Музейно във Виена - Ден 2
Ставаме и започваме деня с баници от пекарната на ъгъла. Чичката естествено не говори английски. Баниците са около €1-€2, огромни и с всякакви видове плънки. Планът за деня е да обиколим по музеите. Хващаме нашия любим след снощи трамвай номер 1. Вътре има информационни табла, които казват спирките и възможните връзки с други транспорти. Интересното точно на тази линия е че половината от нея е в тунел. Под земята има 3-4 спирки и връзка към локална жп-гара. Между всичките тези платформи се преминава през проходи на отделни нива.
Излизаме над земята, движим се още няколко спирки и слизаме на вчерашния чекпойнт - пред градината Burggarten. Точно зад нас са Kunsthistorisches (музей на историята на изкуството) и Naturhistorisches (природо-научен музей). Рени се сеща че Kunts означава изкуство, та успяваме да навържим думите :)
Влязохме първо в Kunts-а. Обиколката ни вътре почна леко постно с картини. Произведения на Караваджо, огромните платна на Рубенс, Рафаел, Рембранд... цялата пасмина бяха събрани :) По едно време питах хората дали това са оригинали, че са ги насъбрали доста на едро... а те ми се пулеха възмутено :)
Принципно не си падам по картини, но изложбата си беше внушителна... по размери! 10-метрови пана, които не знам как са ги рисували. Рамките, презентацията, залите - всичко беше изпипано до най-финия изящен детайл. Дори таваните бяха произведение на изкуството.
Преминахме към по-различни експозиции. Имаше тракийска посуда (а, това е от нашото, бе!), украсени каменни вани, в които са се къпали царски особи, златни съдове и съдини...
Изящество от порцелан. Мраморни статуи на коне, изпипани до последния косъм на опашката на коня...
Принципно не си падам по арт-музеи, но тук си събирах ченето от пода. Имаше и египетска експозиция на мумии, саркофази и обелиски. Тя ми се стори доста семпла в сравнение с турбо-барока, който се изливаше от всичко останало.
Времето беше отишло към обяд и пред нас стоеше дилемата дали да търсим къде да ядем, или да продължим с природо-научния музей. Но музеят беше близко, а за яденето може би трябваше да се придвижим доста настрани, та решихме да оставим обяда за по-късно. После се оказа че това беше грешка и ни накара да претупаме малко музея. Който беше най-якия природо-научен музей, който съм виждал. Ever. Наистина. Безспорно.
Фоайето започва с паркинг за детски колички :) Нагоре получаваме дежа-вю с предния музей, а наистина - сградите им са с почти огледално разположение.
Влизаме през секция "Птици".
Експонатите излизат от витрините. Модели в мащаб са плъзнали по стените, пода и тавана. Отделни витрини показват по-интересни хабитати на отдавна изчезнали птици, термитници в разрез и препарирани бозайници в естествена среда.
Минаваме към едноклетъчните, вирусите и бактериите. Обстановката е църковен барок, само дето стъклописите изобразяват не библейски сцени, а стадии от развитието на организмите. Разкошно е.
От тавана висят огромни бацили. Под тях светят стерео-микроскопи в които посетителите могат да видят 3D образи на наблюдаваните обекти. Пеперудено крило поставено на предметната масичка с няколко комплекта осветлене показва как му се променя цвета, според посоката на светлината.
Части от експозицията са като излезли от филм на ужасите.
За щастие повечето експонати са зад витрина. И, спокойно, нищо от тези не е живо :)
Тук можех да откарам много време. Все още не бяхме обиколили секцията с минералите, метеоритите и динозаврите. Но празните стомаси почнаха да стържат със страшен звук, та трябваше да намерим спешно нещо за ядене. Или да останем тук за вечни времена и да ни сложат в експозицията "homo sapiens, умрял от глад".
Тръгнахме да търсим заведение... но проблем! Беше неделя. А в неделната Виена са отворени по-малко места дори и от Гърция... Намерихме една много апетитна закусвалня, където приготвяха пред теб поръчката ти. Но мястото беше напращяло от хора до козирката. Нямаше изглед да ядем в близките 15 дни, така че - нататък! На близо зад квартала на музеите попаднахме в друго заведенийце, което се оказа много сносно. Виенският шницел беше огромен и напъваше да изтласка гарнитурата от чинията. Салатите идват малко по-едро накъсани от тези на които съм свикнал, но се ядат много добре. Имаше един лют сос табаско, който насълзи доста очи :)
Следваща стъпка - квартала на музеите. И без това бяхме точно до него. Музеят Leopold беше разочарование. Точно на това викам "хабене на стени". Една огромна стена, на която курдисана драсканица с химикал в стил "скучно ми е в час по български в 10-ти клас" и размер 10х10 см. Повечето стени бяха така. Не ме изкефи. Единственото интересно нещо което се случи тук, беше че забелязах че лявата ми маратонка беше почнала да се къса. Лоша работа! Утре ни чакаше екстремно много ходене. А това е нова маратонка, направо срам.
Следваща спирка - музеят Albertina.
Там имаше експозиции на Пикасо и Моне и на какво ли още не. Не ме впечатли особено. Даже за 10 минути бях готов с целия музей. Вера беше на същата вълна, а пък другите бяха още в началото. Та си рекохме да не ги чакаме един час и да го даваме към следващата дестинация. Къщата на пеперудите. Това беше тази сграда до Burggarten парка която имаше архитектура като на фабрика за танкове. Вътре температурата беше с около 20 градуса повече от отвън, а влажността отиваше към 100%. С една дума - сауна! Аз веднага се припотих, обективите - също. Получиха се интересни кадри. След малко осъзнахме че врабчетата които прелитаха наоколо не бяха врабчета...
Огромните пеперуди се носеха из въздуха като небесните господари на оранжерията.
Имаше екземпляри с размах на крилата от поне педя! Шок и ужас :)
Оранжерията беше направена като биотоп на дъждовна гора. Папрати растяха отвсякъде. Пътеката за посетителите минаваше по китни мостчета и изкуствени пещери.
Имаше поставени хранилки с нарязани плодове, от които пеперудите сърбаха сок. Имаше и специални изкуствени цветя, напръскани с мед - също с хранителна функция. Цялото място беше едно голямо УАУ!
Събрахме се с другите и обмислихме какво да правим. Часът отиваше към 6 следобяд. Нямахме други поставени цели наоколо, та решихме да мръднем към Naschmarkt - най-големия пазар на Виена - дълъг около километър и половина, продаващ екзотични храни и подправки от целия свят. Пътешествието ни коства към половин час и пазарът беше леко разочарование... В неделя във Виена нищо не работи, а в 6 часа вечерта - още по-малко! Поне попаднахме на една чешма и в мигом се извадиха 6 празни шишета. Накацахме чешмата като лешояди :)
Следващата спирка беше в едно шикозно кафе около Karlsplatz, където се насладихме на живо изпълнение на Моцарт. Сервитьорите ни сервираха виенското кафе с папионки и говореха английски като Шон Конъри. Единия ми се изкефи на металската тениска на Blind Guardian :) Убихме известно време с няколко кафета и чайове, и най-важното - бири!
От там слязохме в метрото да се пораздвижим. Метро станциите във Виена са скучни. Всичките са като копи-пейстнати. Нямат никаква индивидуалност. Ако не видиш табелата с името на станцията, няма да разбереш къде си. Но пък като имаме в предвид че станциите наброяват скромното число от 104... Може би е трудно да се проектират толкова много "разнообразни" дизайна. Но пък те не си бяха дали никакво усилие. По ескалаторите се спазва правилото - седене отдясно, вървене - отляво. Мотрисите се движат на интервали по 3-4 минути. Експедитивна работа е.
На Св. Стефан, другите имаха ангажимент за опера и балет. Аз и Вера тръгнахме да търсим едно място за ядене което Таня ни беше препоръчала - Бирометъра. Това се намира в Газометъра - 4 огромни цилиндрични резервоарни конструкции. До преди 1 век във Виена се е ползвал газ за отопление и осветление. В настоящето стария вид газ е заменен с природен газ, който не може да се съхранява по този начин. Останали са само тухлените стени и 4-те резервоара са превърнати в огромен мол и художествени галерии.
Да не забравим и от къде идва името на газометъра.
И понеже 4 сгради всяка с обем 90 000 м3 им се сторили малко за мол, виенчани са си построили допълнителен мол отвън и са го свързали с въздушен ръкав.
Неделя вечерта нищо не работеше вътре, освен заведенията. Ядох супер як сандвич, който се оказа паниран :) Бирата беше на ниво, както и навсякъде другаде.
И понеже може да вечеряме по няколко пъти на ден, върнахме се обратно до Св. Стефан, където се събрахме с другите след като им беше свършил балета. Мира имаше препоръки за една кръчма в стил "гаражно мазе" наоколо, където мазилката ти пада в бирата :) Как да изпуснем офертата за такъв траш - там сме! :) От тази вечер тръгна лафа за "дункел кругера". който доста се услади на Савина :)
Стана кусур часа и трябваше да хванем трамвай 1-ца наобратно до щаб квартирата. Метрото работи до около полунощ, а останалия транспорт - до малко по-рано. Та бяхме на ръба, но съвсем скоро дойде една 1-ца. И пак фира! Хвана някакъв друг път и тръгна за депо :) Явно бяхме уцелили последния курс на мотрисата... Смъкнахме се на някакъв пазар и взехме трамвай номер D наобратно. Слязохме на същата спирка и взехме следващата нормална 1-ца. Сигурно за два дни успяхме да хванем единствените две дефектни 1-ци с нашия късмет! :)
Уморен от всичките впечатления през деня, заспах само като помирисах възглавницата.
Напред към Ден 3Архив
- 2024
+ 2023
+ 2022
+ 2021
+ 2020
+ 2019
+ 2018
+ 2017
+ 2016
+ 2015
+ 2014
+ 2013
+ 2012
+ 2011
+ 2008