Планът „Шъ“ – Виена – Ден 3

Назад към Ден 2

Днешния ден щяхме да го посветим на двореца Шьонбрун и околностите му. Станахме прилично рано, изръшкахме баничарницата и се натоварихме на трамвай 6. Днес беше понеделник и за първи път видяхме неприятната страна на Виена. Трамваят беше фрашкан до козирката, включително и с много интересни субекти. Като наркомани, бездомници и пенсионери, които си правят закуска и си режат чесновия салам на седалката… 15-те минути вътре ни се сториха като години, но най-после си направихме трансфера към метрото. Там нещата бяха малко по-поносими, но много се зарадвахме на свежия въздух когато излязохме на открито. Да отбележа – от тук нататък все по делнични дни пътувахме, и сутрин и вечер, но такъв фраш като понеделника не видяхме.

Кацнахме на Шьонбрун и малко се залюхахме от къде трябва да си вземем билет. Базовата обиколка на двореца (има няколко вида обиколки) се включва безплатно във Vienna Pass, но трябваше да си вземем безплатния билет от входа. На повечето места беше така.

IMG_2527

Шьонбрун е бившата лятна резиденция на династията на Хабсбургите. Обявената бройка от над 1400 стаи ми се стори доста пресилена. Всяка която видяхме има нейн собствен оприличаващ я стил. Така са назовани примерно Синята стая, Червената стая, Японската стая… Дворецът е обзаведен в стил рококо. Каква е разликата между барока и рококото? Барокът е тежък стил, опитва се да ти навре в очите могъществото на обитателите и да те смачка. Рококото е по-лек, разчита на естествената красота на нещата. Цветовете са по-светли, а окрасите и орнаментите не са толкова натрапващи се. Да не каже някой че сме некултурни простаци 🙂 Златото естествено беше навсякъде.

В самия дворец снимането е забранено. Това ми се вижда малко тъпо, при условие че в нета е бъкано със снимки и филмчета за него.

Излизаме и се опитваме да намерим много важните градини на двореца. Ама то отзад всичко е парк и градина! 🙂 Минаваме през романтичен тунел от лилави цветя („Не са люляци!“ ми шепне някой).

IMG_2543

Нататък почва един парк който може да бъде определен само с 2 думи – Немска Точност. Кестените са подрязани по конец. Храсти и дървета – няма стърчащи клончета 🙂 Отделните секции на парка са разделени от 20-30 метра широки алеи. Настилките навсякъде са ситен камък и почва. Няма асфалт. Всъщност така беше в повечето паркове. Явно това е идеалната настилка за джогинг, понеже всичките паркове във Виена са пълни с тичащи хора. Ама наистина пълни! Ако се спрете някъде на едно място, за 10 минути покрай вас ще пробягат поне 100 човека. Мъже, жени, млади, стари… Виена яко тича! Който не може да тича, е хванал два бастуна и също къса маратонки с яко ходене. Такова нещо да видим някъде пенсионери събрани на седянка, да дървят политика – абсурд! Всички над 70 години са хванали бастуните и яко мачкат чакъла!

IMG_2570

Може би заради огромните алеи, но ми се стори че сянката в парка е малко кът. А точно днес слънцето беше решило да си покаже зъбките…

IMG_2571

Тук-таме между храстите прозираха интересни сгради – като парника с изложбата на палми.

IMG_2572

Или пък слънчевия часовник-календар-хороскоп.

IMG_2592

Времето отиваше към обяд, а ние се шляехме безцелно. Все още не бяхме намерили прословутите Градини, защото това което обикаляхме си беше просто „парка зад двореца“. Също в дневния ред стоеше и зоопарка, който беше наблизо. Рекохме си да хапнем преди да продължим с плана. Мръднахме малко настрани в малките улички и в един безистен намерихме много уютно заведение. Както очаквахме – менюто беше само на немски, а със сервитьора леко се затруднявахме, но лека полека нещата се получиха.

IMG_2603

Наядохме се и потънахме обратно в парка. Окото ни хвана един пореден парник с интересната табела „Пустинна къща“. Пуснахме се вътре, а то беше интересно! Още на входа имаше аквариум с Garra rufa – рибки които се хранят с мъртва кожа. Над него имаше табелка „Моля, пробвайте!“ и как да и устоим! 🙂 Гъдела беше огромен 🙂

IMG_2614

Експозицията нататък ни вкара в дълбоката пустиня. Кактуси, прерийни кученца, змии и гущери, пластмасови прозрачни тунели, в които да наблюдаваш щъкащите мишки…

IMG_2623

Излязохме и се вкарахме в зоопарка. Безплатния билет – от касата на входа. А вътре като се почна…

Виенския зоопарк има претенциите да е първия зоопарк в света. Имат всичко 🙂 Гигантски панди, червени панди, пингвини, слонове, бели мечки, носорози…

IMG_2649

IMG_2653

Но не толкова разнообразието ме впечатли, колкото начина по който е представено. Посетителят излиза от ролята на наблюдател и влиза в ролята на участник. Решетки рядко се виждаха. В някои биоми можеш да влезеш (примерно в дъждовната гора), други да ги видиш отгоре и отдолу (аквариума на пингвините). Имаше много интерактивни елементи. Някой да е разфасовал пингвин? Е, сега можете да го сторите 🙂

IMG_2697

IMG_2706

За по-малките имаше супер много интересни неща. Под поляната на зайците бяха прокопани малки тунели, където да влезеш и да покажеш глава в пластмасов купул по средата на поляната. Имаше и мини воден парк, който да ти демонстрира водните съоръжения, които са се ползвали в техниката през вековете. Архимедов винт, бент, водно колело…

IMG_2733

В дъждовната гора се поразходих по индиански мостчета и влязох в пещера, където прилепите летяха навсякъде около мен. Не било толкова страшно 🙂

IMG_2747

Зоопаркът ми взе акъла. Сериозно, Виена си заслужава да се посети, дори ако единственото нещо което видите е зоопарка! 🙂

IMG_2798

Терариуми, аквариуми в които посетителя минава през прозрачен тунел.. През две минути си вдигах падналото чене.

IMG_2812

Но денят напредваше, а имахме още неща пред нас. Градините (които все още не бяхме намерили) по разписание затваряха към 5 часа, значи беше време да се стегнем и да преминем в малко по-експедитивен режим. Обратно в парка и хванахме нагоре по едно възвишение. От горе гледката беше добра.

IMG_2861

На върха на баира стоеше Глориетата – триумфална арка-паметник. Император Франц Йозиф I си е ял там закуската. В днешно време вътре има кафе, а горе – тераса с наблюдателница.

IMG_2859

Изкачването на 60-метровия баир ни беше поуморило малко, но това не ме спря да изтичам по стълбите до терасата 🙂 От горе се разкриваше прекрасна гледка към урбанистичния хоризонт на Виена във всички посоки.

IMG_2871

Времето беше сериозно напреднало. Не можахме да намерим прословутите Градини. Така става като тръгваме без да сме си написали домашното.

Метнахме се на метрото и – към Пратера. Мира имаше препоръка да хапнем там на вечеря, където печените наденици се продават на килограм, а бирата се пие директно от маркуча! 🙂

IMG_2899

Естествено, не пропуснахме да се качим на оригиналното и истинско Виенско колело. Гледката беше супер. Виена въобще има доста стърчащи сгради и наблюдателници от където да зяпате надлъж и на шир. По-куриозното беше, че съседната кабинка на колелото имаше маса за романтична вечеря за двама 🙂

IMG_2927

Отгоре се виждаше целия Пратер, та си заплюхме няколко влакчета, на които да се качим. Иначе Пратера е панаир. Свикнали сме на такива от България. Блъскащи колички, пушкаджийници… не си го представях точно така 🙂

IMG_2957

Оцелелите след Бумеранга 🙂 Това е едно влакче, което се изстрелва по подковообразна релса, като пътьом се обръща няколко пъти надолу с главата. И като стигне до края го прави същото, само че – в задна посока с гърба напред 🙂

Хапнахме на едно място, където се опитаха да ни ударят със сметката. Ама те не знаят с кого се захващат 🙂

Тук с Вера и Рени решихме да се прибираме, а другите отидоха да се пуснат пак по центъра към Св. Стефан. От пратера хванахме влака и с 1-2 смени бяхме вкъщи.

Много колоритен ден. От големите неща най ме впечатли зоопарка. Това е пример как трябва да се правят нещата. Не се иска много усилие или средства. От малките неща ме впечатли как всичко живо излиза да тича в парка. Виенчаните изглежда се грижат за здравето си, а и наистина – не видях тлъсти хора освен американските туристи.

Педометъра на Савина показваше че за деня сме навъртяли към 15 км пеша, а болката в краката го потвърждаваше. Маратонките още се държаха! 🙂 Програмата за утре беше малко по-лека, но за да стигнем до нея, първо трябва да ударим един хубав сън.

Напред към Ден 4

Comments

comments

Един коментар към “Планът „Шъ“ – Виена – Ден 3”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *