Родопи - пътешествие във времето
Публикувано на 27 септември, 2015
Всичко започна събота сутринта, когато се опитах да си изпека закуската на изключена печка. Това е сигурен знак, че последващата разходка ще мине като по мед и масло. И наистина ни тръгна "по вода" - от Пловдив тръгнахме с лек дъждец, а прогнозите бяха типично есенни. Всъщност не се сещам да сме имали експедиция с Мартин и Катя, когато да не ни е прал дъжд, мъгла или сняг :) Идеята за маршрута беше съвсем бегла. В последния момент петък вечерта бяхме набелязали няколко обекта, като по пътя спряхме на още няколко и уцелихме нешлифованите диаманти. Газ нагоре към Бяла Черква. По пътя след село Цар Калоян мернахме параклиса "Св. Петка", с който открихме деня. Параклисът беше заключен, но прилежащата му мохабетчийница - не. Имаше интересно аязмо, до което се стигаше малко заобиколно отзад, следвайки стрелките.
Шосето нагоре продължава през туристическата зона на хижа Здравец. Тя е крайна точка за 99% от пътуващите по този път, но не и за нас. По-нагоре се намира бившето летовище Бяла Черква. Преди години тук е имало силно развита туристическа дейност. Бунгала, почивни станции, хижи и вили. Сега всичко е потънало в развала. Виждат се просеките на ски-писти, овенчани с лифтове и влекове...
Спираме се за малко в Белочерковския манастир "Св. Св. Петър и Павел". Манастирът е изгорял до основи през 2002-ра година, но вече е почти възстановен с леглова база от 120 места. Църквата е действаща и малко зорно успявам да измоля да направя една снимка.
Отпред се натъкваме на две моторизирани реликви :)
От тук пътеките ни отвеждат между призраците от едно друго време. Красиви вили - сега пустеещи. Фонтани, затрупани с мравуняци.
Тук-таме през ръждата на времето прозира лукс, достоени за министри и директори. Двуетажни вили, камини, гредореди, дърворезби...
Продължаваме към едно погледно място, а над нас са надвиснали мъгли и облаци.
След около половин час пристигаме на поляната. При хубаво време от там се виждат село Косово и Хвойна. При лошо... да речем че е по-интересно :) Мартин се прави "е, за тва ли бихме толкоз път", и в същото време засипва пейзажа с бараж от фотографски огън. Картите памет свършват, батериите прегряват :)
Слизаме по широкия каменен път, прокаран за ракетното поделение. Тук-таме се виждат цигански фургони. Черешката на тортата беше караваната на Биг Брадър :)
Изпълнихме плана за тук. Последва едно слизане до околовръсното на Пловдив и зачекване нагоре към селата Лилково и Ситово. Един бърз магазин по пътя, да заредим някои последни неща. Някой спомена нещо за вино и взехме че спряхме и на магазина на Старата Изба в село Първенец. С ръка на сърцето мога да кажа че там правят едно от най-хубавите вина, които съм пил...
Пътят нагоре към Лилково е зле. Има един участък от 10-на километра, който се взима за половин час. Точно на разклона между Лилково и Ситово намерихме следващия обект. Под моста на шосето са се разположили каскада кокетни малки водопадчета. Най-високия пад да беше към 2 метра, но красотата им беше несъзимерима с височината.
Каньонът предлагаше безброй ракурси, светлината беше медена... лекия отенък на есента идваше като глазурата на тортата.
Девизът на село Лилково спокойно може да бъде "Където старото среща новото". Древните къщи, плевни и обори съжителстват двор до двор с новите лъскави вили и хотели. Не може да не споменем и бирария Щайнер, обзаведена в соц-механджийски стил :)
Обратно до разклона и поемаме към Ситово. Съвсем малко след това виждаме табелата за Ситовския надпис. Той се намира на 50 метра над пътя и до него се стига по много стръмна пътека. Самият надпис не е разчетен и за него има много теории. Но няма да навлизам в любимите на интернет конспирации за извънземни и енергийни цивилизации :)
Село Ситово е интересно по много параграфи. Къщите - накацали по стръмни склонове. Стари покриви от тикли, изрисувани с мъхове, стени от зидани камъни, които не са мръднали от десетилетия...
Селото не е запуснато, в него има хора. Но никъде не ни залая куче. За сметка на това пък привличахме любопитните погледи на жителите и им дадохме материал за клюки за дни наред :) Както си обикаляхме и един мъж ни настигна, подавайки три чепки грозде. Посрещане по родопски! Мъжът бил бивш самолетен инженер, сега занимаващ се с недвижими имоти. Предложи ни и по кафенце, но времето напредваше по-бързо от колкото ни се искаше. Минаваше 17 часа, и не ни оставаше много светлина. А все още нямахме избрано място за лагеруване и ни оставаше една много важна цел за посещение в списъка за деня - изоставеното ракетно поделение.
Натоварихме се с тежките багажи и дадохме ряз към един параклис с аязмо, който трябваше да се намира над селото. Тук-таме табела, тук-таме нещо чуто от този или онзи. Но без карта или местен, който да ви насочи, мястото го пишете неоктриваемо...
Вдигнахме лагера на бързо, оставихме Катя да почива и с Мартин продължихме нагоре. Дневната светлина ни беше на привършване, а облаците продължаваха да ни висят заплашително на главата. Разстоянието не беше голямо, но имахме и да вземем към 200 метра денивелация. Темпото беше добро и за около час стигнахме.
Поделение 32820 - Бяла Черква - е сформирано през 1961 г и е закрито през 1999 г. Било е въоръжено със зенитно-ракетни установки СА-75 "Двина". В интернет може да се прочете много за историята му. В днешно време там могат да бъдат намерени руини, обрасли с храсталаци бункери, казарми превърнати в обори и едно циганско семейство, нанесло се във фургон на плаца.
Чувствахме се като археолози. За съжаление всичко което не беше циментирано или закопано отдавна е било задигнато от иманяри и цигани.
Окопи, складове за въоръжение закопани в земята - всичко е разграбено и унищожено.
Тунелите, свързващи огневите позиции.
Светлината беше на свършване, а по главите ни зачукаха ситни капки. Дадохме си сметка че може би сме изчерпали запаса си от късмет за днес и си налегнахме парцалите обратно към лагера. За нула време бяхме обратно долу, а там ни очакваше приятна изненада - Катя беше направила някаква женска магия и беше спретнала едно домашно огнище. Незнайни зарзавати църцореха на плочата отгоре :)
Въобще не ни трябваше подканяне - опънахме масата, накълцахме мръвки и заредихме плочата с по-мъжки съставки :) Запекохме едно страхотно винено мезе - шишчета с беконче и луканка. Гарнирани с леонска наденица и лучец. Беконът се карамелизирва толкова сочно, че луканката се разплаква! :)
Освен това ред за огъня чакаха и 12 наденици, които не знам от къде се измъкнаха :)
За завършек на деня, облаците се разсеяха и ни оставиха да си направим мохабета без да ни е страх от потоп и водно унищожение :) През ноща валя, трещя геройско и духа вятър, но палатките и хамаците бяха топли и сухи и не успяхме да се впечатлим особено :)
Утринното слънце се усмихна и още веднъж се убедихме че майският бог на дъжда - Чак Мол - ни харесва.
Опънахме мокрите платнища и палатки да изсъхнат малко на слънцето, и се заехме да довършим надениците за закуска :) Вдигнахме панаира и тръгнахме да се прибираме. Но беше още рано, времето беше много по-хубаво от колкото имахме право да се надяваме и на бързо измислихме още една дестинация за деня.
Село Извор не ни предложи нищо интересно, но на връщане през Храбрино мернахме един параклис с паметник, кацнали на една висока скала. Рекохме да се поразходим да ги видим. Влязохме в една църквичка и без да искаме попаднахме на едно от първитете килийни училища. Строено в 1825 г и не виждало ремонт от тогава, сградата беше в окаяно състояние.
Църквата "Св. Харалампи" беше в малко по-добро състояние. Женицата вътре се надяваше на по-добри дни. Даде ни карт-бланш да снимаме колкото си искаме.
След това времето ни подгони към вкъщи и закрихме експедицията.
Докоснахме се до дивата красота на Родопите. Стъпихме в селцата, където падне ли първия сняг и се отцепват от цивилизацията за месеци напред. За момент на Бяла Черква погледнахме в миналото, когато хората все още са обитавали това райско местенце. Когато все още сме имали армия и страната не е била разграден двор. За съжаление времената се менят и определено не към по-добре...
Беше хубава и поучителна разходка. Времето беше с нас. Пекнахме доста мръвки. Навъртяхме 150 мото-километри и 12 пешеходни. Раздвижих си краката и възвърнах малко форма. Вече се замисля следващото пътешествие в района :)Архив
- 2023
+ 2022
+ 2021
+ 2020
+ 2019
+ 2018
+ 2017
+ 2016
+ 2015
+ 2014
+ 2013
+ 2012
+ 2011
+ 2008