Исландия – част 2

В Исландия прекарахме 9 дни, за които ще се опитам да ви разкажа тук. Главата ми е кълбо от впечатления и гледки, което трудно ще разплета без да получа някой аневризъм, но нека опитаме 🙂

Когато след близо година приготовления една сутрин ме събуди звукът от странно птиче, внезапно си дадох сметка че не съм вкъщи. Звукът беше нещо средно между пикиращ бомбардировач, НЛО в режим на отвличане и радарното писукане на малка совичка. Птичето отдалече приличаше на лястовичка и всяка сутрин негови роднини ни облъчваха със странната песен. Ставам, гледам – на 200 метра от мен земята пуши, гейзери изригват… Ба, мааму – в Исландия съм! 🙂

Първа спирка за деня – съвсем наблизо се намирахме до водопада Gullfoss. Рано сутрин се впечатлявам лесно, а тук ченето ми удари земята 🙂 Адския тътен и водните пръски се носеха на километри разстояние.

IMG_5842_3_4_tonemapped

С приближаването си виждах широка река, която внезапно изчезваше в дън земя. Gullfoss се разлива в спираловидно стълбище от три стъпала и пропада в огромна пропаст надолу. Там продължава в каньон, дълъг няколко километра, с невидими от пръските дълбини. За нула време се превърнахме в едни мокри, но щастливи кокошки 🙂

IMG_5867

Грохотът от водопада ни изпрати чак до паркинга, където се мушнахме набързо в магазина за сувенирите. Имаше 200 вида вулканична сол, черги от овчи кожи, къмпинг аксесоари и обичайните тениски, магнитчета и шоколадчета. Цените… нормални за исландия – 10 лв за магнитче за хладилник, 5 лв за шоколад, 100 лв за надуваема възглавничка… Интересен факт е че всичко в Исландия се плаща с карта. Пари в кеш никъде не докоснахме. (Освен с едно изключение, за което ще разберем след малко) Дори тоалетната на паркинга се плаща чрез пос терминал и въртележка на входа.

Следващата цел – кратерното езеро Kerið. Това беше един от малко обекти с платен вход, но сумата беше почти символична – около 6-7 лв.

Kerið е един от малкото кратери с идеално запазена калдера. Калдерата е този издигнат ръб, който се образува когато изригналата магма остави голям празен джоб, който се срутва сам под тежестта си. Хлътната земя образува това, което ние разбираме под „кратер“. Наклонът на ръба беше остър, но отгоре можеше лесно да се обиколи или да се слезе до долу по един по-полегат сипей. Дълбочината на езерцето вътре е около 10-на метра и се виждаха малки рибки.

IMG_5888

Urridafoss беше по-скоро като широка водна каскада, от колкото водопад, както подсказва foss-а в името му.

IMG_5909

Тук седнахме да хапнем за малко. Споменах ли че всеки паркинг има поне няколко масички с пейки? 🙂 До нас имаше двама немци, на които пробутахме малко от химическата ни лютеница, а те пък останаха възхитени 🙂 И станахме свидетелни на интересна гледка.

По пътя се зададе с трактора местния Бай Бьорн. Остави го на паркинга и както си беше по гащеризон и гумени ботуши, нацапа в реката. Метна две мрежи и за нула време напълни един чувал със сьомга. А те едни парчоци – колкото крака ми! 😀 Немците до нас не издържаха и отидоха да се снимат с това чудо 🙂

IMG_5925

Следващата дестинация бяха пещерите Efra-Hvolshellar. Те са три изкуствено прокопани пещери. Две от тях са свързани, а третата е най-дългата прокопана пещера в Исландия със своите 45 метра. За съжаление на около една трета от дължината таванът се е срутил, правейки недостъпна по-голямата част от пещерата. Използвани са като обор до около 40-те години на 20-ти век.

Пещерите се намираха леко в тъча – на разклонение на разклонението на главния път. Ако картата ни беше вярна. В което по едно време започнахме да се съмняваме. След километри по черен път точката ни остави на едно малко паркингче по средата на полето. Но имаше си паркингче, имаше си табела, имаше си вездесъщите тормозещи мухи – тук трябваше да сме. Само че пещери не се виждаха… От тук тръгваха един черен път, който минаваше през електропастир и ограда за добитък, и още един черен път, влизащ в заграден имот. Докато се чудехме какво става, и да си ходим ли, цъфна една джипка и влезе по втория път. От една страна изглеждаше логично пещерите да са в някаква заградена защитена зона. „Чичка, тука ли са пещерите ве?“ питаме човека с джипката. „Не“, смее се той, „тука ми е къщата. Пещерите са по другия път“. Ама как така, ограда, добитък, да не ни удари тока? „Няма бе, отваряте и си влизате“ 😀

