Асеновия камък и Асеновото кале – Кричим

За Асеновия камък и едноименната крепост над град Кричим няма да видите нито знак, нито табела. Намират се нещо, което се нарича „Поддържан резерват Изгорялото гюне“.

Най-удобно е да се паркира около църквата „Св. Козма и Дамян“ долу в града. Аз случих тази неделя да е Цветница – църквата беше окупирана от тълпи християни, желаещи да оскубят върбата…

Нагоре тръгва чакълест път, в началото на който седят две очукани информационни табели. Според тях туристът тук навлиза в поддържан резерват „Изгорялото гюне“, следват нормативни актове, закани и глоби. 10-годишна табела, приличаща на 100-годишна, споменава за Асеновия камък и кале. Радвах ѝ се, очаквайки обозначен маршрут до двата обекта. В дълбока заблуда бях.

IMG_3069

Черния път пое леко нагорно успоредно на река Въча. С издигането нагоре, започнаха да се откриват гледки към града, каньона на реката и пловдивското поле. Времето беше интересно – като под „интересно“ както винаги имам предвид шанс за дъждокалипсис и водно унищожение 🙂 Прогнозите казваха лек дъжд, но черните облаците говореха за потоп.

IMG_3072

Настрани следваха няколко пътеки, но за мен табелите сочеха само напред. По едно време без предупреждение трябваше да изоставя черния път и да поема през лабиринт от тесни и стръмни пътечки. Тук е трудно да се опише коя – къде. За това ще сложа само една карта. Мисля че 2016-та година вече GPS-а е достъпна технология и никой няма оправдание да не го използва 🙂


View Larger Map

Тук-таме виждах следи от диви прасета. По короните на дърветата почнаха да шляпат първите капки-предвестници на предстоящото. Пътеката си беше стръмна и аз и без това вече бях мокър 🙂

И, о, чудо! Излязох на една равна поляна, и тук видях табела! 🙂

IMG_3077

Имаше какво да се желае по разположението ѝ – сложена на кръстопът, не даваше информация на къде трябва да се поеме. Самият камък беше 100 метра по-нагоре, като до него се стигаше по *още по-стръмна* пътека. Точно преди него дойде време за малък урок по история.

IMG_3079

И камъка отзад:

IMG_3084

Имаше изсечен надпис. Според преводите той гласи „На този камък седя цар Асен, когато превзе Кричим“. Малко като средновековния вариянт на „пиши *** и да си ходим“. От тук преди 1000 години може би се е разкривала чиста гледка към града и долината. Сега храсталакът беше превзел всичко.

Не губех време, а се върнах обратно до поляната, където пътеката продължаваше за Калето. Тя се виеше през малка поляна с по-ниска растителност. В близката далечина имаше група остри скали, и се молех пътеката да не ме води на там 🙂 Отгоре им видях нещо като кръст, т.е. – вероятно е проходимо, и вероятно точно там беше крепостта..

IMG_3092

Докато обикалях отдолу си дадох сметка че „кръста“ отгоре хич не е кръст 🙂 Ами дебнещ щъркел 🙂

IMG_3089

Докато му се кефех, точно зад мен ме сепна гневно трополене. Насрах се. Какво ли щеше да ми изскочи? Глигани? Мечка? Гладни цигани?… Срещу мен седеше и ме гледаше… едно магаренце с дълги уши 🙂 Баш Марко, драго ми е 🙂

IMG_3096

Седяхме двамата и се гледахме невярващо. „Какво пък прави тоя тука?“ си мислеше всеки за отсрещния. Марко драсна и избяга напред. Завъртя едно кръгче около мен и изчезна някъде.

Тук намерих една важна находка – чешма – кран, забит в земята, от който шуртеше вода. Единствената вода, която видях наоколо.

Моята пътека направи чупка и тръгна да се изкачва стръмно от южната страна на скалите. И ако за всяка пътека днес си мислех че е по-стръмна от предната – тази наистина биеше всички рекорди. Обрасла в бодлива хвойна и храсталаци, дълбока урва от дясно. Чудех се имаше ли смисъл да се качвам. Мислех че от крепостта нищо няма да е останало, както повечето „крепости“ в каталозите и пътеводителите. Грешах.

Откриха се големи гледки към урвата надолу и към града. От юг през долината на Въча пристигаше родопски душ. Ниските облаци гризяха зелените хълмове.

IMG_3106

От там се задаваше нещо Непростимо, което ако ме набараше, щеше да ме изпере и без сапун. Нямах много време, но пък точно стигнах до интересното!

IMG_3138

IMG_3109

IMG_3114_5_6_tonemapped_1

Гледка – до където ти стига погледа надлъж и нашир…

IMG_3112

Моя поглед стигаше главно до трупащите се облаци и до Непростимото 🙂

IMG_3117_8_9_tonemapped

IMG_3123

Тези хълмове криеха още тайни, за които си обещах да се върна и друг път.

IMG_3147

Пловдивските тепета отстояха на 26 км, но бяха ясно отличими.

По мен зачукаха първите капки на Непростимото и трябваше експресно да си обирам крушите. Напред към това:

IMG_3153

Мислех да се върна по същия път, да пия вода и да разгледам още нещо интересно на картата. Вместо това промених плана с връщане по една по-стръмна, но директна пътека надолу към града. Тя се изви в основата на скалите с крепостта и точно сега се сетих че това са онези остри зъбери, които се виждат от всякъде 🙂 Значи някъде отзад на близо трябваше да ми се пада високия параклис на Жребичко, където неведнъж сме гонили звезди.

IMG_3163

Непростимото ме заплющя точно преди колата. Таймингът пак беше изчислен с точност до минута. Поне се раздвижих днес. Видях интересни неща и панорамите бяха добри. Цялата разходка беше около 3 км и ми отне около час и половина. Чудесна занимавка за половин ден.

Comments

comments

2 коментара към “Асеновия камък и Асеновото кале – Кричим”

  1. Много интересно написана публикация. Там съм била преди много години, но бях малка и не си спомням точно какво беше. Явно трябва да отида пак там като по – голяма, за да се насладя на красотата 🙂
    Поздравления за хубавите снимки и истории 🙂
    Ева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *