни книги и други.
По едно време черните облаци достигнаха критичен максимум и небето се отвори. Такъв дъжд ни пра там, че ум да ти зайде. Гръмотевици удряха на метри от нас, а ние се бяхме скрили в един от проходите. Поне имаше достатъчно камъни, на които да опънем малко кръстовете. Дъжда не спря особено туристите. Веднага се появиха цигани да продават чадъри и 
Поваля си един час и стихията попремина. Плюхме си на петите навън към следващата част от обиколката - Форума.
Тук преди да влезем минахме през поредния Карфур за бира и чипс. Кви българи ще сме ако не пием бира на стълбите на арката на Титус?
Форумът е поредната антична грандомания. Гигантски колони, стъпала, храмове... Какво да му описвам, направо да пусна малко снимки:
Инфраструктурно се състои от една улица с разкопки от двете ѝ страни. Това го обиколихме за половин час и тепърва тръгвахме нагоре към хълма Палатин. Той е един от седемте хълма на античен рим и не случайно се казва "хълм" :) Тук вече имаме лабиринт от стълби, площадки, тунели, закътани градини, балкони и какво ли още не.
От първата площадка се откри гледка право към форума, където бяхме преди малко. Но високото си е високо, и е по-добре за представата:
Някак си излязохме в голяма градина. Чимшири, рози и портокалови дръвчета, а в средата на фонтана две гълъбчета си правят баня - романтика!
Сянката беше в недостатък, а дъжда, който се беше извалял сега се изпаряваше и създаваше убийствен задух. Слава богу, отвреме-навреме имаше чешмички от които яката презареждахме, пейки и полянки с пинии.
В южната част на хълма се намират баните на Масенцио, от където има гледка към Циркус Максимус. Това представлява 400 метра дълга писта за надбягвания с колесници. Ние вече бяхме почнали да капваме и искахме някоя колесница да ни прибере... Слънцето беше почнало сериозно да ми бърка в здравето, а аз още бях без шапка.
Тръгнахме да излизаме, но се оказа че през входа не може. За една секунда се почувствах като в капан, но най-близкия изход не беше толкова далеч. Никога не съм бил по-радостен да видя думата Uscita :) Хващаме осморката от Колизеума и се прибираме до вкъщи. Изгорял съм яко и трябва бира.
Вечерта се съвземам някак си и решаваме да мръднем до Ватикана и да хапнем някъде по пътя. На нашата улица има нещо като дюнер, където продават и хамбургери и пробваме там. Циганина знае по-перфектен английски от всички които сме срещали до момента. Пилешки бургер за 3.50 и вече се чувствам доста по-добре. Вземаме метрото от Манцони до Отавиано, която е най-близката спирка до Ватикана. Ясно ни е че вътре чак няма да може да влезем, но поне да видим площада Св. Петър, където папата благославя. Площадът е заобиколен от грандиозна колонада.
Самия площад е елиптичен с два големи фонтана в двата фокуса. Единият беше зациментиран и преграден - каква изненада. През целия площад бяха наредени дървени прегради, които обаче не те спират на където и да тръгнеш. Ограничен е само достъпа пред самата базилика, където даже имаше и столчета. Четири големи лампи осветяват площада, като на всяка има и чешма.
Тръгваме по фронталния булевард, който излиза от площада към замъка Сан Анжело. Бърз поглед назад разкрива готина гледка към базиликата през преминаващите автобуси.
В замъка Сан Анжело можеше да се получи хубава разходка, но по това време беше затворен. Бил е замислен като гробница за император Адриян. В последствие папите са го ползвали като замък, затвор и резиденция. Известно е че от него до Ватикана има подземен тунел. В днешно време пред замъка има цигания, от където човек може да си купи фалшиви парфюми и маратонки Adibas.
Направихме си разходка край реката с идеята да стигнем до някоя спирка на метрото. Река Тибър би трябвало да е плавателна с корабчета, но не видяхме никакви.
По едно време стигнахме до поредната грандомания - сградата на Трибунала. Ще оставя снимките да говорят, понеже аз така и не разбрах какво е това. Ако си мислех че туризма в България е зле, точно това не съм очаквал от Рим. Никаква табела, никакво нищо.
На трибунала пресякохме Тибър и влязохме в познатата част от центъра на Рим. Тесните улички, надвисналите здания, луксозните магазини... След десетина минути бяхме на метростанцията на Спаня и вкъщи.
Предишна част - Ден 2ри
Следваща част - Ден 4тиАрхив
- 2023
+ 2022
+ 2021
+ 2020
+ 2019
+ 2018
+ 2017
+ 2016
+ 2015
+ 2014
+ 2013
+ 2012
+ 2011
+ 2008