Трябваше да свикваме вече – това беше първото от много места, затворени с врата, които просто „отваряш и си влизаш“. Няма катинари, няма СОТ, няма ключалки, няма телефонни номера и бележки „звъннете в музея да дойде баба Пена да отключи, ако е все още жива“…

IMG_5934

IMG_5946_7_8_tonemapped

Почти 2 часа не бяхме виждали водопад, така че решихме да поправим тази грешка с Gluggafoss.

IMG_6009

Gluggafoss се състои от две части – стръмен горен пад, и по-разлят и опитомен долен. Ако под „опитомен“ разбираме вода, която пада със сила, която може да ти откъсне ръката 🙂 От тук си наляхме вода, която съвсем чистосърдечно може да се нарече една от най-чистите в света. Исландия няма замърсители – няма промишленост, няма комбинати, няма гигантски ферми. Вековните ледници захранват всички водопади с обема си от около 3500 кубични километра лед. Ако всичкия този лед се стопи изведнъж, нивото на световния океан ще се повиши с цял сантиметър.

IMG_5974_5_6_tonemapped

Но какво са всички тези водопади и красоти, ако няма кой да им се наслаждава? Никога не е късно за малко приключение и един исландски чай.

IMG_6029

Последва малко офроуд, който щеше да ни е полезна тренировка за това което ни очаква нататък. Всъщност понятието „офроуд“ е много погрешно. Карахме 15 километра по чакълест път. Офроудът в Исландия – каране извън пътя – е строго забранен и глобите стигат до петцифрени числа. Исландската екосистема е в крехко равновесие, което може много лесно да бъде съборено от милионния туристо-поток. Почвата е неплодородна и рехавия мъх или трева, които растат тук-таме са си пробивали път с години. Една автомобилна гума може да унищожи стотици години растеж. За това и всичките им туристически атракции си имат паркинги и пътеките за туристите са затворени с коридори от шнурове – „Closed for flora protection“.

Следващата точка, почти финална за днешния ден, беше каньонът Nauthúsagil. Клисурата беше дълбока и тясна, но успяхме да ходим по камъните, оставайки относително сухи. Разминавахме се с хора – много. По-умните бяха екипирани с гумени гащеризони и каски, и си джапаха направо през реката.

IMG_6052

IMG_6070

След около 200 метра стигнахме до малко водопадче, което отсяваше айляците като нас. До него се стигаше с лазене по верига, след което вече беше невъзможно да останеш сух.

Продължихме към последните два водопада, където щяхме да останем тази вечер. Те се намираха съвсем наблизо, а къмпингът беше между тях. Тази вечер щяхме да спим с особено яка гледка:

IMG_6080

Gljúfrafoss е почти скрит от погледите в дълбок и тесен каньон. Вижда се още от къмпинга, но в момента в който застанахме отпред го *почувствахме*. Gljúfrafoss се изсипва със страшна сила от петия етаж, нагнетявайки въздуха в каньона и изстрелвайки страшно течение с мъгла от пръски навън. Обектива се бършеше през една минута, а дори и най-широкото което имах не успяваше да обхване ледената пералня, която ни подпука 🙂

IMG_6092

Seljalandsfoss е негова противоположност. Скалите при него са твърди отгоре и меки в основата на водопада, подкопавайки обширна пещера под и зад него, а издълбан каньон липсваше.

IMG_6119

Seljalandsfoss е един от най-известните исландски чудеса. 60-метровата му вода се вижда от десетки километри от пътя по иначе равната местност.

IMG_6134_01

Трудно е да се опише тътена с който стотиците тонове вода се изсипваха в малкото езерце. Земята трепереше все едно минава товарен влак. Докосне ли се до нещо такова, човек разбира от къде са дошли легендите за ледените гиганти. Човек не може да мине от тук без да вземе частица от чудото в сърцето си. Физиономията ми говори достатъчно:

