Средногорските светилища – Златосел, Свежен, Розовец

Средна Гора е особено богата на тракийски светилища и култови места. Няколко такива ми стояха като коз в ръкава от доста дълго време и дойде време и за тях. Тези, които целех днес се намираха съвсем близо до Пловдив – до под час разстояние от града. Като бонус щях да прокарам и малко тракове за OpenStreetMap, които липсваха и за трите дестинации.

Средна Гора се нарича планина, макар и рядко да стига до 1000 м. височина. Проблемът с достъпа до интересните места е не толкова поради височината, колкото заради занемарени пътеки, храсталаци, джунгли, овчарски кучета и ловци.

Интерлюдия: предната вечер варих едни яйца, които леко позабравих на котлона за около 2 часа. Сетих се чак когато почна да ми намирисва на стопена тенджера. Готов съм за приза „и едни яйца не може да свари“. Освен това ми се развали климатика. Та по закона за съхранение на всеобщата гадост, очакваше ме прекрасен уикенд 🙂 Край на интерлюдията.

Съдържание
  1. Долмен „Плочата“ край с. Златосел
  2. Люляковото светилище край с. Свежен
  3. Кутела

Долмен „Плочата“ край с. Златосел – нагоре

IMG_8226_7_8_tonemapped

Отправната точка за долмена е пътя край язовир Дондуково, намиращ се след с. Златосел. Тук докато минавах през селото видях група коли с логото на странник.бг. Организирана група? Дали се качваха или слизаха?

Времето беше жежко като за лято. В Пловдив температурите цяла седмица не бяха падали под 35 градуса. Не се надявах на особена пощада тук. Е, при мен температурите не се качиха над 32 градуса, което сигурно си беше известна печалба.

Пътеката започва от табелите за Велков гроб и Долмена. И точно веднага е първия WTF – имате две пътеки и нито една маркировка. Няма карта, няма стрелка… Маршрутът го нямам. Еми шанса е 50/50, давай да видим! 🙂

IMG_8207

Тази, която хванах започна като черен път, осеян с бодили, който скоро се скри в гората. Бодилите преминаха в къпинак, който взе кръвен данък от късите ми гащи. Слава богу скоро свършиха тези препятствия. Тук някъде видях първата табела, която ми каза че съм на прав път. Освен това до горе започна стабилна червена маркировка плюс тук-таме парцалчета от вело трасе.

Нападнаха ме рояци мухи. Рояци! Навираха се в ушите, в носа, под клепачите и в устата. Само тук съм изял поне 50 мухи. За да е пълна картинката – пътеката хвана нагоре по едно дере с наклон, който ми изсмукваше силите. Нападали дървета и свличаща се песъчлива почва допълнително ме затрудняваха и си мрънках сам.

IMG_8211

Честно казано доста майни се изредиха и си мислех дали да не заеба долмена и да натисна червеното копче за прекратяване на мисията. Но картата ми показваше че скоро ме чака изравняване. А сега като гледам това цялото драпане ми е отнело само около половин час.

Душегубката свърши горе на един кръст, затрупан с камъни – Велков гроб. Хайдутин от четата на Хаджи Димитър.

Това е горе-долу средата на маршрута, но от тук нататък пътеката ставаше равна без никакви ексцесии.

IMG_8212

Гората започва да се изменя в нисък храсталак, през който проникваха палещите лъчи на слънцето. Мухите изчезнаха, и бяха заменени от огромни тлъсти паяци. Опънали не мрежи, а цели въжета по пътеката, ме караха да се чудя точно какви насекоми, или може би птички ядяха тия зверове?! 🙂

Съвсем скоро се откриха няколко гледки надолу към селата. Тук-таме се виждаха разхвърляни огромни камъни. Вече бях готов за долмена, но пътеката се врътна – трябваше да изкача баира. На върха му ме чакаше това:

IMG_8226_7_8_tonemapped

IMG_8251_2_3_tonemapped

Мегалитното съоръжение се състои от три камъка поставени във формата на буквата „П“. Горния камък е с размери 5х5 метра и заради това „Плочата“ се счита за най-големия долмен намиран в България. Вратата гледа на изток, но гледката, която се разкрива е навсякъде (цък за по-голяма снимка):

IMG_8231-IMG_8237

Село Златосел:

IMG_8229

Тук по залез би било много красиво. Но сега наближаваше обяд и слънцето прежуряше. Свършвах водата – очаквах доста по-кратък маршрут. Не ми се искаше да се връщам обратно при мухите, но трябваше. Тук до Велков гроб срещнах групата на странника, който ме наспами с едно брандирано мини-карабинерче 🙂 Трябва да почерпят, че им разчистих паяците от пътеката 🙂

На връщане видях един бонус – мини-долменче:

IMG_8260

Последва още час надолу по сипея и гушване на климатика на колата. Термометъра показваше 40, но това беше застоелия напечен въздух от ламарините. Като тръгнах тази температура падна до 32. До тук доста се бях дехидратирал – голямото шише с вода изчезна по пътя към следващия обект.

Люляковото светилище край с. Свежен – нагоре

По средата между селата Бабек и Свежен на къдравият път има една малка поляна с табели, която е отправната точка за Люляковото светилище.

IMG_8263

Тази беше доста по-приятна за вървене от предната. Маркировката – ясна – жълта. Широк коларски път – без трънки и глогинки. Наклонът беше почти незначителен, а гората беше борова. Кефффф – да ти заухае на борова смола. Излезе и лек ветрец, който вдигна обстановката до пет звезди 🙂

IMG_8264

По средата на пътя стигнах до маса без пейки, и един милион табелки, увесени на дърветата. Всяка описваше някакъв растителен вид и взаимоотношението му с известна древногръцка фигура.

IMG_8266

IMG_8267

От тук черния път преминаваше в пътечка, която след десетина минути излезе на върха на баира. Тук на скалистия връх се намираше Люляковото светилище.

IMG_8274

Да, имаше гледка, но освен това светилището не ми се стори особено интересно. Скалистите куполовидни върхове са типични за Средна Гора. Може да хванете някой случаен и да го наречете Едикаквоси светилище – същата работа. Не виждах следи от човешка намеса или благоустройство. Дори Слънчевата стела, която беше „поставена“ тук, ми изглеждаше просто като монолитна част от останалия камънак.

IMG_8279

Досами светилището имаше още нещо интересно – група камъни известна като Кълбото.

IMG_8287

Имаше табелка за още нещо – „Трона“, но не успях да го намеря. Пътеката за там започваше да се вие в друга посока, и поне на 10 минути разстояние нямаше нищо.

Това беше маршрута до Люляковото светилище. Готина разходка, с хубава гледка към пловдивското поле накрая:

IMG_8285

Отиване и връщането ми отнеха около час и малко и още едно голямо шише вода.

Кутела – нагоре

В прохода за Павел Баня, след паметника на загиналите партизани, започва път за хижа Братан. В началото пътя е асфалт, който много бързо преминава в разбит горски път, с участъци проходими само с джип или опел. Тук оставих колата, а разходката до Кутела не беше дълга – около 15 минути. Няма как да объркате мястото – има си ясна табела:

IMG_8292

Кутелът е голям гранитен къс, издълбан във формата на чаша за кафе. Чашата е великанска – вътре мога да влезя целия.

IMG_8305

IMG_8301

Открит е в края на 19-ти век и тогава мегалитът е бил счупен на части. Но реставрация през 1966 г. е залепила обратно парчетата в това, което виждаме днес.

Тук някъде ми свърши поредното голямо шише и вече почваше да ме хване страх да не ръждясам от толкова много вода. Имах набелязани още места за днес, но температурите бяха сериозни. Мухите ме мориха през целия ден, жегите – още повече. Така че реших да отделя последните интересни точки в следваща разходка, а сега да се прибирам да пия бири и да си оправям климатика.

Намерих добри местенца в Средна Гора, която по принцип като планина ми бяга от полезрението. Близкото им разстояние до Пловдив ги прави особено атрактивни за еднодневни разходки. Няма изродщини и нищо, което да не може да се вземе с 5-6 почивки 🙂 Препоръчвам, само че не и през жежкото лято 🙂

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *