Есен около Орехово, Чудните мостове и Косово

Есента тази година беше особено продължителна и благодатна. Колкото и да се правя и мръщя, реалността е че до тук много се изкефих от репертоара на сезона. Хищни, протягащи се мъгли, ясни, слънчеви дни, обливащи склоновете в топли багри – до тук имахме всичко! За това рекохме да продължим с есенната серия и се събрахме сериозна компания – Димо, Краси, Рая и малкия Иво. За малко Мартин и Катя да дойдат и те, но коварен вирус ги повалил още предната вечер.

Дестинацията беше Чудните мостове, а фокуса на разходката щеше да бъде разхапка и разпийка, с елементи на природо-наблюдение и природо-възхищение. Пътьом първо решихме да се отбием до село Орехово – за там бяхме прочели за няколко водопада, намиращи се съвсем близко до пътя.

Още по пътя спираме няколко пъти – слънчевите лъчи изнесоха цветови спектакъл с аранжимент от шарените широколистни корони.

IMG_8961

Асфалтът между Хвойна и Орехово е нов (явление, наблюдаващо се доста често из родопските селца!) и за нула време кацаме в Орехово. Спираме на табелата „Зимното поддържане на пътя е до тук!“, което си беше и края на асфалта. Това е разклонение на няколоко горски пътя, претрупано с информационни табели. Параклиси наляво, параклиси надясно, цветове, местности, зони, митове и легенди, хижа Персенк наляво, хижа Персенк надясно… Все едно се намирате в центъра на вселената!

IMG_9054

Аз си бях написал географското домашно и имах идея на къде отиваме, иначе просто бяхме изгубени от толкова много спам. Маркировките в целия район, включително и около Мостовете са едно към гьотера… Някой е искал да надпише всичко, без идея как лесно да те упъти до там. Зелени, сини и червени марки се сменят хаотично, изникват стрелки за дестинации, които внезапно биват заменени от други дестинации… Нивото на имплементацията не отговаря на нивото на ентусиазма на маркиращия.

Поехме нагоре по черния път, който се разклони на параклис „Св. Екатерина“ в тясна пътечка. Тук ако нямах картата свалена от OpenStreetMap имаше да се лутаме излишно по черния път. А тясната пътечка излезе с изцапана маркировка чак след 200 метра, но кой да ти я гледа вече. Движехме се покрай занемарени ябълкови насаждения и устите ни се пълнеха със слюнки. Не издържахме и си чопнахме леко – бяха златни и сладки! 🙂

IMG_9218

След не повече от 15 минути стигнахме до водопад Скакалото. Той се намира точно под черния път за хижа Персенк, а достъпа до него беше осигурен много приятно:

IMG_8984

Самия водопад се намира в плитко дере, заобиколено от надвиснали скали. Горе могъщи брястове и дъбове са прегърнали скалите с корени. Есенното им оперение образуваше червен чадър над фунията, в която се намирахме.

IMG_9004

Самия „водопад“ в този сезон може да бъде наречен по-добре „водопръс“ 🙂 Дебитът му не беше достатъчен дори да ме измокри и аз успях да му се навра почти отдолу.

IMG_9001

Почекнахме се 15 минути. Краси извади 15-стопа неутрални филтри и превърна обектива си в черна дупка, която поглъща галактики 🙂 Изкефихме се и тръгнахме да се прибираме.

IMG_9031

Другия водопад – Пръскалото, беше в срещуположната посока, от табелния център до който бяхме паркирали колата. Също на кратко разстояние – след 5 минути ходене стигнахме до една беседка, заета от две местни бабки.

– Къде е водопада бе, бабо?

– Тука бе, пред теб!

Ъ? До сега се движехме в ляво под един 20-метров остър скат, който точно тук се извиваше в недълбока пещера. Може би е текла някога вода… примерно през желязно-каменната епоха. Но в момента беше по-сухо от устата на пияница без пукнат грош в джоба. „Къде ве, бабо, тука няма грам водопад?“ „Ааа, на пролет елате, да видите тогава какво е!“

IMG_9065

Препоръчаха ни да идем на параклиса „Вяра, Надежда, Любов“, отстоящ на около 20 минути от тук. Имало интересна и доста тъжна история свързана с него, свързваща загинала девойка с последното и желание… Някой път ще идем и до там и ще я прочетем записана вътре. Районът е доста благодатен за разходки и определено има за какво да се върна. Но сега обед минаваше, а имахме още чекпойнити по пътя. Обратно към колата, където срещнахме шепа туристи, чудещи се и те за маркировката. Били тръгнали за хижа Персенк, ама според табелите и левия път води на там и десния път – също. Препоръчахме им да питат бабките и да им разнообразят деня, които и без това доста ги бяхме разприказвали вече 🙂

Газ към Чудните мостове. Първа гладна дестинация – кебапчийницата! Електрически вентилатор издухва ароматите от скарата и отравя горския въздух. Мия си ръцете отзад – в „занималнА“-та (по табелка!), а от стените ме наблюдават зорко Тодор Живков и Георги Димитров 🙂 Кюфтета, бири, панирани кашкавали… който не е ял на Чудните мостове, той не знае 🙂 Закръглихме доволно коремите и повлякохме крак на една мързелива разходка.

IMG_9082

Под огромните сводове биха могли да се приютят катедрали. Човек трудно ще получи идея за мащабите на мястото от снимка… мравките, пъплещи долу са хора.

IMG_9090

Есента е багрила навсякъде с голямата четка.

IMG_9115

Вече беше тръгнал сериозно да ни наляга бирения мързел и се преместихме на хижа Скалните мостове, където другите щяха да нощуват. Тя се намира на около километър след паркинга на Чудните мостове. Хижата е голяма, а за мен по-скоро се категоризира като „соц почивна станция“. 4 етажа с големи външни тераси, обширна трапезария с вътрешни тераси от етажите… Бар и кухня с ламинирано меню. Другите се изкефиха на условията и се трупясаха по стаите, а аз си направих една опознавателна разходка в района. Все пак пътеки има да се качват в OpenStreetMap, а времето предлагаше още много слънчева светлина 🙂

IMG_9144

Отвън се дебнаха взаимно два огромни котарака. Пухкави като препускащи снежинки, двете фурии яко се изгърбваха един-друг от бой 🙂

IMG_9120

Разходих се нагоре към хижа Кабата. Пътят беше идеален асфалт за първите 500 метра. По-нататък сметнах че няма нужда да продължавам, понеже картата даваше поне час ходене. Хванах и малко в другата посока. Вече трета гигантска табела виждах за „Античен път“, който уж трябваше вече да ми е под носа. Античен път не намерих, намерих само около 200 табели даващи ми странни цветове и дестинации. Ако някой тръгне да се ориентира без GPS и карта – горко му и тежко…

Обърнах и се прибрах на масата. Нашите я бяха подкарали с бирите от рано, а аз не бях нито изморен, нито гладен. В този момент пристигна групата, която бяхме засекли в село Орехово. Били отишли до хижа Персенк, но тя била затворена и нямало никого, та от там взели и се докарали чак до тук на Скалните мостове… Тъпо е – да си ходил цял ден и да се нагласиш за почивка и бира накрая, и да се окаже че никаква я няма. Да мааш крачоли още 3 часа без идея дали няма да стигнеш на същото дередже на следващата хижа. За това не обичам да разчитам на хижи и съм си съвсем спокоен като самостоятелна бойна единица с хамака.

Та чекнахме се на моабет докато се стъмни и излязохме да видим можем ли да изперем някоя нощна снимка отвън. Небето чисто и ясно като кристал. Единствено прожектора от хижата пречеше, а той беше един прожектор – ярък та направо прогаряше дупка в атмосферата… Както се шегувахме че може да маркира поляната за кацането на извънземните, то извънземните наистина взеха че кацнаха.

IMG_9168

Летателната площадка:

IMG_9177

И три слязоха от летящата чиния (тук рефренът би бил „Те са зелени“, но в случая бяха червени):

IMG_9174

Останалата вечер се наблегна на ракии, салати и мезета. Нашите хора се изнизаха да спят още в едноцифрените часове, а с Димо останахме да си довършим моабета. По едно време от частната механа горе (имаше и такава в хижата) започна да се излъчва концентрирана турбо-ретро-чалга. Скоро при нас взеха да се присламчват някакви типове, с които поведохме полемики за въпросните извънземни. Ама с къркани военни спори ли се за глупости? Само кимаш и още преди да те заболи врата се евакуираш навън в частния си дворец 🙂

IMG_9193

Вечерта мина много доволно. Доста вятър подуха, но изолацията ми беше перфектна. Хващам нови тертипи и спалния чувал вече го ползвам повече за завивка, от колкото като чувал. Няма упражнения под наслов „мъките на гъсеницата“ – всичко става по-лесно и държи по-топло. Джобната печка беше заредена до дупка и изненадващо откара над 16 часа жарка топлина. Температурите паднаха до около нулата, но изкарах доста приятна нощ дори и без да си навличам всички дрехи, които си бях приготвил. Совите ме пробуждаха отвреме-навреме чудейки се кой е този натрапник. Но чарът на нощувката навън не е същия без да ти изграчи 100-децибелова сова на два метра от главата 🙂

Но всяка вечер свършва и слънце изгрява. На сутринта доста ми се беше понадул стомаха от всичкото мезе, което му вкарах вечерта. Аха-аха и да има посирвация като тази от хижа Рай 🙂 Че и си бях забравил имодиума… Но за щастие всичко се размина с няколко топовни изстрела в червата и чувство на тежест до обяд. Чувам че другите са закусвали яки катми, но ги пропуснах без да ми мигне окото 🙂

Подкарахме се. Беше рано предиобед, та имахме време. Минахме през село Косово, където спряхме за разходка.

IMG_9222

Древните къщи, не виждали живот от векове. За разлика от тях самото село кипеше от живот. По улиците беше пълно с хора, дори имаше малка опашка в кръчмата на центъра. Чудя се от къде са дошли, при условие че половината къщи бяха в руини, а другата половина – може би необитаеми..

IMG_9231

Имаше тук-таме някое съвременно лъскаво имение, но общия вид на пейзажа беше като излязъл от роман на Иван Вазов.

IMG_9260

От някъде изскочи котарака Кирчо, който се оказа глезен фото-модел позьор.

IMG_9240

Селото е интересно, но напоследък започва да привлича много погледи. Строят се къщи за гости и шармантни частни вили. Още няколко години и природата ще си прибере старото и ще остави на хората само новото…

Хубава разходка си направихме. Есента продължава да е благодатна и да ни отрупва с възможности. Районът около Хвойна и Орехово предлага още интересни дестинации. Пътеките около Чудните мостове чакат да бъдат маркирани както трябва поне в OpenStreetMap. А още колко пържоли чакат да бъдат изядени по баирите, въобще не ми се мисли, че става тежко 🙂

Comments

comments

3 коментара към “Есен около Орехово, Чудните мостове и Косово”

  1. „но коварен вирус ги повалил“ Айде, диагностиката е поставена, така става като се пие нередовно! 😀
    Хубаво място е Орехово, пролетно време всичко тече повече от доволно, може да се повтаря, има места за биваци над селото! 🙂 Хубаво сте си прекарали гледам! 🙂

  2. „но коварен вирус ги повалил“ Айде, диагностиката (диагнозата исках да кажа) е поставена, така става като се пие нередовно!
    Хубаво място е Орехово, пролетно време всичко тече повече от доволно, може да се повтаря, има места за биваци над селото! Хубаво сте си прекарали гледам!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *