Есенни воали

Тази есен още не мога да случа на разходка, която да ми изпълни душата. Има планове това скоро да се промени, но до тогава имам да наваксвам в блога с три по-кратки разходки. Две в Родопите и една в Средна гора. Две преминали под влажното було на есенните мъгли, и една, която от всичкото слънце се чудеше в кой сезон е изпълнена 🙂

Експедиция Чудните мостове и село Забърдо съвсем спокойно може да се запише под наслов „Взехме изпита от поправителната сесия“ 😉 Първия ден проведох едно проучване на маршрута от Чудните мостове към Забърдо – оказа се че маркираната пътека е тотален аут в това време. Нападали дървета, треви до гърдите, калотия до шия – за нула време станах целия мокър.

IMG_8432

Мъглите които бяха погълнали всичко имаха качествата като за холивудски филм. Тук-таме изплуваха пейзажи, които в по-хубаво време биха кичели пощенски картички.

IMG_8436

От там на връщане свърнах през село Косово, което е превзето от китни архитектурни паметници, накацали по всяко склонче. Къщи, излезли от древността – и не просто онези напудрени хотели, срещащи се по родопските селца, а истински необитаеми домове смазани от тежестта на времето.

IMG_8448

Поправителната сесия беше на другия ден, когато обърнахме аудиторията на ядене и пиене 🙂 Мръднахме към крепостта Заград, но в тая мъгла и носовете си не можахме да видим…

IMG_8461

Маршрутът към Заград започва малко преди Забърдо. Оставихме колата на една удобна площадка, и нататък продължихме по ясен черен път. Още в началото получихме мощен прилив от наслоени мъгли, превръщащи пейзажа в нещо излязло от Толкински разказ…

IMG_8468

IMG_8475

Полека-лека взимахме височина и мъглата започваше да ни обгръща като с мантия-невидимка.

IMG_8488

IMG_8493

По едно време стигнахме до самотна беседка на един превал. Уж някъде тук трябваше да се намират останките от крепостта Заград, но… Едно ясно време би разкрило гледки, за които не можехме и да мечтаем в момента. Водните изпарения започнаха да се сгъстяват прекалено заплашително, дори прокапващо над главите ни. Така че прекратихме тук и се върнахме долу, където да изгоним влагата от костите с огнената вода… Ще ви спестя гледките от барбекютата и пищните зелени и червени пържоли от Риц-а, че знам ли – може да има някой читател със слабо сърце 😉

Втората съществена разходка я проведохме със Сашо в Средна Гора над Стара Загора. Тръгнахме от дълбошката хижа към връх Морулей. Прогнозите за времето го даваха облачно с изчистване към слънце… Какво ти изчистване – да бяхме взели по едно сапунче и един прах за пране 😉

IMG_8513

IMG_8518

IMG_8526

Пътеката за върха започва от хижата. За самата хижа не знам дали все още е хижа. Последно научих че е взета от частник. В двора и бяха паркирали няколко автомобила, а самия двор беше заключен – така че може и това вече да е „къща за гости“… Маркировката е жълта и тръгва на север, като в началото се движи на едно със синята за село Колена. Но още в първите 200 метра се стига до един бетонен стълб, нашарен с всякакви символи от въобръжението на маркировачите… там се свива в дясно. След това жълтата маркировка е ясна и нова и няма начин да се заблудите.

Разстоянието до горе го взехме за малко под час и половина с всичкото мотаене по снимане на капки, листа и шишарки 🙂 Росата добавяше доза очарование, към обикновените неща. Слава богу, есента скоро ни забули с нейния си воал и ни накра да побързаме 🙂

IMG_8533

Върхът е обвит в гъсти гори и нямаше далекобойни гледки. Дори самия връх се намира на територията на военно поделение и е недостъпно за обикновения турист. За туриста са хвърлили една кота малко по в страни на едно леко баирче, където да се чекне 🙂

IMG_8542

Тук някъде се оказа че обувките ми са се скапали тотално – вътре в тях имаше повече вода от колкото извън тях. Да ви кажа че джваках – няма да излъжа… Две седмици по-късно стелките още не са изсъхнали… Та това е историята как се простих с втория си чифт обувки.

IMG_8544

Третата разходка беше под въпрос. Имах на ум няколко маршрута, но цяла седмица ме дразнеха по фейсбука със снимки от Червената стена плувнала в море от мъгли, та си рекох – там ще е! 🙂 Събрахме се с Радо и Венета и се изстреляхме отново в Родопите. И.. не случихме на време. Ама въобще 🙂 Още от сутринта се оказа че апетитните мъгли са духнали да мъглясват някъде другаде и ни опече яко слънце. До момента в който паркирахме пред хижа Марциганица (отново „хижа“ в кавички!) небето се покри с драматични черни вълнени облаци. Почти си върнахме малко надеждите, но се оказа че прогнозата няма да претърпи никакво развитие, или поне не към по-добро…

От Марциганица тръгнахме към пещерата Добростански бисер. Бях чувал че са я облагородили доста добре като за кашкавал туристи, с единствената забележка че няма осветление. Ние пък имахме фенерчета, та бяхме я зарекли за първата дестинация през деня. Пътеката минава край сградата на бившата хижа, която в момента е заградена с бариери и злобни табели свързани с частни собствености и стреляне на месо… В гората тук попаднахме на първите гъбки, които виждах този сезон. И не просто гъбки, ами цяла гъбена плантация 🙂

IMG_8568

IMG_8574

Малко преди Добростанския бисер се откри гледка към отсрещния рид и връх Попа.

IMG_8577

IMG_8584

Стигнахме пещерата и… изненада! На входа има тлъста решетка с катинар и камера. Е… разочарование. Повъртяхме се малко, хващайки няколко слънчеви лъча. Облаците бяха пробити за малко, но всички интересни явления престанаха още преди да успеем да се въодушевим.

IMG_8596

От там врътнахме обратно към колата и хванахме нагоре към заветния връх Червената стена. Отново маршрута започва покрай поредното мутренско имение, поредните бариери и поредните табели обещаващи съд, кучета-човекояди и разстрел на място. Всеки гледа да заграби парченце от Родопите, апетитно е там…

IMG_8614

Единственото широколистно дърво по пътя 🙂 Гората в района е предимно иглолистна, не можахме да се насладим пълно на есенните шарки. Ако сложим и съмнителното слънце, може да кажем че бяхме объркали сезона.

От мутренското имение до върха са около 3 км и ние ги взехме за около час и половина. Някъде около нас се чуваше лай на гончета и гвоздея на програмата им беше този приятел с GPS нашийник:

IMG_8621

IMG_8629

Гледката от самия връх е всеобятна… Мисля че от снимка, не може да се получи впечатление каква шир лежи в краката ти… На заден план са полегнали безброй катове все Родопи. Дори с ужасното време което хванахме, успях да се размажа от кеф. Скалата под нас беше като излязла от „Царя лъв“ 🙂

IMG_8667

Долу под нас бяха червените керемиди на Бачково, манастира и поляните, които при по-хубаво време щяха да са опушени от печащите се там пържоли 🙂

IMG_8639

IMG_8654

В далечината сивееше Асеновград с пловдивското летище.

IMG_8683

Самотен слънчев лъч огря Пловдив и за момент панелките грейнаха в розово.

IMG_8696

Много доволна гледка… Само че не сега 🙂 Бяхме тръгнали за мъгли, страхотии и ужасии, а това гадно слънце само ни разваляше рахата 🙂 Нищо – другия път повече.

Копенхаген – какво видяхме

Щабът

Квартирата, която наехме през AirBnb се намираше в покрайнините на Копенхаген. Кварталчето беше китно и спокойно. Малки и средни къщички, накацали от двете страни на уличките – като по филмите. Всяка си има 2-3 паркоместа отпред и двор с полянка. Никакви зарзавати и кокошарници – райграс! 🙂 Няма петли да кукуригат, няма комшии да къртят стени или да режат дърва по цял ден… релакс!

IMG_7212

Къщата беше оборудвана с всичко необходимо, че дори имаше и уреди и посуда с непознати функции. Кучешката вратичка към градината беше електронна, ширмът имаше дистанционно, подът в баните беше отоплен… Чистота и перфектност.

Централна гара (København H)

Гарата на пръв поглед не изглежда голяма в сравнение с други европейски столици. Част е от мрежата на градската железница (S-tog) и междуградските линии. Има 13 коловоза (намират се под главното сдание), а билети се продават на автоматите пръснати из цялата площ. Магазинчета, закусвални, ресторанти – има си всичко.

„7-eleven“ е верига малки супермаркети превзели целия Копенхаген, от тукашните най-лесно можете да се снабдите с Copenhagen Card.

IMG_7225

Планетариум „Тихо Брахе“

Планетариумът има постоянна експозиция, но повечето хора го посещават заради IMAX киното. Там ежедневно се прожектират десетина филма. На всеки кръгъл час в по-малък салон има прожекции на кратки 3D филми. Впечатлението ми от IMAX-а (където гледахме Journey to Space) е че извитият купул на планетариума, който се ползва за екран въобще не е пригоден за такъв формат филми. Образът излиза крив, но пък… сигурно това му е чара 😛 Дублажите са на датски, като има опция да си включиш слушалки за английско озвучение. Ако не си носиш слушалки, ще ти продадат такива за 50 DKK.

Постоянната експозиция определено е интересна. Макети на Международната Космическа Станция, Хъбъл, Mars Polar Lander, Вояджър и още няколко космически апарата. Устройства летяли в космоса, интерактивни инсталации, игри и училищни стаи. Тук се намира и най-големия истински лунен камък, който е донесен от мисиите Аполо до луната.

IMG_7237

IMG_7250

IMG_7253

Билетът за планетариума включва и филм по избор и струва 144 DKK. Ако сте с Copenhagen Card, това ви е безплатно и получавате по 1 филм за всеки 24 часа от картата (ние бяхме със 72-часова карта и имахме 3 безплатни филма)

Кастелет (Kastellet)

Кастелет е военно укрепление във формата на петолъчка. В момента се използва като парк – по алеите тичат хора, разхождат кучета, птички чуруликат и патки плуват във водния ров. Но и същевременно комплексът продължава да функционира като военна територия.

IMG_7332

IMG_7357

IMG_7365

IMG_7383

Малката Русалка (Den Lille Havfrue)

Това е първата туристическа дестинация, която медиите са ми набивали в главата 🙂 Още от 90-те години в комиксите на Егмонт България имаше игри и томболи за екскурзия до там. Е, 20 години по-късно най-после видяхме тая русалка 🙂 Еми… малка статуйка е, нищо особено. През годините от както е там, статуята е видяла доста вандализъм и политически активизъм. Три пъти са и рязали главата, два пъти – ръцете и един път са я взривявали с динамит. Обличали са я в бурка и са я боядисвали безброй пъти.

IMG_7348

Фонтанът на Гефьон (Gefionspringvandet)

Гефьон е богиня на плодородието. Във фонтана тя е изобразена с няколко огромни бика, теглещи плуг, с който разорава морето за да направи място за датските острови. Най-големия фонтан който видяхме – по грандиозност се напъва да стигне римските фонтани… Естествено на площада отпред постоянно се изливаха автобуси с китайски туристи-клонинги 🙂

IMG_7415

IMG_7426

Новото пристанище (Nyhavn)

Това е мястото, което ще видите на най-много картички от Копенхаген 🙂

IMG_7480

Името „ново пристанище“ идва малко не на място, понеже целия град е разоран от десетки канали, всеки от които е паркинг за милиони лодки и яхти. Важно за датската култура е че през последните 10 века те са били нация от мореплаватели и търговци. В територията на страната се включват над 400 именувани острови, от които поне 70 са населени.

IMG_7491_2_3_tonemapped

От Новото Пристанище през половин час тръгват разходки с лодки. Цялата разходка трае около един час и минава няколко километра канали. Удряте си главите в няколко от по-ниските мостове и лодката остъргва боята в по-острите завои. Маршрутът излиза в по-големи канали и заливи, минава покрай Операта (тя си има своя собствена стоянка 🙂 и покрай статуята на Малката Русалка.

IMG_7524

IMG_7561

Цената на такава разходка е около 25 DKK, но е безплатна с Copenhagen Card.

Църквата на нашия спасител (Vor Frelsers Kirke)

Църквата е най-известна с кулата си със спираловидно стълбище. То се извисява на 90 метра височина и е едно от най-високите места в Копенхаген. Съответно и гледката отгоре е златна 🙂 За да стигнете до върха трябва да започнете катеренето по тясно дървено стълбище. Под „тясно“ имам предвид че слизащ и изкачващ се човек могат да се разминат само ако си свалят раниците, и дори и тогава това ще бъде доста интимно преживяване 🙂

IMG_7590

IMG_7591

IMG_7593

Слава богу, веднъж излезете ли над нивото на покрива, стълбището излиза отвън. Става малко по-широко, проветрено и започват гледките.

IMG_7599

IMG_7606

Църквата има концертен карийон – комплекс от 48 камбани, свирещи в 4 октави. Те свирят различна мелодия на всеки час. И за да е пълна музикалната картинка, трябва да добавим и органът, изграден от над 4000 тръби. Да – църквата изнася концерти 🙂 По 15-20 на година с неделните служби.

IMG_7637

Билетът за изкачване на кулата струва 30-40 DKK, но влиза в списъка на безплатните атракции в Copenhagen Card.

Experimentarium City

Експериментариумът представлява едно огромно хале, изпълнено с експонати демонстриращи различни физични закони, химични реакции, изобретения и технологии. Започва с няколко игри в стил „бързи-смели-сръчни“, след което захапва яко на тема наука и техника. Може да видите как се движат на вълни опънатите струни на китарата, да направите музика с орган, задвижван с газова горелка, да си играете с ветрогенератори и колелета произвеждащи електрическа енергия… Цялата работа е направена семпло – за деца. За децата не знам, но мен можете да ме оставите там с храна и вода и да ме приберете на другия ден 🙂 А децата… вкарайте някое там и ви гарантирам, че доста ще се запали. Така се произвежда учена нация, не с чалга и цигари.

IMG_7663

IMG_7668

Входът струваше 140 DKK, безплатен с Copenhagen Card.

Аквариум „Синята планета“ (Den Blå Planet)

Отворен през 2013-та година аквариумът показва над 53 експоната, разделени в 5 главни отсека – дъждовна гора, големите африкански езера, еволюция и адаптация, студени води и топлите морета. До всяко аквариумче има информационно табло за видовете и средата им на обитание. Данните са на датски, шведски и английски и са повече от подробни. На няколко места имаше игри за децата и маси за пикник. Черешката на тортата е огромния резервоар на акулите, в който се влиза от страни през стъклен тунел. Целия аквариум беше представен по суперски начин и печели място в личното ми Топ 3 на зоо-изложения 🙂

IMG_7709

IMG_7728

Пред нас нахраниха пираните. Момичето поне 15 минути обяснява на датски разни факти, а после специално ни обърна внимание на английски за нашата групичка. Всъщност пираните са страхливи риби и нападат само мъртва плячка и леш. „Викаме им кокошките“ казва мацката 🙂

IMG_7748

IMG_7764

IMG_7774

IMG_7778

Билетът за това чудо на чудесата струва 170 DKK, безплатен с Copenhagen Card.

Spiseloppen

След толкова много културно-масови дейности, време е да преминем и към някоя по-деликатесна 🙂 Търсихме евтино ресторантче и Trip Advisor ни прати в Християния. Самата Християния е хипарски квартал, възникнал през 70-те години с претенцията да е самоуправляващ се „град в града“. Обстановката е доста съмнителна и нощно време е добре човек да следи дали бъбреците му не са напуснали случайно тялото. Така че бяхме много приятно изненадани да попаднем на това прекрасно ресторантче.

Вечеря на свещи, приглушено осветление, гости в ризи и сака чакащи ред за маса. Невероятна еленска пържола. Бих отишъл пак 🙂

IMG_7843

Копенхагенски зоопарк (København Zoo)

Зоопаркът е един от най-старите в Европа и се помещава на цели 11 хектара площ. По средата е разделен от булевард Roskildevej, под който се минава с тунел. Има дървена наблюдателна кула, подобна по дизайн на Айфеловата кула. Животинските видове са разнообразни, включват и единствената в Европа експозиция на тазманийски дяволи. Много хабитати предлагат гледка отвън и отвътре. Така примерно слоновете имат обширна отворена площ, но също така и внушителна вътрешна – с модерен остъклен таван. Пред нас хранеха тюлените, което си беше зрелище. Посетителите оставят велосипедите отвън, където се получава нещо като велосипедна гора, а за вътре си взимат ръчни колички, в които си теглят багажа и децата 🙂 Пред закритите експозиции обикновено има паркинг за детски колички и там е зрелище 🙂

IMG_7881

IMG_7886

IMG_7905

IMG_7918

IMG_7938

IMG_7943

Копенхагенският зоопарк преди време се прочу в медиите в отрицателна светлина с коленето на жирафа Мариус. Бяхме си приготвили вилиците и ножовете за жирафски вратни пържоли, но следващото колене на жираф нямало да бъде преди коледа.

IMG_8017

IMG_8024

Билетът за зоопарка струва 170 DKK и влиза безплатно в Copenhagen Card. Билетът за наблюдателницата се плаща отделно и мисля че беше около 50 DKK.

Цистерните (Cisternerne)

Цистерните едно време са били част от водоснабдителната мрежа на града. Прокопани в средата на 19-ти век и са били действащи до 1981 г. След това са били пресушени и от тогава насам се използват за концерти, изложби и други събития. Влиза се през две стъклени пирамиди в парка пред зоопарка. В голямата пещера акустиката е убиец и съответно ееричната музика, която се върти кара да ти настръхнат космите на ръцете.

IMG_8051

IMG_8074

Билетът струва 50 DKK и това бяха най-яките 50 крони похарчени извън Copenhagen Card 🙂

Бирарията Карлсберг (Visit Carlsberg)

Посетителския тур е доста нашумяла атракция за Копенхаген. Показва процеса в правенето на бирата, история на пивоварството и елементи от ежедневието на бираджиите. Има музей с хиляди бутилки от целия свят, включително и няколко реда български бири 🙂 Интересно че на бутилки от ранното начало на 20-ти век могат да се забележат свастики, и то дори това е било доста употребяван елемент. Свастиката всъщност е предмет-талисман носещ щастие и добро, но нацистите са изопачили символа. Или просто партията е обичала да пие Карлсберг, понеже този символ краси повечето им бутилки от преди нацистките години 🙂

IMG_8103

IMG_8110

IMG_8117

Билетът струва 90 DKK и включва две малки бири 🙂 Безплатен с Copenhagen Card. Ако си падате по бирен туризъм, препоръчвам ви и музея на Загорка в Стара Загора 🙂

Кръглата Кула (Rundetårn)

Кръглата кула е един от най-отличителните знаци на Копенхаген. Построена за обсерватория през 17-ти век, и използвана и до днес. До върха се стига по уникален спираловиден коридор без стълби. Цар Петър Велики е изкачил кулата на кон, теглейки карета с царицата отзад. Централното ядро е кухо и се е използвало като кота нула при триангулачното измерване на държавата. С височината си от 34 метра, сградата е била небостъргач за времето си. Обсерваторията е действаща и в сегашно време, но Копенхаген доста се е разрастнал от едно време и вече светлините от града много пречат за нощните наблюдения.

IMG_8157

IMG_8169

IMG_8175

Билетът струва 25 DKK и е безплатен с Copenhagen Card. Освен това, кулата е една от малкото атракции работещи след 17 часа, така че е идеална за уплътняване на времето и наслаждаване на залеза от високо.

Замъкът Розенборг (Rosenborg Slot)

Розенборг е ренесансов замък, построен през 17-ти век за лятна провинциална резиденция на крал Кристиян IV. Замъкът е сравнително малък отвън, но богат отвътре. Два етажа, всеки от които състоящ се от около десетина стаи, огромна тронна зала най-отгоре и съкровищница в мазето са на разположението на туристите. Всяка стая е обазаведена в характерен за нея си стил. Така могат да бъдат наречени „огледалната стая“, „мраморната стая“, „синята стая“ и т.н. Пред двореца има стража, която се сменя със скромна церемония в 12 часа на обяд. Голяма част от съкровищницата е отделена за колекция от предмети изработени от слонова кост. Това е било хоби на висшата класа и в една от горните стаи има изложен струг за слонова кост, където са изработени някои от артефактите.

IMG_8246

IMG_8247

IMG_8267

IMG_8269

IMG_8302

В най-дълбоката съкровищница се влиза през 40-сантиметрова противоатомна врата – вътре са изложени царските бижута и корони.

IMG_8308

Билетът струва 90 DKK и е безплатен с Copenhagen Card.

––––

Ами… това е. Останаха доста места, които не можахме да видим – Тиволи, Копенхагенския музей, Природонаучния музей, още замъци и пристанища… Мислех че Копенхаген ще се окаже скучен град, а за мен нямаше и минутка скука и покой 🙂 Имам чувството че добре оползотворихме ограниченото си време там, а и дори набелязахме точки за следващия път 😉

Копенхаген – впечатления

За Дания дори не знам от къде да почна. Имаше сблъсък на култури. Имаше странни места и непознати езици. Имаше викинги и живи русалки.

Хората са приветливи и скромни. Почти всички говорят английски по-добре от английската кралица. Каквото питаш – ще ти обяснят. Стереотипът за външния вид е верен – руси коси, сини очи и лунички. Направо да се влюбваш на всяка крачка 🙂 Ремонтите по улиците се извършват не от цигани, ами от викинги. Има и доста имигранти от всякакви други националности.

Първото нещо, което ме шокира там беше вело-културата. Навсякъде джиткат колелета. Имат си техни светофари. Някои улици са само за колелета. Вело-алеите им са интегрирани така естествено с всичко, че тези тук които в момента се строят приличат на много жалък опит за лов на маймуни с трици.

Там хората се раждат на колела, прохождат на колела, живеят на колела и умират на колела. Имат всякакви приставки за колелата – от детски колички, през бебешки столчета и товарни вагонетки. Единствените два повода да видиш някой да ходи пеша е или ако е турист, или ако си разхожда кучето. Огромни плантации с вело-паркинги пред всеки магазин е обичайната гледка. Хората карат и коли, но може би в случай че имат работа извън града. Копенхаген не е толкова голям. Пеша почти успяхме да го обиколим, а ако си с колело – целия град е твой на тепсия.

IMG_7299

То и без това цялата им страна е равна като тепсия. Най-високата точка в Дания е планината Мьолехуй със зашеметяващата височина от 170 (!) метра.

Поради любовта на датчаните към колелата, сериозен трафик почти няма. Никъде не видях задръстване или въобще на светофар да чакат повече от пет коли. По-голямата част от автомобилите са таксита и автобуси. Автобусите, метрото (2 линии – нищо особено) и градската железница съставят обществения транспорт. Таблата по спирките не са особено информативни, но за сметка на това имат приложение за мобилни телефони, което е върха. Градът и покрайнините са разделени на зони, като билетът зависи колко зони прекосява. Според броя на зоните, билетът може да важи 1-2-3 часа, като през това време с него може да сменяте колкото транспорта искате.

Ако пристигате в Дания, вероятно това се случва чрез самолет.

До Копенхаген може да използвате две летища. Същинското копенхагенско летище Kastrup (CPH) е най-голямото скандинавско летище и едно от най-старите летища в Европа. Има директна връзка с градския транспорт, но за съжаление от България нямаме редовна линия на там.

Второто летище е в шведския град Малмьо (MMX), което отстои на 60 км. Самото летище въобще не е голямо и обслужва по-скоро вътрешни полети и нискотарифни компании. Транспортът от летището до Копенхаген може да е проблем. Aвтобусната комания Neptunbus пуска бусчета след всеки полет на Wizz Air. Задължително си резервирайте онлайн място в автобуса, иначе може да се окаже че места няма. В този случай ще търсите автобусите на Flygbussarna, които пътуват до централната гара на Малмьо през 20-40 минути. И в краен случай, ако гоните разписание и автобус през 40 минути не ви устройва, последният вариант е – такси.

IMG_8340

След като кацнете ще се сблъскате с датския език. Този език е като смесица между китайски и немски. С преобладващ китайски. Гали ухото като звука от зайче, което бива прегазено от градинска косачка. Четеш го – уж нормален немско-ориентиран език. И като почнат да произнасят думи от по 14 букви с една-единствена сричка… Сериозно, помолихме една мацка да ни прочете заглавията на филмите в планетариума и три пъти повтори нещо, което нямаше нищо общо с това което казваха буквите 🙂

След езика следващия общ куриоз са парите. В Дания се използват датски крони, чийто курс е вързан за еврото. Така средно 1 DKK = 0.26 BGN. Имат банкноти за 50, 100, 200 и 500 крони. Стотинките им са за по-малките деноминации. Дизайнът им е толкова зле, че трябва с лупа да се взираш да намериш къде е числото на паричката. Интересни са едните стотинки с дупка по средата – като пендари 🙂

Цените… Да речем че е скъпо по нашия стандарт. 25 DKK може да струва билет за автобуса (две зони), кафе на улицата, бира или хляб в супермаркета, миниатюрен хотдог от сергия на центъра… Нещо което тук би струвало 1 лев, но като направиш сметката се оказва че струва 6 лева. За вечеря навън пригответе 300 DKK за евтин ресторант. Вход за голяма атракция – зоопарк, аквариум – 170 DKK. Но на датчаните това не им прави впечатление, понеже средната им работна заплата е 2300 EURO…

Ако планирате екскурзия за 3-4 дни, можете да спестите доста ако ползвате Copenhagen Card. Тази карта ви дава безплатно пътуване в градския транспорт (иначе – 6 лева и нагоре за билетче!) и безплатен вход в почти всички забележителности, които ще искате да видите. Така ние платихме 590 DKK за картата, а всичките места (+ транспорт) които посетихме биха ни излезли 1270 DKK. Картата уж се продава на много места според сайта им, но на практика най-сигурно ще я намерите в магазините на централна гара.

Ако трябва да опиша всичките впечатления от Копенхаген, този пост щеше тепърва да почва 🙂 За това, следва по-интересната част – с местата, които посетихме.