IMG_6149

Тази вечер спах изключително доволно, макар че се получи една малка греда. Душовете в къмпинга работеха със стотинки. Понеже никой нямаше стотинки, взехме от шефа на къмпинга. Таксата беше около 300 крони за 3 минути. За 3 минути не мога и ръцете да си измия 🙂 Особено със супер меката исландска вода, която просто не отмива нашия клас-10-унищожителен български сапун Safeguard. Сега ми дойде на ум че можех просто да си взема стотинки за още 3 минути, но тогава уморената ми глава въобще не го е сметнала като опция. А това с тайминга на душовете е добра идея. При голям капацитет на къмпинга и ограничен на душовете е сигурно че ще има душ за всеки, вместо 1 човек да се плацика като пате и да кара всички да чакат. Всички имаме познати, които по 1 час не излизат от банята…

Та тази вечер спах като къпан, а на сутринта се събудих между два мега-водопада. Единственото нещо, което разваляше идилията бяха ордите дребни мушички, които ни преследваха навсякъде. Навираха се в очи, уши, носове… голяма напаст. За това си дадохме малко газ и открихме деня.

Първата спирка за Ден 4 беше една пещера, точно до пътя. Затворена с врата от вертикални греди. Вече имахме опит със затворените пещери, така че просто си отворихме вратата и влязохме. Пещерата Steinahellir е била официално съборно място за хората от областта през 19-ти век. След това се е ползвала за овчи обор. Има легенда че близо до брега е станало корабокрушение, в което са загинали 19 моряка. Призраците им понякога се виждали в пещерата.

В днешно време Steinahellir е уникална с това че таванът ѝ е покрит с едър бръшлян.

IMG_6194

Продължаваме към водопада Skogafoss. Skogafoss е един от най-големите водопади в Исландия и… опа, връщаме се! Забравен фотоапарат! 🙂 Къмпингът от предната вечер отстоеше на 25км. Тук мога да спомена нещо за престъпността в Исландия. Тя е почти нулева. В страната има трима крадци и те се знаят по име. Затвори естествено няма, а работата на полицията е по-скоро да спасява загубили се туристи. Та и фото чантата ни чакаше в къмпинга – прибрана от шефа, след като някой от туристите му се беше обадил че някой си е забравил нещата.

Skogafoss – втори дубъл! 🙂

IMG_6223

Страшно голям водопад! Вижда се от километри, чува се от другия край на Исландия. Локалният къмпинг се намира точно където свършват пръските. Пълчищата туристи се изсипват на кубик от автобусите. От тук нагоре тръгват пътеки за близкия ледник Eyjafjallajökull (Ейяфятлальокьутл – успех с произношението 🙂 ), където изригна вулкана през 2010-та година. Ужасно много народ, почти няма начин да се направи свестен кадър. Всички са за нагоре, където има малка панорамна площадка и започва пътеката за ледника. Отдолу и без това не може да се седи много без да бъдете изпрани и изцентрофужени. При слънчево време тук почти сигурно може да се наблюдава дъга. Птички хвърчат и хващат падащата от водопада риба в движение. Красота и изящество.

IMG_6231

IMG_6278

От тук се опитахме да посетим и една самолетна катастрофа – през 1973-та година американски самолет DC3 катастрофира на исландския бряг. Жертви няма, но самолетът е изоставен и в днешно време се превръща в атракция за туристите. Превръща се в още по-голяма атракция след като Джъстин Бийбър снима тук клипа на една от песните си. По някое време на собственика на земята му е писнало от туристите и е затворил пътя за коли. Все още можете да видите самолета, но… трябва да походите около 5 км. Нямахме излишни 2 часа, така че продължихме по главния път.

Dyrhólaey е скалист морски нос в южната част на Исландия. Заобграден от черни плажове, хоризонтът е набразден от ледници и полета от истинала лава. Гледка, която не се вижда всеки ден.

IMG_6287

IMG_6313_4_5_tonemapped

Тук пътеводителите казват че през лятото могат да се видят пуфини. Вятърът беше отвял всички птици на някъде, а тези които бяха останали летяха почти на място, плъзгайки се по силните въздушни течения.

Черният плаж Reynisfjara беше съвсем наблизо. Базалтовите колони се срещат на доста места из Исландия. Легендите гласят че три трола са похитили средновековна платноходка, извлачвайки я на плажа. Тогава слънцето изгряло, озарило ги и те се вкаменили. От по-скучната гледна точка на геолозите – такива колони се образуват, когато свръх-горещата лава изстива бавно – примерно за сто години. Докато температурата спада от хиляди градуси, материята се свива лека полека и се получават идеални шестоъгълни колони, перпендикулярни на посоката на изстиване. Това се наблюдава и на други места в природата – примерно в изсъхваща кал.

IMG_6351

За да се допълни магията на мястото – прибоя подмяташе камъчетата от плажа зад нас. Чуваше се как по-големите вълни търкаляха заоблените вече чакълчета назад-напред. Пясъкът – ако концентрираната субстанция от ситен камънак можеше да се нарече „пясък“ – беше твърд, въобще не се потъваше в него. Това не попречи една по-голяма вълна да ме залее до коленете и така атлантическия океан влезе в обувките ми 🙂

IMG_6369

Цялото това обикаляне ни отвори апетита и минахме през близкия град Вик да оберем супермаркета. Точно до него имаше чудесни масички, които уважихме.

IMG_6387

Град Вик има около 300 жители и е най-голямото населено място на стотина километра околовръст. Интересното тук е близкия вулкан Katla. Той не е изригвал от 1918-та година насам, което прави текущия период на заспиване доста по-дълъг от обичайното. Вулканолозите смятат че има непосредствена опасност от изригване. В такъв случай близкия глетчер Mýrdalsjökull ще се стопи и наводнение с библейски пропорции ще затрие целия град! Църквата в града се намира на най-високия баир и се смята че единствено тя ще остане в безопасност. Поради това отвреме-навреме се провеждат периодични тренировки как се бяга към църквата при първи признаци на изригване.

IMG_6390

Следващ по пътя беше каньонът Fjaðrárgljúfur. Дълъг над 2 км, целия беше изпълнен с остри като бръснач скали, високи по стотина метра. Долу в ниското се виждаше как леко ромоли река Fjaðrá, дълбаейки неуморно все по-дълбоко и по-дълбоко меките скали. Пътеката естествено започваше с паркинг. И както на всички паркинги – имаше и тоалетна, която уважихме. Споменах ли нещо за тоалетните по паркинзите? Перфектни са. Чисти, лъскави, широки.

IMG_6455_6_7_tonemapped

Пътеката тук се движи отгоре по ръба на каньона и дава възможност за спиращи дъха гледки надолу. Туристическата зона е оградена, но това не пречи на по-манафските елементи да прескачат загражденията и да си правят „екстремни селфита“… Тук вятъра доста ни обрули, но вече почвахме да му свикваме.

Газ към следващия от по-интересните водопади – Systrafoss. Пътя минаваше през малко вилно селце и продължаваше в пътека нагоре към някакъв язовир. Изненада – Systrafoss беше сух! Първият водопад, който виждаме без да се лее вода като за края на света! 🙂 Но там си беше – имаше си табелка, артистично осветление – всичко. Може би водата за него идва от язовира и се пуска чрез човешка намеса. Нищо – почивка за фас и кафе. Следващия обект беше съвсем наблизко – Kirkjugólf – „Църковния под“.

IMG_6507

Когато са го открили преди години хората са си помислили че това са останките от древна разрушена църква. Но на практика това са същите базалтови колони като на Черния Плаж, само че гледани отгоре. Интересно местенце, което лесно можехме да пропуснем, ако не беше предварително набелязано. До него се стига чрез прескачане на оградата на пасището (чрез напълно квалитетна стълбичка) и разходка покрай малките овчици 🙂

IMG_6520

Последваха 30 км шофиране през черна пустиня. Надясно – километри плоска шир към океанския бряг. Наляво – километри плоска шир към глетчера Skeiðarárjökull. Високи диги опитомяваха топящите се води и ги вкарваха в подобия на речни русла. Тесни железни мостчета пресичаха тези места. Тук-таме имаше крайпътни паркинги с почивалници. Всеки от тях имаше информационни табели за нещата, които можеха да се видят наоколо. На единия паркинг имаше 100 тона смачкана стомана:

IMG_6525

Информацията гласеше: „Това беше подпора на мост. През нея мина ледника“… Респект към природните стихии. Природата ни допуска да сме само временни наематели на това късче земя. В момента в който инфраструктурата спре да се поддържа и възстановява – пейзажа ще се върне към първичното си състояние. Мостове ще изчезнат, пътища ще се залеят, градовете ще бъдат потопени под топящите се ледници… Мисли, които те карат да осъзнаеш малко по-добре нищожнот място, което заемаш във вселената.

Следващата от набелязаните цели беше Черния водопад – Svartifoss. Но за съжаление се оказа че последните няколко километра от пътя са затворени. Той все още беше достижим пешеходно – но една такава разходка би ни отнела поне час-два. Не знаех колко много е часа, а и вечната светлина не ни помагаше в определянето му – но вече бяхме изморени. Бяхме си поставили за цел днес да минем още доста километри, така че продължихме нататък. Към град/село Hof и китната торфена църква:

IMG_6532

Торфените църкви в Исландия се броят на пръстите на ръката на сляп месар. Исландия по принцип няма голям брой стари сгради, но тези църкви оглавяват класацията. Гробището зад църквата беше нестандартно – гробовете бяха над земята. Може би твърдата почва не позволява дълбоко вкопаване?

Продължаваме да караме, един милярд километри за днес. Имаме само още една спирка за деня. Но то каква!

Jökulsárlón

Глетчерната лагуна. Езерото със сините айсберги. Айсберги! Ледения плаж, на който свършва жизнения цикъл на милиони тонове лед, откъснал се от глетчера Breiðamerkurjökull.

IMG_6594_5_6_tonemapped

Ако е имало момент, в който съм си казал „Ебаси майката, в Исландия съм!“ – това е било тук! 🙂

IMG_6599

Един айсберг започва да е айсберг когато огромно парче лед се откъсне от северния ледник. Движението на айсберга зависи от водните течения и посоката на вятъра – ужасния Исландски вятър, който непрестанно ни брули издухва айсбергите на една страна към нас. Големите айсберги засядат в плиткото дъно на крайморското езеро. Топлите води от океана постепенно смаляват размерите им, докато се откъснат от хватката на плитчините, или докато не се стопят. Цветът на айсбергите може да варира между млечно бял, черно-сив или искрящо син – според зависи колко въздух е хванат в леда.

Тук са били снимани много филми – няколко от поредицата за Джеймс Бонд, Лара Крофт и Батман.

Караме още един милярд километра, когато към полунощ пристигаме на къмпинга в Hofn. А то е нещо гигантско. Огромни площи с каравани и кемпери. Някакви подвижни домове, които се разпъват назад, напред, наляво и надясно, излиза им втори етаж, антре, изба и къща за кучето. Кемпери, заградили се в кръг образувайки нещо като собствен квартал с паравани и гумен под. Хиляди начини хората да си направят густо. Нашето густо се изразяваше в две палатки, шепа сварен ориз и яйца за вечеря 🙂 Имаше душове! Пак се плащаха със стотинки, но този път набухах монетки като за 10 минути. 6 минути се къпах и 4 минути се кефех на горещата вода 🙂

Полунощ е много интересно явление в лятна Исландия. Тъмно няма! Сумракът става един такъв, като аха-аха преди залез. Това се случва около 1 часа сутринта. Ако облаците са благосклонни по това време може да се наблюдава залез дълъг цели часове. И съответно – часове златен час 🙂 При всяко положение слънцето се скрива за малко под хоризонта. Но точно когато започнехме да си мислим че ще имаме нощ, то отново изгрява 🙂 В науката се различават няколко понятия за полумрак –
* граждански – когато слънцето е 6° под хоризонта – тогава човешките дейности са затруднени и се изисква изкуствено осветление;
* навигационен (морски) полумрак – когато слънцето е 12° под хоризонта – тогава вече не може да се различи морския хоризонт от небето
* астрономически полумрак – когато слънцето е 18° под хоризонта – вече е съвсем тъмно и на небето могат да се различат и най-слабите галактики и мъглявини

В България тези трите настъпват през около половин-един час според годишния сезон. В Исландия през лятото отсъстват и трите вида полумрак 🙂 Слънцето просто леко се хлъзга под хоризонта и докато се усетиш изгрява отново. Чужденците казват по форумите че това им е било проблем за съня – препоръчват да се спи с маска за очите. Но аз както бях изморен от пътя и с глава пълна с впечатления – въобще не съм имал проблем със съня 🙂

Така завърши един ден изпълнен с чудеса, който ме караше да се съмнявам дали все още се разхождаме по планетата Земя. Изминахме към 500 км, имаше емоции, забравена и намерена техника, видяхме черни пустини и черни плажове. Навсякъде бяхме съпътствани от ордите туристи. Но следващите дни щяхме да получим лек отдих, посещавайки още пустини и местенца извън кръгозора на масовия турист. Очаквах с нетърпение утрешния ден, а вие? 🙂

Comments

comments

3 коментара към “Исландия – част 2”

  1. Прочетох и първата публикация. Прочетох и тази 🙂 Сега се престраших да напиша коментар :)) Като цяло гледам добре сте си изкарали 🙂 Добре, че все пак вулкана не е изригнал докато сте били там, за да разтопи онзи глетчер, че щеше да има доста вода за миене на ръцете 😀

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *