Бира на Амбарица

От известно време медиите гъчеха яка реклама на Фестивала на боровинките на хижа Амбарица. Аз принципно не си падам много по културно-масовите дейности. Обаче нямах по-добра идея за уикенда, а и се оказа че и други приятели ще ходят. До последния момент бях на кантар, когато с Краси успяхме да се навием взаимно. Чатът във фейсбук имаше следния вид 🙂

KK> реши ли къде ще ходиш събота и неделя
Ivan> миии май на Амбарица, ама за сега се клати работата
KK> 🙂 хижа ли беше това
Ivan> да, ще има някакъв фестивал с някакви боровинки
KK> къде се намира
Ivan> между Сопот и Троян
KK> аре да ходим 🙂
Ivan> идваш ли 😀
KK> ми да, що да не 🙂 разбрахме се

Главната част от човекопотока към Амбарица щеше да се качва от към Троян, от където пътя е по-лесен. Ние решихме да избягаме от тълпите хора през сопотския лифт и хижа Добрила. От там нагоре трябваше да отсеем и последния 1% от масовката през връх Левски и от там да се спуснем към хижа Амбарица. Не много лек маршрут с дължина около 10 км и на места наклони до 25-30%. Но и също така несравнимо по-зрелищен и възнаграждаващ от алтернативите 🙂

Към 9 часа се събрахме с Краси и Рая на сопотския лифт. Аз се забавих малко да мина да взема крем за слънце. Всеки има поне по 10 такива вкъщи, които винаги се забравят там и така колекцията расте след всяка разходка 🙂 Забавянето ми се синхронизира с голямата принцеса, която Краси унищожаваше докато ме чакали 🙂 Но пък и по-добре – изпуснали сме за малко голяма група хора, които тръгнали нагоре. За нас опашка на лифта почти нямаше. Всъщност имаше само един човек, който един обаче ми свали ченето 🙂

IMG_4512

От него Джони Деп е откраднал идеята за индианската шапка на Тонто от The Lone Ranger 🙂 „Това ми е дружката – с мен покорява планини, с мен ходи на плаж и т.н.“ споделя човека 🙂 Разчекнах го от въпроси за гаргата, ама лифтаджиите ми се сопнаха че нямали цял ден и въпреки очевидната липса на опашка, трябваше да се качваме.

20 минути на седалката и бяхме горе. Образувахме малка групичка, с някои от които си правехме моабета чак до Амбарица. Участъкът непосредствено след лифтовата станция е неприятен. Слънцето жули, пътеките са прашни сипеи, а наклонът е убийствен. Но пък гледките са веднъж и имаме чувството че целия свят е в краката ни.

IMG_4521

Нижехме почивките както будиски монах – броеницата 🙂 Пестяхме си силите и се наслаждавахме на географията на страната. Бяхме на около 1500 метра височина, под нас се беше разтлало Карловското поле. В дъното зад седлото на Средна Гора погледът стигаше чак до язовир Пясъчник, който отстоеше на около 35 км от нас.

IMG_4528

След около час близане на прашния път стигнахме горната лифтова станция, от където пътя за Добрила беше равен. Вече се дишаше по-лесно. Тук-таме ни застигаха отделни групи, след това и ние ги застигахме 🙂

IMG_4541

За хижа Добрила няма какво да говоря, освен че е хотел-ресторант на 1800 метра височина. Поне сянката отвън беше добра и не ни зимаха наем за пейките, та ударихме една почивка. С Краси си делнахме една бира, а от някъде излетяха едни филета Елена и деликатеси от козе сиренце… 🙂 Настроението беше възстановено и малко след обяд хванахме нагоре към върха.

IMG_4567

До него имахме към 300 метра денивелация със стабилен наклон. Групите покрай нас оредяха. Масовката беше за разходка до Добрила, а и повечето за фестивала тръгнаха по лятната пътека за Амбарица, която подсича върха от северната му страна. Аз имах една паралелна уговорка с Цвети и Жоро. Те се движеха с друго разписание и очаквах всеки момент да ни задминат. Обхватът се губеше постоянно и единственото което чух за тях беше едно „М-тел ще предаде на абоната“. Това ми носеше много информация – бяха станали, бяха извън Пловдив, движеха се някъде по маршрута и евентуално все някъде щяхме да се намерим 🙂

IMG_4581

Почивките летяха по-бързо от броеницата на будисткия монах, а в тях ние се отдавахме на щракане. В далечината мярках хижа Дерменка. На нашата пътека се беше разпънало стадо крави и коне. От някъде изскочи едно овчарско куче и стиснах зъби със „Ей сега си **** *********!“ То пък се оказа първото неагресивно овчарско куче което виждах и само въртеше опашки наоколо ни.

IMG_4591

Тук някъде Рая се сдоби с фен клуб, който тръгна след нея, а ние – с чеверме за довечера 🙂

IMG_4615

IMG_4617

От към Ботев се появиха малки фотогенични облачета да развалят скуката на синьото небе. Вече ми беше омръзнало от слънце, а 30-тия фактор кремче ми се струваше слабо.

IMG_4625

Наклонът ни мореше, а катраните и никотините бягаха уплашено от дробовете на пушачите 🙂 Ушите ми горяха и съм сигурен че моите хора вече обмисляха предателство със случайно наръгване на нож в гърба ми и изхвърляне на трупа ми в някое дере 🙂 Последните 200 метра бяха безкрайни, а аз впрегнах всичките си трикове за мотивация 🙂

IMG_4639

С един Кралимаровски напън се вдигнахме до горе и се размазахме на връх Левски на 2166 м.н.в. Безкраен е кефът да си събуеш обувките и да почувстваш тревичката между пръстите на краката. Това е като да стъпваш по пясъка на плажа на морето, ама по-яко 🙂

IMG_4645

Разпънахме чаршията и му ударихме една яка почивка. Температурата беше около 20-те градуса, полъхваше ни лек ветрец – рахат! Една от целите ми на разходката беше да избягам от изпепеляващите жеги в Пловдив и тук намерих точното място за това. Унищожихме малко храна и вода, да си върнем обратно усмивките по изтерзаните физиономии 🙂 От Цвети и Жоро все още нямаше и следа, а като ги знам как яко ходят очаквах до тук да ни изпреварят поне 10-15 пъти… Обхватът ми беше все толкова зян. Ама с целия човеко-поток който се изсипваше наоколо в момента въобще не ги мислех.

Починахме яко чорбаджийската и хванахме надолу. Пред нас беше Малка Амбарица, от която надолу към хижата пътеката цепеше направо през Дългия Дял. Вече имахме и пряка видимост към нещо като летателната площадка на извънземните, което като се приближихме се оказа че е палатковия лагер 🙂

IMG_4649

Ако си мислехме че до тук на изкачване ни е било зор, слизането беше още по-убийствено. Наклонът беше доста по-значителен (GPS-ът казва 25-30%!), а слизането винаги е по-изплезващо от изкачването. Хижата поне вече се виждаше аха-аха да я пипнеш. Което значеше че ни чакат най-много още три часа път 🙂

IMG_4652

Тук някъде дойде една капка обхват и се свързах с Цвети. Били хванали лятната пътека от Добрила и разговорът протече горе-долу така:

Цвети: Пристигаме на хижата, вие къде сте?
Аз: Слизаме от върха, още два часа и сме при вас.
Цвети: Ъ? Къв връх, ве?

😀

IMG_4676

Зверското слизане от Малката Амбарица скоро придоби по-айляшки измерения и наоколо почна да става населено. До сега се низахме сами, а вече хора от фестивала почваха да щъкат наоколо – така на разходки. Разминахме се с един местен чичка тръгнал към Марковата дупка. Спътници му бяха Милка и Белка – конят и кучето 🙂 Баща му едно време имал стадо наоколо. Било му скучно долу на фестивала и се изнесъл нагоре да си припомни тоя край. „Много хора на хижата“, вика, а в погледа му чета един лек упрек. „Един младеж издъхнал още долу в началото на пътеката. Качих му багажа с коня, какво да го правя. Не го познавам.“

Пожелахме си лек път и налегнахме последния участък пред нас. Следващата изненада бяха скакалците тук. Бяха навсякъде и бяха огромни. Толкова дебели, че чак не могат да скачат 🙂 Сериозно обмисляхме идеята да напълним една раница и да ги метнем на скарата долу като местен деликатес 🙂

IMG_4691

Наближихме палатковия лагер и тайно се надявах да не е това. Не знаех как е организацията, ама аз лично никога не бих опънал палатка на билото на вятъра и пека… Пък и още повече че бях с хамак 🙂

IMG_4696

За радост изглежда регламентът за палатките не беше толкова стриктен и палатки имаше буквално навсякъде – включително и в непосредствена близост до хижата. Изненадата беше че има и хамачен лагер 🙂 🙂 🙂 Толкова много хамаци не бях виждал през живота си 🙂 Горичката под хижата беше буквално превзета.

IMG_4697

Часът беше около 6. Бяхме много радостни че пристигнахме, но имахме една точка в дневния ред, която трябваше да се изпълни възможно най-бързо. Бирата! Въпросът със скара-бира беше уреден адекватно с няколко – достатъчно на брой – сергии, където се продаваха. За скарата се чакаше малко, но бирата директно се вадеше от бидона със студената вода 🙂 Бях много скептичен дали ще имат достатъчно бира за 600 човека – оказа се че имаха 🙂

IMG_4699

Пльоснахме се на тревата, а животът с по една биричка вече изглеждаше мноооогооо по-красив! Еленските филета пак излетяха от някъде и скоропостижно си направихме подкрепителния пункт 🙂 И за да е пълна програмата – от някъде ми се появи половин черта обхват и успях да се свържа с Жоро. Къде сте, ве? Тука сме, ве 🙂 Я наляво, я надясно, а! – виждам те 🙂 Събрахме се най-после накрая 🙂

IMG_4708

Около нас летяха перца за федербал, фризбита за кучета, дрони за снимки, а и тук-таме прелиташе един делтапланер! Тълпата беше голяма и джангърът беше на макс.

IMG_4712

Хапнахме и изместихме нашето парти по-надолу в дерето, където не шареха хора постоянно. Спускаше се здрач и Краси и Рая се трупясаха в тяхната си палатка да спят. С Жоро и Цвети останахме да си правим мохабет, а те пък наизвадиха едни деликатеси 🙂 Имали хладилник да чистят в Пловдив, та трябваше да изядем всичко от него което са донесли 🙂 По едно време един огромен рижав пухкав котарак усети къде е истината и тръгна да се присламчва 🙂

IMG_4734

Към не знам колко часа ми свършиха и на мен батериите и се изнесох да спя. Естествено – джангърът от сцената не спря поне до 3 часа. Изкарах на някакви пресекулки до към 5, когато някаква група реши че трябва да си ходи и по случая да събуди цялата гора. Към 6 и нещо и слънцето изгря и в 6:30 вече си бях събрал багажа 🙂

IMG_4746

IMG_4749

С Краси и Рая се бяхме разбрали да тръгнем рано – до към 8 най-много. Щяхме да минаваме по по-равния, но и по-дълъг маршрут и имахме доста повече за вървене. Имаше известно пъшкане против плана с ранното ставане, но на фона на алтернативата да се върнем през Левски – въобще не се спореше 🙂 За това бях много изненадан да ги намеря двамата вече станали и изпили по едно кафе 🙂

IMG_4752

Нямаше да чакаме Цвети и Жоро – те щяха да се наспят и с тяхната крачка да ни настигнат някъде по пътя. Към 8 часа всичкия багаж беше събран, всички кафета бяха изпити, всички мекици бяха изядени (не питайте колко дълга беше опашката за мекиците) и постигнахме консенсус за GO!

IMG_4755

Първото изкачване от хижа Амбарица до малкото баирче на горния палатков лагер си беше и първата загрявка за деня. Пред нас се извисяваше билото на Левски, което го бяхме прегазили вчера. Гледахме нагоре и си мислехме „не може да бъде“ 🙂

IMG_4761

Лятната пътека за Добрила подсича върха от северната му страна и удължава пътя с няколко километра. Относително равен е, без изрудски наклони, но е и също толкова скучен. Майтапя се – скучно не видяхме 🙂 Тук-таме се разминавахме с други прибиращи се групи. И те почиваха и се чекнеха като нас на всяко камъче и равнинка 🙂

IMG_4771

Пътеката беше слънчева почти през цялата дължина до Добрила. Тук-таме имаше скали хвърлящи сенки. И по-важното – бяхме вече долу в ниското и имаше чешми! Вчерашната пътека по билото през Левски беше суха като устата на мумия след 3000-годишен сън, но тук вече имаше поне две изворчета с готина студена водица.

IMG_4778

Някъде в далечината дори ромолеше поточе. На няколко пъти прегазихме слаби ручейчета, та те може би се сливаха надолу извън полезрението ни.

По едно време видяхме другите хора да хващат стръмно нагоре по коловата маркировка, а нашата пътека продължаваше напред. Предпочетохме да не се морим излишно и да вземем леко по-обиколния маршрут. Той си беше малко по-обрасъл – клекът на места стигаше до кръста и отвреме-навреме се чувствах като Рамбо в джунглата 🙂 В клека Краси и Рая набараха цяла поляна ягоди, избягнала от полезерението на масовката, която беше минала по шорткъта нагоре. Намерихме и два индивида, които бяха тотално объркани. Не знаеха от къде идват, на къде отиват, групата им ги била изоставила, били болни и ранени 🙂 За малко да тръгнат да се връщат обратно към хижата, мислейки си че слизат към Сопот 🙂 Показахме им правия път и както бяха ранени и бавни и изведнъж направиха ФИУУУ и им дишахме прахта 🙂

IMG_4783

Скоро пътеката пое едно последно изкачване и се озовахме на малка седловинка с разклон за Марковата дупка. Опънахме се на по-сериозна почивка с хапване, че обяд вече минаваше. Поглед назад към хижа Амбарица и съзирахме горния палатков лагер. Представям си какво е да идваш предния ден в тази посока – да виждаш мястото от тук, уж на една ръка разстояние, а да имаш още 3-4 часа път до там.

IMG_4785

След една малка безкрайност пътеката ни вкара на сянка в гората около Добрила. Нещо не беше наред с тая гора и всеки втори бор беше изсъхнал. Направо си плачеше за филм на ужасите. Когато след поредния завой пред нас изникна дървената ограда на хижата се размазахме от кеф. Бирата и шоколадите бяха студени, а агнешката чорба – топла!

IMG_4796

След малко Цвети и Жоро ни настигнаха. Те пък идваха от през Левски и видът им беше много доволен 🙂

IMG_4797

Починахме си хубаво на Добрила и хванахме да се прибираме към лифта. От тук насетне беше само слизане. Но както си знаем урока – обикновено то е по-кофти от качването 🙂

IMG_4800_1_2_tonemapped

Прашасахме хубаво надолу, за което помогна и един мотор. Това че в парка мпс-та са забранени – няма значение…

Последва 20 минутно клатене по лифта, където заспивах всяка минута и изкарах поне 5 пълнометражни съня. Долу жегата ни удари с пълна мощ и сериозно обмисляхме да се върнем обратно нагоре 🙂

Така завърши една готина разходка. Къде ние прегазихме Балкана, къде той – нас 🙂 Боровинки от фестивала не видяхме особено, но пък и без това бяхме отишли заради бирата 🙂 От нея имаше в достатъчни количества и за най-жадния змей. Припомних си за пореден път защо не обичам масовите дейности, но това си е лично моя нагласа. Краси и Рая издържаха много добре това ходене. Вече им бях приготвил още едно за другата седмица, но когато ги питах къде ще са тогава – отговорът беше ясен – в Гърция! Ако може и в Китай! Само по-далече от мен 🙂 🙂 🙂

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *