Изтече още една година – за добро или за зло. Събитие, което трябваше да бъде почетено както трябва – с добра компания, на правилната локация и с подходящото настроение.
Планът беше сложен. Експедицията щеше да се проведе на два лъча – Старозагорски и Черногорско-пловдивско-карловски 🙂 Дестинацията – Мушатката – 5-звезден балкански заслон над град Шипка. Преходът – нищо особено – час – час и половина спокойно драпане нагоре.
Точно в 15 часа паркирахме на отправната точка. Старозагорската група се бяха засилили да направят клещи от срещуположната посока – отгоре надолу. Прехвърчаше умерен сняг, а Балканът беше потънал в мъгла. Типично валежно време като всяка разходка с Мартин и Катя
Бях се натоварил като цистерната на винпрома – 2 кила вино отляво, 2 кила вино отдясно, 2 кила ракия по средата и 5 кила мезе в раницата 🙂 Но и на останалите не им беше лесно – палатков инвентар, празнични украси, баници и сладкиши, музика, осветление и мръвки за барбекюта… Бяхме подготвени като за сериозно „бедстване“ 🙂
Времето не ни разочарова и температурите паднаха много под нулата. Все пак Мартин трябваше да проведе изпитания на нов арктически спален чувал 🙂
След час и двайсет минути бяхме на финалната точка, където вече ни чакаха Сашо, Цвета и Антон. Коминът пушеше, а скарата беше започнала да бълва угощения. Вегетарианците сигурно вече плачат от ужас – 5 кила прасешко се жареше на барбекюто 🙂
Паралелно Катя майстореше горски гирлянди от шишарки, борови иглички и… нещо по-така 🙂
Газената лампа и светлината на свещи вдигaт романтичната атмосфера с поне 2 звезди.
За нула време масата се отрупа със 77 ястия.
Вдигнахме градуса на обстановката и скоро преминах в летен режим – по шорти и джапанки. Вън беше ли студено? Абсолютно! 🙂 Излизаш да напълниш вода и студения въздух за секунда смачква празното шише в ръката ти. Но вътре беше топло – сгрявахме се с добра компания, хубаво вино и не на последно място – с кубици дърва изчезващи в печката 🙂
Катя беше направила баница, в която се забиха дряновите клонки, които трябваше да ни донесат късмет през идващата година.
Неусетно стана 12 часа и новата година замени старата. Пукнахме шампанското и се чукнахме за живот и здраве.
Спахме при импровизирани условия, но хич не ни беше зле. Цвета ръчкаше дърва в печката и не остави температурата да падне под 45 градуса 🙂 Някои спаха по боксерки 🙂
Но всяко хубаво нещо свършва и на сутринта трябваше да си ходим. Макар и да имахме ядене и пиене да „бедстваме“ все така цяла седмица 🙂 Но закрихме празника и се разделихме за да се приведем във вид като за 2016-та година.
За финал ще оставя една новогодишна гледка от Димо към долината на тракийските царе и ще ви пожелая да сте живи и здрави, па останалото ще си дойде.
