Експедиция „Виена“ – Ден 1

Хубавите неща започват в 4 часа сутринта. В последствие чух че останалите са имали проблеми със спането, но аз не мога да се оплача 🙂 Събрах си багажа предната вечер (успях да забравя само един USB кабел), пуснах си Бързи и яростни, сипах си да дегустирам една нова ракийка и си легнах като пич към полунощ.

Буди ме някакъв звук, все едно дявола дращи с нокти по вратата ми. Ммм, това май ми е алармата? Добрее, след малко ставам… Дявола дращи все по-напорито. Добре де! Тоалетна, баня, кухня… няма време за кухнята. Будя Вера по телефона, а тя звучи все едно е изкарала безсънна нощ. Рано сутрин трафика в Пловдив е бонбон. Взимам Вера и кацаме на чекпойнта при останалите два члена на пловдивското крило на експедицията – Иво и Савина. Савина раздава банани, които са ми добре дошли. Иво от някъде измъкна огромен куфар, можещ да събере цял труп! 🙂 Добре че ситроена е голяма кола 🙂

Газ по магистралата и… проблем. Една кора под купето се била откачила от единия край и почна да шляпа от въздушната струя над 90 км/ч. При по-малки скорости беше добре. А пък магистралата се оказа че цялата е в ремонти и 90 беше ограничението на по-голямата част от нея. Бяхме си сложили добър резерв от време и тези неща не ме притесняваха особено.

IMG_2065

В София оставихме колата при сестрата и се натъпкахме в такси към летището. Аз отпред почти бях сложил сака на таблото, а отзад не знам как са я карали 🙂 Не им се чуваше много гласа 🙂 Чекинваме багажа за 2 минути и бичим седянка. На летището има машина за опаковане на багаж, така че ако чекинвате туристическа раница, да не се раздърпа и омаца от транспортните ленти. Пристигат последните два члена на експедицията – Мира и Рени. Носят още банани. Напъваме се да изядем всичко преди да минем през охраната.

IMG_2067

В самолета ни посреща класическа музика и червен килим, които да ни приготвят какво ни чака по-нататък 🙂 Полетът продължава малко над час и ни раздават безплатни закуски и напитки. Austrian Airlines FTW! Няма ги пинизите на WizzAir от рода да си плащаш такса за място или за храна или за въздуха който дишаш. Или да ти мерят багажа с рулетката. Даже напротив – пилота каза, ако някой има ръчен багаж, който не се събира в отделението над главите, да му се обади и той лично ще го вкара в ремаркето отзад 🙂

Времето във Виена е хладно и облачно – точно както го искам! Летището им е голямо и лъскаво. С двете си писти обслужва горе-долу по един полет на 2 минути. Имат Android app с който сканираш баркода от билета си, и ти дава информация за полета. Има доста варианти за транспорт до града. Навсякъде рекламират експресния CAT влак (City to Airport Transfer). Цената му е около €12 и е съвсем малко по-бърз от стандартната железница S-Bahn. Билетът за БДЖ-то се взима от едно единствено гише. Не видях машини за самообслужване. Цената на транспорта около Виена се образува според това колко зони ще пресече. Принципно целия град е в една зона, а летището попада във втора зона. Цената на зона е €2.20, т.е. от летището ни взимат €4.40

БДЖ-то им е като нашето. Къра през който минава им е като нашия. Минаваме покрай огромна рафинерия на OMV. Слизаме и се прехвърляме на трамвай. Билети се продават в магазините TABAK. В самите коли също има автомати за билети, но цената става €2.30. Билетите се „перфорират“ като се поставят в машината и тя отпечатва отгоре им текущия час.

Около обяд сме на нашето място, но настаняването става след 14 часа. Оставяме багажите и се пускаме из квартала, търсейки място да обядваме. Тук имаше две изненади. Първата беше една миризма, която бях забравил че съществува. Навсякъде се пуши. Някои от ресторантите им са лисичарници. Но повечето имат отделни зали за пушачи и непушачи. Втората изненада беше че извън туристическите места доста голяма част от персонала не говори английски. Но ние бяхме 6 човека и всеки подаваше по някоя дума и успяхме да си поръчаме тостери без да си навлечем боя 🙂

IMG_2098

Минахме през един супермаркет, да напазарим разни благини за хапване. Billa, Lidl, DM – веригите са същите като при нас. Цените са същите – само че пред цифрата не стои „лева“, а „евро“. Така бирата се движеше между €0.60 – €2. Интересен факт – пред магазините имат специално място, където да си вържеш кучето. Но въпреки това доста хора си го водеха вътре с тях.

Разтоварихме се в квартирата и без да губим време се изстреляхме обратно навън. Трамвай 1 до центъра. Историческия център е опасан от широк булевард като околовръстен път. Нямахме особен план, та се движехме където ни видят очите. Вкарахме се в парка Burggarten, където ни посрещна статуя на Моцарт с китни градинки.

IMG_2109

От всички страни ни заобикаляха внушителни древни сгради. Парламенти, музеи, галерии, театри, опери и ботанически градини… лудницата беше пълна! Но за сега само обикаляхме без да влизаме никъде. Набелязвахме разни обекти, с които да почнем утре. Бяхме взели Vienna Pass – карта, която ни дава 3 дни безплатен достъп до повечето забележителности и безплатен градски транспорт.

IMG_2133

Тук-таме бяха пръснати будки за хот-дози и дюнери. Цената вървеше около €3-€4, а народът беше гладен:

IMG_2136

Неусетно се озовахме на нещо като Витошка с магазините и тълпите. Групата ни екзалтирано се юрна по магазините, а аз си останах да клеча отвън 🙂 Не сте виждали три редици мъже да чакат тъпо пред магазин? Заповядайте 🙂

IMG_2161

300-та метра до площад Св. Стефан ги вървяхме около 15 часа, но стигнахме!

IMG_2180

От едната страна на катедралата има паркинг за каляски, а от другата – паркинг за колелета. Интересна работа – пускаш стотинка (не видях точно каква е тарифата) и това ти пуска колело. Което после връщаш на някоя друга станция.

IMG_2189

Южната кула на Св. Стефан се извисява на 135 метра височина. Строежът и е траял 65 години. По време на обсадата на Виена от турците, кулата е служела за основен наблюдателен и команден пост за защитата на града. В днешни дни кулата е туристическа атракция, до която може да се доберете след като заплатите вход от €4.50 и изкачите около 300 стъпала. Аз си мислех че съм свикнал на стълби, но тук коленете ми омекнаха! 🙂 Стълбището е тясно и вито, трудно се разминават двама човека. Изкачването до горе ми се стори безкрайно. Горе ме чакаше магазин за сувенири (не му блазя на продавача) и 3 тесни прозорчета, от които се разкриваше страхотна гледка към целия град.

IMG_2202

Лудницата на площада изглеждаше толкова далече.

IMG_2207

На слизане докато си търсех моите хора, минах на бързо и през самата катедрала.

IMG_2220

Седнахме да починем с кафета и сладоледи. Вече минаваше 7-8 часа и малко ни се бяха стопили лагерите. Надигна се ропот да се прибираме и направихме бърза справка с логистиката. Най-близката спирка на 1-цата беше на дунавския канал, който беше малко по-нататък в същата посока. Групата, щастливо очакваща трамвая, без да подозира какво ще и се случи след малко 🙂

IMG_2244

А то си беше направо приключение 🙂 Качихме се на трамвая и едвам се държахме да не заспим. След малко обаче трамвая направи обратен завой и някакъв глас на немски почна да намила нещо по говорителите. А? И трамвая тръгна на обратно. Опа? Я, да почакаме, може да има променен маршрут и да свие в правилната посока след малко… Не сви 🙂 Върна се до спирката от която се бяхме качили и директно се заби към обръщалото на Пратера, което беше на светлинни години от мястото където ни трябваше. Имаше шаш и паника 🙂 Оказа се че на 2-ри май на някаква си улица имало парад и поради това маршрутът на 1-цата е прекъснат там следобеда, а ние бяхме от грешната страна на парада. Те даже хората са си го написали на спирките, но само на немски – кой да ти го прочете. Хванахме обратната 1-ца, която ни върна обратно до спирката от която беше започнало приключението. Смяна с метро, друг трамвай и към 11 часа бяхме вкъщи. Размазахме се да спим, че някои от нас почти бяха изкарали 24-часов ден…

Силно започнахме екскурзията 🙂

Напред към Ден 2

Comments

comments

Един коментар към “Експедиция „Виена“ – Ден 1”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *