Райски залез и пълнолуние

Малко позабавих този пътепис и дори се чудех дали да го пиша въобще. Причините за това са по-надолу, а ако го виждате, значи все пак съм се наканил да го пусна 🙂 Но едно предупреждение още от тук – ако хапвате нещо, свършете си хапката преди да продължите 🙂

С Краси от доста време бяхме започнали да синхронизираме една разходка до хижа Рай и най-после дойде и нейното време. Нощуването естествено щеше да е на палатки и хамаци, а придвижването – с двойката 🙂

Та така събота сутринта се намерихме на Паниците. Ако съдехме по количеството паркирани (и паркирващи се в момента) коли – нагоре щеше да има доста човешки интерес… Ние пък веднага тръгнахме с фалстарт – на Краси телефона му изчезна. Връщахме се да го търсим, в търсенето впрегнахме най-високотехнологични устройства и часовници, ама нъц! Па то се оказа че телефона е у Рая и всичко беше наред 🙂 Нищо – по закона за запазване на всеобщата гадост, това трябваше да изчерпи фаловете нагоре и да изкараме супер 🙂 Дали?

Който не е ходил – пътеката започва покрай река Тунджа, като съвсем рано се отделя от нея. Тръгва рязко нагоре по много ерозиралия склон на дерето. В двуметровите каньони се ходи трудно – където може избирахме път покрай тях.

IMG_5705

За щастие този участък е сравнително къс и след половин час излязохме горе на равния черен път. Там е и табелата на парк Централен Балкан, където направихме първата подкрепителна спирка. Последва още едно ерозирало дере, но с много по-човешки вид в сравнение със стартовото. След около още половин час излязохме от дърветата на открито. Пред нас се откри гледка към връх Ботев и за по-наблюдателните – Райското Пръскало в подножието му. Беше късен август и очаквах то да е доста пресъхнало, но вода имаше:

IMG_5715

Следва един сравнително равен участък по слънцето. По средата му има пейки с маси, където спряхме да се разтоварим за малко. Обяд наближаваше, но бяхме решили да го направим на Мечата чешма. До там имахме още около час и нещо път.

IMG_5720

Минахме разклона за зимната пътека за Ботев и скоро се озовахме на края на платото. Пътеката почна тайно да се нижи надясно и надолу между дърветата и помирисахме сянката. Не изпуснахме златната възможност да композираме Рая с рая 🙂

IMG_5730

Пътеката слезе надолу и пресече първото поточе. Аз се натирих отдолу му да потърся малко по-интересни ъгли за снимане. Такива имаше, но светлина – не. Слънцето прежуряше и шарената сянка правеше снимките само на бели и зелени петна… Поне скоро стигнахме Мечата чешма, от където точно се изнизваше предната група туристи. Хора имаше много наоколо. Не чак в това количество като да си ходим по краката, но – много. След нас в рамките на половин час се появиха още поне 5-6 групи.

IMG_5741

Хапнахме стабилно, Краси извади и котлонче за кафе 🙂 Само пурите ни липсваха 🙂 И с нови сили продължихме пътя, който бяхме преполовили. От тук нататък пътеката се нижеше в склона на буковата гора.

IMG_5744

Пътеката ходи все напред и няма разклонения. Ако не сте идвали до сега, няма никакъв шанс да се изгубите.

IMG_5752

Последното бетонно мостче е като чекпойнт за почивка. Неслучайно надписа гласи „включи на 1-ва предавка и 4х4“ 🙂 От тук нататък започва голямото изкачване за излизане от дерето. Но преди това – почивка. С отстрелване на водоскоци и фотографи.

IMG_5755

IMG_5765

Следващата част се характеризира със стръмно изкачване по серпентината която се вие напред-назад. Има си и местните забележителности. Полегналото дърво.

IMG_5782

Изсмуканото дърво. Как става това? Извънземни?

IMG_5784

Скоро видяхме светлината в края на тунела. То се оказа не влака, ами слънцето, което прозираше през последните клони на гората. Излизахме на открито, в подножието на Райските Купени.

IMG_5788

Хижа Рай вече се съзираше в дясно, но пресякох уморените погледи на групата. Как ще идем на Рай без да сме се качили на купените? 🙂 Отбивката е само 10 минути, но си струва!

IMG_5791

Назад се вижда хижата и водопада.

IMG_5797

Доволни вече, тръгнахме да приключваме деня 🙂 На Рай естествено беше фраш. Дори и палатковата ситуация беше такова. По-късно видях долу по склона в гората перфектните места за палатки. Закътани, заравнени, дори с изградени огнища. Масовката хора се бяха опънали горе непосредствено пред хижата. Но в текущото време бяхме доста поизморени и разпънахме нашата сергия по-нагоре по в страни между едни камънаци.

IMG_5804

Наредихме се на една опашка за бира, която се точеше със скоростта на настъпана хлебарка. Лафката се движи по работно време… Не се изкефихме особено. Бобът се сервираше в много плитки чинии, а бирата беше топла. Хапвахме си на нашето място, когато залезът започна да позлатява въздуха. Слънцето полягаше зад билото и цялата местност беше изографисана от лъчи и златно зарево.

IMG_5835

IMG_5844

IMG_5854_5_6_tonemapped

Хората заформяха барбекюта, и ни гледаха интересно как с Краси сновем със стативи и фотоапарати и получаваме фото оргазми 🙂

IMG_5862_3_4_tonemapped

IMG_5867

IMG_5894

Много доволен залез! Върнахме се при Рая и Теменужка да си допием, пък те вече били на вълна миене на зъби и лягане 🙂 Ъ? Нищо… тамън продължаваме фото серията 🙂 Като изгря една пълна луна пък… За половин час вън стана по-светло от колкото преди залеза. Гонехме лунни лъчи между клони и палатки.

IMG_5911

IMG_5939

За един много кратък момент се замислих дали да не сменя хамака за палатка 🙂 Но много бързо отхвърлих всякакви еретични мисли, след като се мушнах на удобно на метър над земята 🙂

Тая вечер не спах добре. От моето място не се чуваше гюрултията от към хижата. Но към 3 сутринта излезе силен вятър, който озвучаваше цялата околия. А и нещо не ми беше добре на стомаха. Знаех си че не трябва да ям хижарски кебапчета…

z1

На сутринта корема ми се бълничкаше със своя воля. Имаше нещо вътре, което напираше да излезе, но не си беше избрало още през коя дупка 🙂 Мислехме да идем към водопада, но няколко топовни изстрела отекнаха в червата ми и отрязаха всякакви такива планове 🙂 Това ми подейства като последно предупреждение – грабнах тоалетната хартия и на прибежки се залостих в кенефа 🙂 Викнах назад ако не се върна до обяд да се прибират без мен 🙂 В тоалетната с такава сила разтоварих самосвала, че не знам как покрива издържа на взривната вълна 🙂 Слава богу и вентилацията беше добра 🙂 Свалих 10 кила тежест и след цяла вечност се престраших да изляза. Моите хора бяха ходили до Райското пръскало и вече си вдигаха лагера. Моя багаж беше почти събран. Хапнахме малко, което се оказа грешка за мен – стомахът ми реши да изнесе един бис… Втори път изцъклих очите и втори път кенефния таван издържа 🙂 А аз вече не смеех залък да лапна.

За слизането какво да кажа… Не беше толкова уморително. Аз не смеех да кихна и май не съм говорил много-много 🙂 Обядът се случи отново на Мечата чешма. До там вече бях малко позакрепил положението и се престраших да изям една филия хляб. На края от мен се чу едно предупредително „крррр“ и реших да не си пресилвам късмета 🙂

Слязохме де, не можах да боядисам река Тунджа в кафяво 🙂

IMG_5962

Хубава разходка беше, а аз ще я запомня като „онзи път когато се посрах на Рай“ 🙂

Връх Мусала – покрива на света

Връх Мусала – първенецът на България, та и на целия Балкански полуостров, таванът на света, покрива на вселената и последния етаж в блока на цивилизацията. Това избрахме за дестинация този уикенд. Планът беше оформен със Сашо и Цвета, а по-късно щяха да се присъединят Димо и Гошо от София.

Петък вечерта след работа багажа беше стегнат и чаках Сашови да се появят. Тях пък ги бил подгонил як шибанит с колата, та кацнаха в Пловдив чак към 9 и нещо. От тук продължихме с моята кола и скоро бяхме на Костенец, където щяхме да спим тази нощ. Ресторантът на хотел „Езерото“ точно затваряше, но успяхме да си откраднем по една бира. Имаше лека обърквация с резервацията, но дежурния на рецепцията оправи нещата и към 11 часа бяхме по леглата. Хотелската част нещо са я запуснали – напукана мазилка, извадени контакти, жици, стърчащи от тавана… Но пък ресторантът им предлага чудесни ястия и до сега колкото пъти сме спрели там за обяд, никога не сме били разочаровани.

На сутринта мръднахме до водопада. Видяхме че са наляти някакви пари в местността – изградени са парапети, беседки, градинки… Да привличат хора за кебапчийниците отпред 🙂

IMG_5976

Газ към Самоков. Там правят голям ремонт по центъра и малко се затруднихме да стигнем до автогарата. Виждаш я – ама отвъд 50 метра непристъпен заграден ремонт на площада. За сметка на това точно до автогарата ядохме супер яки закуски, Сашо омете цели две кремвиршки 🙂 Газ към Боровец. Оставихме колата на паркинга на хотела, където щяхме да спим тази вечер. На 200 метра от него се намираше долната лифтова станция, където чакахме на две опашки и се натоварихме и на лифта. Ако някой има нужда от тоалетна, препоръчвам там долу да отиде, понеже следващия половин час няма как… а пикочния мехур може да се окаже под напрежение от спиращите дъха отвеси под кабинката 🙂

IMG_5982

На връх Ястребец са кацнали една шепа кръчми и кафета. Тук някъде трябваше да бъде и хижа Ястребец, но не можах да я видя. От там напред се разкрива гледка към хижа Мусала, заслон Леденото езеро и самия връх Мусала.

IMG_5992

Пътят е ясен! Просто следвай безкрайната върволица от хилядите хора. Великото преселение на народите. От тук, чак до върха постоянно настъпваш чужди крака. През деня да сме се разминали с поне десет хиляди души…

В началото се върви по широк черен път, който е относително равен. Наклонът напред е леко надолу. В ляво се вижда долината по северния склон на Мусала. В дясно над нас има един ръб, който е горната част на ски пистите. Пътят е пронизан напречно от 3-4 писти с прилежащите им влекове. Сега като се замисля, може би щеше да е по-интересно да се движим горе по ръба – GPS-а даваше пътека от там – през върховете Алеко и Безименен. Но пустия му стаден инстинкт за добро или за зло ни пусна по масовата пътека долу…

IMG_5997

Задминахме няколко сухи гьола. По едно време стигнахме до официозната пътека на природен парк Рила.

Точно 1 час след лифта излязохме на хижа Мусала. Тук се вихри сериозен строеж. От ляво е малката стара хижа, а от дясно – нещо голямо и бяло, което някой ден ще стане новата хижа. Освен това в близката околност се виждаха още няколко постройки в различен стадий на недовършеност.

IMG_6008

Разтоварихме се и направихме една почивка. Точно под сградите се беше пльоснало седмото – най-долно от Мусаленските езера. Дълбоко е около метър и половина и въпреки забраните, всеки цопа в него 🙂

IMG_6010

Потърсих чешма да си налея вода. Навън не се виждаше такава. Питах вътре един чичка на лафката – „ей там, в ляво“… Намерих чешмата, ама греда – няма го кранчето! Къде е кранчето, ве? „Де да знам“. Кой знае, ве? „Де да знам“… Греда! Другия път на хижа Мусала ще си ходим с клещите!

От хижата нататък има две пътеки. Едната започва в дясно покрай езерото и се движи стръмно нагоре покрай склона. Другата, по която хванахме, тръгва покрай левия бряг на езерото. Пресича малко отточно поточе и минава между две други езера. По-голямото е Каракашевото езеро и е дълбоко 6.6 метра.

IMG_6025

От там пътеката хваща не много остро нагоре през камъни и морени. Съвсем скоро стигнахме до една благодатна чешма. Тя представляваше каптаж с тръба. Дебитът беше страхотен и пълнеше малко шише за половин секунда 🙂

Взимахме височина и по време на почивките съзряхме назад язовир Искър. От това разстояние изглеждаше малък и скромен.

IMG_6032

С един последен напън излязохме на Алековото езеро (14 метра дълбочина), което се намира в подножието на връх Алеко. Тук нашата пътека се съединява с другата пътека, идваща от хижа Мусала.

IMG_6038

Пътят естествено е един – напред и нагоре! 🙂 Растителността рядко оредяваше. Вече нямаше и клек, а дори и рехавите тревички бяха започнали да се отказват. Изкачването беше сравнително полегато и се редуваше с дълги равни участъци. След поредната серпентина, пред нас грейна като скъпоценен камък заслон Леденото езеро.

IMG_6044

До сега ни печеше слабо слънце, но за да ни стане по-интересно над нас се заформиха едни фотогенични облачета…

IMG_6047_8_9_tonemapped

На заслона мерака в групата рязко падна, и за малко да изгубим хора 🙂 Но с всеобщо окуражаване всички продължихме напред. Срещу заслона се намира Леденото езеро – най-високото от Мусаленските езера и може би най-високото и на Балканския полуостров. То е и най-дълбокото – 16 метра. От там започваше финалния напън нагоре. Върволицата от човеци беше разделена на две. Лятната пътека подсичаше като змия склона и постепенно се набираше нагоре. Зимната колова маркировка цепеше право нагоре по каменистото ребро, като за улеснение по коловете беше прокарано и стоманено въже. Имаше някои екземпляри на които им беше скучно по нормалната пътека и минаваха от там 🙂

IMG_6058

Взимахме стабилно височина и гледките ставаха все по-страхотни с всяка измината крачка. Имаше етапи на които с един поглед се обхващаха 5 езера, 3 хижи и заслон 🙂 7-те рилски езера ряпа да ядат! 🙂

IMG_6078

Преминавайки през реброто със зимната пътека се откриваше гледка и към западна Рила – като гребен се бяха наредили върхове, които не познавах.

IMG_6079

Неусетно зад последния завой се оказа че сме на върха 🙂 Той представлява неголямо плато с няколко постройки – метерологична станция, екологична обсерватория на БАН, частен лифт за нуждите на персонала, няколко антени и т.н.

IMG_6092

Вода пак нямаше. „Най-близо – долу на заслона“ рече чичката на лафката. Заслонът пък изглеждаше толкова далече – все едно се намира на долната земя.

IMG_6097

На север долу където се събираха планинските склонове се виждаше част от язовир Бели Искър.

IMG_6100

Пак на север се виждаха и Маричните езера, които даваха началото на река Марица.

IMG_6101

С това ще запомня тази разходка – че на където и да се обърнеш, изскачаха изневиделица езера 🙂

Помотахме се малко на върха и за съжаление трябваше да се връщаме. Времето беше доста напреднало, а лифта работеше до 18 часа. Той се виждаше ей там в далечината, все едно не ни чакаха 3 часа път до него 🙂

IMG_6104

На слизане рекохме да пробваме зимната пътека с въжето, ама… още на първия сегмент щях да се насера и си рекох че това не е за мен 🙂

IMG_6123

За двайсет минути бяхме на Леденото езеро, от където заредихме малко вода и си налегнахме парцалите надолу. Часовникът тиктакаше и трябваше да побързаме. Поради това снимки липсват, а точно сега беше моментът за тях! Светлината беше тръгнала да се златосва. Хората се бяха изнизали. Само тук-таме се виждаха откъснати групички и бяхме на прага на часа в който планината можеше да стане само наша… Претупахме слизането, като почти го обърнахме в бягане 🙂 Но си струваше – хванахме опашката на лифта 5 минути преди края на работното време. От там нататък последва слизане в Боровец, ядене и пиене.

Интересна разходка се получи. Мусаленския циркус е осеян с езера. Зад всеки ъгъл дебене гьол. Видяхме малко снежец. Теренът е приятен, без изкачвания-душегубки. Сянка няма, но защо са ни дървета да ни скриват гледките? 🙂