Леден Доспат

Задобряваме с организациите в последния момент. Събота сутринта Сашо звънна в 10 часа с идеята и към 11 вече се бяхме заели с изпълнението ѝ. Целта – вилен комплекс „Романтика“ на брега на язовир Доспат, формат – хапване и пийване за една вечер. Последните няколко дни снегът в Пловдив рязко се стопи с близо летни температури, та не знаехме дали отиваме да правим снежни човеци или пясъчни замъци 🙂

Климатичната обстановка до Пещера-Батак беше в стил „ранно лято“, което се превърна в „снежно бедствие“ само няколко километра по-нагоре 🙂 Язовир Беглика беше една безкрайна бяла равнина. Идеалната ледена площадка от триста декара биваше стабилно газена от ентусиастите, а тук-таме още по-големи ентусиасти бяха пробили дупки в леда и ловяха риби 🙂

IMG_0871

Това определено беше интересна гледка, която се повтори на всеки гьол който мернахме по пътя. Безкрайни снегове, отдръпващи се неохотно от пътя на лятото.

Нашата „Романтика“ се намираше на другия край на язовир Доспат – до град/село (?) Сърница. То не ми се стори много като село – имаше си сладкарница, няколко супермаркета, Булсатком.. но пък имаше и голяма доза от автентичните родопски плевни. Минахме набързо през магазина да допълним материал за вечеринката и газ към вилния комплекс, който беше съвсем наблизо. Под строй ни посрещнаха семейство дебели котараци, които естествено веднага бяха изтормозени 🙂

IMG_0883

Бяхме наели цял втори етаж от вила, на терасата имахме барбекю. Но се оказа че нямахме нито дървени въглища, нито посуда. И най-близкото място от където можехме да се сдобием с тези беше същия онзи магазин преди малко. Еми… Тамън повод да направим лека освежителна разходка и да прегладнеем стабилно за угощението по-късно.

IMG_0884

А за въпросното угощение какво да кажа… Оказа се че нямаме никакъв нож. В компания, която обикновено може да извади 18 ножа, 5 брадви, 3 триончета, мачете и щик от калашник – този път нямахме нищо 🙂 Мъчихме се с една аварийна ножка, която намерих в колата, точно колкото мръвките да станат изтерзани и по-вкусни 🙂

IMG_0923

Сутринта времето беше коренно различно. Ниски облаци се стелеха на длъж и на шир, а слънцето типично по мързеливо неделен тертип въобще не си правеше усилие да ги пробие. Над язовира се образуваха странни вълма мъгли, които бяха като разхвърляни тук-таме. Все едно мъглата за първи път е мъгла и не знае как трябва да се държи една нормална мъгла.

IMG_0969_70_71_tonemapped

IMG_0952

Ледената покривка на Доспат пееше. Чуваше се един много лек, фееричен звук. Като песен на китове. Трябваше да си много близо до водата и да се заслушаш, но чуеш ли го… В съзнанието ти веднага изплуват историите за морските чудовища 🙂 Опитах се да го хвана на видео – тук на 00:20 се чува, но трябва да си усилите слушалките 🙂

След сутришната разходка закусихме стабилно (някои и по два пъти 🙂 ) и хванахме пътя. Направихме едно леко отклонение до язовирната стена. За разлика от някои други язовири, тук се ходи спокойно по нея и не ви плашат с полиция и съд… Е, и там беше замръзнало 🙂

IMG_0983

И така завършихме разходката този уикенд. Не знаехме колко сняг ще намерим горе, и си бяхме взели банските за всеки случай 🙂 Имаше гледки, имаше сняг. (Жълтия сняг не се яде!!! 🙂 ) Набелязохме няколко места за „следващия път“. И успях да се мотивирам достатъчно да драсна тези два реда 🙂

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *