Карлово – х. Левски

Този уикенд пак ми се провалиха една камара планове. Това вече взе да ми става навик, но пък – всяко зло за добро. Ива организира една разходка до хижа Левски над Карлово и аз леко в неведение до последния момент им се натресох. По карта пътеката до там беше около 10-15 км с 1000 метра денивелация, което означаваше че за мен щеше да си е сериозна работа. Отиваща към рекордите за тази година, ако не и – въобще. Важно е човек да се подготви психически и аз се подготвих за пешеходен садо-мазохизъм. А то се оказа още повече 🙂 Не съм в много добра форма и разстоянията които хората казват, аз си им слагам 50% отгоре. От Карлово до Левски казват 4.30 часа – значи като за мен – 6-7. Почти познах.

Идеята на Ива беше сутрин да тръгне тяхната група от София, по обед да са в Карлово, да се разглеждат музеи и а-у, да се обядва и след това да се хване нагоре. Да, ама аз си знам че като има път се тръгва максимално рано и не се губи време. Особено с моето темпо, това означаваше да сме горе чак по тъмно. Така че им пожелах успех и се уговорихме да тръгна рано, а те да ме настигнат на Хубавец или Балкански рози. Рано, рано… пак не стана както го мислех точно. Тостера вкъщи се оказа че работи, ама с изключени реотани, та ето 20 минути отгоре за печене на принцеси 🙂 След това трябваше да мина през един магазин да си взема пиратки за мечки, а той отваряше чак в 8.30.

9.40 бях на водопада в Карлово. Последни телефони и уговорки. Знаехме че от тук нататък връзка не ще има. От водопада нагоре тръгва синя маркировка. В началото пътеката представлява един V-образен сипей с камъни, прахоляк и хлъзгава смърт. Взима височина много стръмно и докато си поема два пъти въздух и вече гледах ВЕЦ-а отгоре. Ту влизах в гората, ту излизах на малки полянки. Маркировката не беше отлична – явно ерозията по пътеката я беше изкъртила. А и нагоре си беше матрица от кръстосващи се сипеи и пътеки, та тук-таме си помагах с GPS-а. В OpenStreetMap имаше пътеката от Карлово, през Хубавец и Балкански рози, та чак до Левски.

IMG_0219

Тук някакъв звук почна да ми се набива в главата през цялата околия. Някакво голямо парти – все едно дискотека. Но пък беше 10 сутринта в събота – каква дискотека? Имаше музика, имаше DJ… никаква идея какво ставаше.

IMG_0227

Първата почивка. Чешмата беше много готина, а до не се стигаше през нещо като тунел на любовта 🙂 Така романтично изсечен в храсталаци и дървета, колкото да минеш. Водата излизаше на талази и беше много свежа.

IMG_0230

В дясно пътеката продължаваше под водонапорните тръби за ВЕЦ Левски. По тях имаше готини надписи като „Илко беше тук“ и „Иуху, пиша по ръжда“ 🙂 Теренът започна да става яко каменист и не толкова сипеист. Все така нагоре и нагоре. Отзад DJ-я продължаваше да намила и вече се чудех какво става. Детски рожден ден ли, мафиотско парти ли… Това продължи докато пътеката внезапно не стигна една гърбица и прехвърли първия баир със слизане надолу. Чалгата, която ме блъскаше в гърба рязко секна и по-нормалните звуци си застанаха на мястото. Ромолене на поточето долу в дерето. Вятъра в листата. Тук някъде минах входа на парка с новите табели. Отбелязах го с почивка.

IMG_0247

Камъните по които вървях ставаха все по-остри и приличаха на мини-матерхорни. Пътеката слезе доста надолу и с едно мостче прекоси първото дере. Наклонът се изправи обратно до възходящ полегат. Тук имахме екстри – парапет от желязно въже, което ми се струваше леко излишно. Не беше толкова стръмно или опасно. Гледките на дясно ме връщаха към Гърбицата на Чалгата и фунията на дерето показваше колко разстояние съм взел. А на практика още не бях тръгнал.

От тук нататък още няколко минути по матерхорните и стигнах до баража. Имаше си интернетска антена и това беше последния признак за цивилизация. Малко след баража излязох на поляна за хапване и пийване. Тя беше за чудо и приказ – 5-6 маси с пейки, няколко огнища, рекичка, чешмичка… ммм – разкош! Сватба да вдигнеш!

IMG_0290

Пих една студена вода, почекнах се по пейките и лапнах пътеката нагоре. Вече се движех плътно по Стара река и десетина пъти я прекосих по бетонни мостчета. Очаквах да са паянтово-дървени, но си бяха доста масивни. Въобще по цялата пътека беше излят и доста бетон за укрепване на сипеи и камъни.

IMG_0322

IMG_0324

IMG_0331

Тук някъде един пиян овчар ме муфти за огънче и побистрихме малко политиката. Долу имало панаир и от там била тая чалга. ААААХАААА.

На места земята ставаше кална и прескачах от камък на камък. Беше пълно с конски фъшкии и даже в един момент видях производителя им:

IMG_0360

IMG_0371

Към обяд пред мен се откри хижа Хубавец и си умрях от кеф. Не че бях капнал, ама нямах търпение да се размажа някъде в хамака. Часът беше 12:30, а уговорката ми с групата на Ива беше че до към 13 часа ще ги чакам горе и ако не се намерим там – следващ чекпойнт на Балкански рози. Напразно го мислех – тамън бях отпуснал кръста и две момчета ме засякоха – „Здрасти, ти ли си Иван?“ Уа, че бързи бе! Ми момичетата де са? „Отидоха на мол“ 😀 Чули се преди малко, още не били тръгнали нагоре. Ивъх, те знаят ли че нагоре път има… Оказа се че те порят гората все едно им е задния двор и дори почти ни настигнаха на Левски, ама за това след малко. Сега е време за бира и запознанства с Ангел и Асен.

IMG_0377

Два бързи боба, а аз си ометох едната краставица и едно пакетче бисквити. Значи, на дърти години ще преоткрия салатата. Скоро като се качвах на параклиса Св. Илия над Асеновград се зарекох повече без краставица да не тръгвам на никъде и това ми беше едно от най-успешните решения.

IMG_0380

Дървото е хапнало табелата за Балкански рози. Вием се покрай реката и виждаме десетки водоскоци и дълбоки сини вирове. Иде ти да се цопнеш. По едно време им викам – „Край, оставаме тук. Бетонираме баира, изсичаме гората и правим спа хотели за милиони“ 🙂

IMG_0388

IMG_0400

Гроба на баба Меца Стръвница (отровена?). Датата е 1952 г. Вероятно има нещо там, понеже дори в старите руски топографски карти местността е отбелязана като Мечи Гроб.

IMG_0405

На хижа Балкански Рози минахме почти като товарния влак. Една бърза почивка, а аз се завъртях покрай мама квачка с пиленцата ѝ:

IMG_0415

И пътя нагоре. Поредни райски кътчета, плачещи за бетон.

IMG_0419

IMG_0423

Чувствам се малък в сравнение с тези исполини.

IMG_0438

Последната пейка по пътя (а те си бяха бая) си беше направо трон. С Асен се изредихме да му се чекнем, въобще не подозирайки кво ни чака нагоре.

IMG_0445

А тук си изплезих езика и си олизах подметките. Значи сериозните изкачвания по тази пътека са две – в началото от Карлово до баража и в края – между трона и самата хижа. Пътеката правеше безбройни серпентини нагоре а аз едвам лазех, почивайки през 10 метра. Отгоре някакви колеги слизаха с малко дете на конче. Баси хората. Аз мен си не мога да нося, а той с дете на гърба. По едно време ме задмина и конския впряг. Дядката ми се хили от гърба на коня с „Ко стаа“. Шити кажа аз ко стаа, само да си прибера езика от земята…

IMG_0451

Мехлем за очите ми и благословия за душата ми! Стигнахме! Да беше към 5 и нещо следобяд. Ангел и Асен тръгнаха да катерят към връх Костенурката. Луди хора. Аз веднага се размазах с биричка на слънце и скоро бях обграден от любопитните кокошки.

IMG_0453

IMG_0455

Като поизсъхнах малко се размазах и в хамака. Момчетата скоро се върнаха (баси, изглежда ми скоро, а всъщност да бяха минали към два часа) – излезли от гората, видели още колко път има и преценили че няма да им стигне светлото да се качат до горе. И в същия момент пристигнаха и момичетата и се Събрахме с голямо „С“ 🙂

IMG_0459

Следва малко хигиенизация и почивка. Да кажа две думи за самата хижа. Сградата е стара, но скоро е претърпяла ремонти. Бани, тоалетни – разкошни са. Теракот, чистота, всичко свети. По-хубави са от вкъщи, честно 🙂 Тук-таме има и ПВЦ дограма. Стаите са с нарове на един и два етажа. Нашата беше на върха на хижата (3ти или 4ти етаж?) до където се качва по една тясна стръмна стълбичка. Иначе интериорът е вехтичък и не особено романтичен. Хижарката го раздаваше леко хотелско-ресторантско, но това на мен не ми пречи. Кухнята е с ценоразпис. Разбирам че продуктите се качват трудно от долу, но… чай по 30 стотинки и олио по 30 стотинки за напръстник – стори ми се малко излишно комерсиално. Закуската се поръчваше от вечерта – имаше мекици по 70 стотинки (отделно паничка сладко от боровинки за 1.80) и макарони за 1.80 лв. Вратата за кухнята беше с табела „Не влизай“, а контактът се осъществяваше през едно малко прозорче. Бил съм на хижи, където кухнята е на твое разположение и правиш там каквото си искаш. Правилото е да я оставиш в състоянието в каквото си я намерил. Тези неща слабо ме касаят, но има хора за които са важни. Аз съм доволен биричка да има, останалото си го нося 🙂

IMG_0460

IMG_0465

Иху-аху имаше достатъчно. Вдъхнових се и цяла вечер изливах простотии. Шегувахме се колко боб се е изял този ден. Горе стаите както бяха за по десетина човека… Една искра щеше да е нужна – някой святка лампата и хижата остава без последен етаж 🙂 Или за това са сменяли дограмата 🙂

По едно време един от комшиите измъкна една китара и като се почна… Доволно се получи. Малко по малко хората се заизнизаха да спят, а ние с музиканта закрихме вечерта. Аз излязох малко навън да видя тоя статив дето го нося дали става за нещо друго, освен да се подпирам на него. Пробвах да изкарам Млечния път и пак не ми се получи. Поне докарах няколко НЛО-та до хижата 🙂

IMG_0469

И така завършвам първия ден. Бая се поразглобих, но цялото начинание ми влезе доста зареждащо. И трябваше да е, понеже утре ме чакаше слизане, което също нямаше да е леко.

Напред към втори ден – слизане от х. Левски към Карлово

Comments

comments

2 коментара към “Карлово – х. Левски”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *