Райско

4 почивни дни, 40 сменени плана, от които се изпълниха около 4% 🙂 Тази година мога да отворя нова категория в блога за това как се правят и провалят организации. Не знам какъв толкова лош късмет съм изтеглил от новогодишната баница 🙂 Но това което ме радва е че понякога нещата успяват да се случат.

Събрахме се с Димо към 9 и нещо в събота сутринта. Дестинация – хижа Рай! Заредихме му батерията на фотото за около час, през което време напазарихме. И газ към Калофер. Точно в 12 бяхме на Паниците. Започвахме с леко късно тръгване, но време имахме предостатъчно. Времето – ветровито и ясно, видимостта – отлична! Ниски облаци се процеждаха към нас от Северна България и бръснеха билото на Балкана.

IMG_1373

Видимостта беше над 30 километра! Съвсем ясно се виждаха язовир Копринка и панелките на Казанлък. В срещуположната посока се виждаше друг язовир – може би Соколица отстояща на 15 километра.

Пътеката към хижа Рай условно я разделям на 4 сегмента.
В началото е душегубката – пълзене вертикално нагоре по ерозирало дере. Час драпане – на всяка почивка оставях по един живот… Голям зор – сърцето работеше на 7000 оборота. Бавно се откъртваха шлаките, натрупвани с месеци по кръвоносните съдове 🙂
Втората част е равното нагорнище – излиза се от гората на открито и се почват гледките. Вижда се Пръскалото, което днес ми се губеше в текстурата на скалата. Ботев стърчи напред и нагоре. Долу и в ляво е калоферския манастир и еко-пътеката Бяла река.

IMG_1378

Балкана процеждаше облаци. Както бяхме тръгнали по ясно време, сега нещата отиваха към далеч по-интересна драма 🙂

IMG_1381

Равното свършва с две панорамни пейки, от които се слиза надолу в третия участък – буковата гора.

IMG_1387_8_9_tonemapped

Третия участък е динамичен терен – редят се надолнища и нагорнища, тук-таме някоя кълка, някой камък, поточе, мостче. Това ми е любимата част от разходката – сянка, върви се леко, има чешми за почивка. На мечата чешма спряхме да хапнем малко за обяд. От сутринта бях на шепа сладки, и тук хапнах само две парченца шоколад. Веднага след като станахме усетих глада, който почна да ме разяжда от тук нататък.

Четвъртия и последен сегмент е излизането от Рогачевата гора по стръмните серпентини нагоре. Разстоянието е само около 1 км, но възходящата денивелация е около 200 метра. Наклон 1:5 както съм атрофирал ми късаше душата. Почивките се нижеха след всяка крачка, а силите ми свършваха. Спешно ми трябваше захар, така че спрях да вкарам една вафла. За сефте ми се случваше – усещах че както дъвча и ме унася на сън 🙂 Въх. Съвзех се на бързо и дадох газ. Малко оставаше – слънцето вече пробиваше.

IMG_1402

След една малка безкрайност излязохме в подножието на Райските купени.

IMG_1404

Успяхме! 🙂 Зорът беше до тук, а от тук насетне следваха надъхващи гледки, сладки скари и бири с мезета, песни и танци до зори… упс, грешна публикация 🙂

От последните стотина метра нагоре имаше лека снежна покривка. Лилави минзухари пробиваха тук-таме.

IMG_1407

IMG_1409

IMG_1414_5_6_tonemapped

На хижа Рай имаше по-малко хора от колкото очаквах. Може би масовата тълпа се беше изляла още от 3ти март – все пак – 4те почивни дни бяха към края си. За контингента какво да ви кажа… обичайния – изтървани хлапетии, употребяващи странни субстанции… Димо, който щеше да спи вътре да му мисли – аз съм си в 5-звездния хамак, паркиран на 200 метра в дерето 🙂

IMG_1442

Слава богу, поне бира беше останала. Една бира ме върна обратно в света на живите – сериозно се бях обезбирил 🙂

IMG_1444_5_6_tonemapped

Ноща мина перфектно, като се изключат пищене на умряло в 22:30, врещене все едно ги дерат живи в 23:45, кудкудякане като от масово изнасилване в 00:30, соло на гайда в 01:15 (което сигурно се чу и чак в Калофер), соло на кавал в 01:30. Към 2 часа може би най-после наркотиците победиха и хлапетиите заспаха. Та за мен следваха няколко часа царски сън до около 5 часа. Когато гората почна да се буди и птичките се разчуруликаха. Лека дрямка до 7 и нещо, когато естествените нужди ме изтикаха навън.

IMG_1454

Закусихме и газ на обратно. Неделния ден беше по-облачен и забрулен от съботния. Нямаше я перфектната видимост, докарваща до душевни оргазми. Но пътят беше главно надолнище и се свалихме значително по-бързо.

IMG_1462

Хубава разходка за влизане във форма. Дано да даде тон за тази година, която още не можем да я почнем както трябва.  Спомних си защо не спа по хижи 🙂 Навъртяхме 20-на километра и се изкъртих доволно. Всяка качествена регенерация трябва да започне от едно хубаво изкъртване 🙂

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *