Дивотии в Кюстендилския край – Ден 2

Предния ден хванахме европейската нощ на музеите, което обуслови относително цивилизования характер на деня. Но за днес се очертаваха дивотии и страхотии, познати и непознати на природата и човека 🙂

Съдържание
  1. Невестино – Кадин мост
  2. Лиляч – тракийското светилище
  3. Мърводол – средновековна църква
  4. Руенски манастир
  5. Стобски пирамиди
  6. Кюстендил – Хисарлъка

Невестино – Кадин мост – нагоре

IMG_4299

Мостът се намира в центъра на селото. Дълъг е около 100 метра, широк е около 5. Напомня малко на Дяволския мост в Ардино по сводестата си архитектура с прозорци. Но за разлика от него е действащ и асфалтиран.

Градежът се е състоял през 15-ти век – това разказва гранитна плоча с издълбан надпис на турски.

Според едната легенда, трима братя – зидари, се заели да вдигат мост, който да свързва двете половини на селото. Но каквото изграждали денем, било отнасяно нощем от буйните води на река Струма. Разбрали братята че без жертвоприношение няма да стане. Решили да принесат в жертва жената на този брат, която дойде най-рано първа сутринта да му донесе закуска. Дошла жената на най-младия брат, с новородения си син на ръце. Зазидали я те в моста, а тя само им се примолила да оставят гърдите и очите и извън зида – да може да кърми и да гледа детето си. От тогава насам жени без кърма идвали на моста, отчупвали малко камъче и го варяли на чай, та с него да им дойде и кърмата.

Според друга легенда в селото се вдигнала сватба. Точно по същото време местйния бей минавал със свитата си от там. Булката му се поклонила три пъти до земи както бил обичая. А бея, очарован от красотата и подмазването на девойката, се трогнал и я питал какъв сватбен подарък искала. Тя рекла че нищо не иска повече от един мост, който да свързва двете половини на селото. И тъй то.

Кадин мост се счита за един от най-забележителните паметници на строителството от онзи период. Зад него има готин парк, а пред него – кръчма. Тя ни се стори като 5-звезден ресторант след вчерашния обяд на ужасите в Перник 🙂

Лиляч – тракийското светилище – нагоре

Светилището се намира близко до селския язовир – намира се лесно като се следват табелките за църква „Св. Георги“.

„Провиралото“ – тясна цепнатина между два камъка има силата да лекува бездетие, и да остъргва греховете и негативната енергия в хорските души. Според легендата Теодора – жената на император Юстиниан е заченала благодарение на ритуал изпълнен под скалата. През вековете тук са били провеждани доста „ритуали“ против безплодие 😉

IMG_4351

Казват че провиралката приличала на женска фигура в поглед от към гърба. Абе направо си прилича на гъза на богинята майка 🙂

IMG_4339

Огромните многотонни скали са били ползвани като олтари в ритуалите за плодородие. Имат няколко улея, в които се е оттичала кръвта на принесеното в жертва животно. Значи… според мен… там не са били принасяни точно жертви животни 🙂 И улеите са за един друг вид кръв 🙂 Ама всеки с интерпретациите си 🙂

IMG_4358

В непосредствена близост се намират още няколко по-закътани цепнатини. Цялото място лъха на древно спокойствие..

IMG_4361

Точно върху светилището естествено има вдигната и църква. На косъм я хванахме отворена, понеже жената чакаше на пожар някаква група, пратена от кметицата на Кюстендил. Питахме я за извора, който се споменаваше в пътеписите. Тя отрече да съществува извор наоколо, ние също не можахме да намерим.

Мърводол – средновековна църква – нагоре

IMG_4383

„Свети Козма и Дамян“ е средновековна църква, намираща се на 10 минути път пеша южно от село Мърводол. Разположена е в джунглата по стръмния склон на малко поточе. Лонгозната растителност превзема всичко и ако няма човешка намеса, скоро природата ще си възвърне своето. Наложи ни се да газим високи треви и жабешки гьолове да стигнем до нея. От горния черен път достъпа е значително по-лесен, но гледката, която се разкрива от там скоро ще бъде скрита от джунглата.

IMG_4394

От църквата е запазена единствено апсидата, но пък е запазена в пълната си височина.

IMG_4390

Руенски манастир – нагоре

IMG_4403

Руенския манастир е разположен след село Скрино. Асфалтовия път поема стръмно нагоре и 2 км по-късно стига до малък паркинг и порта. Може да оставите колата тук и да теглите последните 500 метра стръмен напечен асфалт пеша. Или да се качите с колата до самия манастир.

Манастирът е един от най-новите в България. Строителството започва в края на 90-те и се движи през началото на 2000-те години. Посетители не се допускат в понеделник, сряда и петък. Портата започва с въздълъг списък със забрани какво не трябва да се прави тук и със схема как трябва да е облечен примерния посетител. Вътрешността на манастира е смесица между кич и строителна площадка, което ще ви го спестя. По бирената ми класация тук давам максимум 1 от 5 бири:

Интересното се намираше извън манастира. Три пътеки тръгват нагоре. Първата води до панорамна скала с кръст.

IMG_4412

От горе се разкриваше внушителна гледка към Рила и възвишенията на Конявската планина. При нас печеше и подухваше леко и спокойно, но тези облаци набиваха нова снежна покривка по Рила 🙂

IMG_4428

Бичихме айляк. От кръста пътеката продължава към малка пещера. Тук Иван Рилски е започнал монашеския си живот. Това е било първата му обител, преди да се премести към Рилския манастир.

IMG_4458

Бичихме айляк.

IMG_4461

Друга пътека свива надолу покрай манастира към аязмо. Изворът напираше с внушителен дебит, половината каптиран за нанякъде си.

IMG_4467

Бичихме айляк.

Стобски пирамиди – нагоре

IMG_4476

Стобските пирамиди са едни от най-популярните природно-изваяни пясъчни пирамиди. Средната им височина е около 10 метра. Повечето са конусовидни, завършващи с каменна шапка. От центъра на селото има табели за две пътеки – една, която се изкачва нагоре, и друга – инвалидна – която ходи до подножието им. Ние бяхме прекалено капнали за движение, и взехме инвалидната 🙂 И двете се плащат, но може да се мине с един билет. Значи… имам особено мнение за билетите по такива места. Това да искат пари, някой да види нещо, което си е там и без тях – не го разбирам. Искат да избият пътеката, построена по евро-проект ли? Да изкарват втори пари от нещо, което вече са окрали? Да изкарат трети пари от туриста, който ще седне да яде и пие в селото им? От автобусите, които карат хора от цял свят? До келявата им пътечка се стига чрез бесен офроуд по селските улици – поне асфалта да си бяха оправили…

И за стобските пирамиди имаме сърцераздиретелна легенда. Средновековие – майката на момата не харесвала гаджето на дъщеря си. Тя пък много се залюбила и решила да го взима. Майката съскала и плюла змии и гущери. Проклела ги тайно тях и цялата им сватба. Проклятието било толкова силно че младоженците и всички гости вмигом се превърнали на камък. Мда – много мили и сладки легенди имаме 🙂

Кюстендил – Хисарлъка – нагоре

IMG_4478

Хисарлъка е голям парк, разположен на баира над Кюстендил. Гора, капанчета, пластмасови крепостни реставрации за селфита, и… зоопарк 🙂 Зоопаркът е безплатен. Не заема голяма площ, но впечатлява с разнообразието си. Мечки, тигри, лъвове, пауни, шебеци, руси дечица обикалящи впечатлено – всичко си имаше! 🙂

Така завършихме Ден 2 отново във FRIENDS на скарата и бирата 🙂 Посветихме се на дивото днес и останах доволен. Динамична офанзива се заформи, а още нямах и на идея какви чудесии ни предстояха утре – в Ден 3.

Comments

comments

2 коментара към “Дивотии в Кюстендилския край – Ден 2”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *