Ардино – Орлови скали, махала Дядовци, Дяволския мост

Дестинацията за единствения почивен ден тази седмица беше Ардино. Набелязахме няколко интересни обекта, които макар и да ми се струваха малко, ни заеха целия ден 🙂

Съдържание
  1. Орлови скали
  2. Махала Дядовци
  3. Дяволския мост

Орлови скали нагоре

За Орловите скали има кафеви туристически табели още от главния път. Хванахме по тях и карахме по стръмен и тесен, но добре асфалтиран път. Европроектите са играли яко в региона, за което свидетелстваха десетките табели, напомнящи че 30 милиона лева са изчезнали някъде тук. От рестото са вдигнати 5-6 беседки край пътя. Новички, лъскави, идентични клонинзи, с леко липсващ дух и идентичност. Виждали сме родопски беседки правени с любов и вече летвата ми е много високо вдигната 🙂

Асфалтовият път свършва в малък паркинг, от който нагоре тръгва „Пътеката на ардинската поезия“. Поетичното в нея се изразяваше в дъсчени летвички, на които са гравирани кратки стихове от местни автори. Аз лично явно съм скаран с поезията, понеже тези стихове не предизвикваха никаква невронна реакция в мозъка ми освен объркване и очудване. Весо го нарече „Пътеката на фейсбук статусите“ 🙂

От паркинга нагоре следва кратко изкачване. Минахме покрай една малка скала, от която се откриваше панорамна гледка. Включително и към заветната Орлова скала, която беше на не повече от стотина метра от тук. И наистина след по-малко от 15 минути бяхме там.

IMG_0157

Орловите скали, „Картал кая“, всъщност са само една скала, и не е орлова, ами гарванова, ако се следва превода от турски 🙂 В камъка от всички страни са издълбани около стотина трапецовидни ниши с различни размери.

IMG_0181

Датирани са около V в. пр. н. е. Има много теории какво е било предназначението на тези скални паметници. Наоколо са открити обгоряли глинени съдове. Едната теория е че в нишите са палени огньове преди битка. Само като си представя нощната гледка на скалата в която горят сто очи и тръпки ме побиват 🙂 Другата теория е че тук се е развивала ранна металургия и от скалата са добивани метали и злато.

IMG_0196

Или просто траките са използвали обекта като упражнение по катерене 😉

Махала Дядовци нагоре

Село Дядовци се намира по пътя от Ардино към Дяволския мост. Но то не е интересно, целта ни тук е махалата по-нагоре. Разхвърляна е на баира, подножието на който се мие от река Арда.

IMG_0216

За Дядовци се говори че е най-известното изоставено село, понеже всеки който ходел към Дяволския мост минавал от тук. Ние не видяхме жива душа.

IMG_0219

Тук наистина никой не е минавал от много време. За това свидетелстваха огромните къпини, оставени да доизрастат до тези размери:

IMG_0208

Трудно се различаваха къде са минавали улиците. Всичко беше обрасло с дебел зелен килим, а къщите бяха превзети от шипки и увивни растения.

IMG_0225_6_7_tonemapped

Къщите варираха от малки двуетажни построки, където животните спят долу, а хората – горе, до големи имения с порта, двор и градинки.

IMG_0237

IMG_0238

На повечето къщи беше трудно е да се каже кой е първия и кой е втория етаж, поради острия склон на който са строени. Ако влезеш отдолу, влизаш от към първия етаж, ако влезеш от горе, си на втория 🙂

IMG_0250

Някои от по-новите къщи са имали ток и съвременни украси като тапети.

IMG_0256

Тухлата не е била позната тук, всичко се е градяло с камъни. Зидовете са дебели поне 40 сантиметра.

IMG_0258

В селото е имало и чешма.

IMG_0261

IMG_0263

IMG_0264

IMG_0285

Много интересна махала. Къщите които се бяха запазили бяха съхранили спомени за няколко епохи. Ще ми е интересно да намеря някакви факти за селото, но материалите в интернет са бедни.

Дяволския мост нагоре

Първоначалният план беше да минем напряко през махалата и да слезем от другия край към моста. Но нямахме точна пътека, а и напред ни чакаше стръмен 200-метров баир, който трябваше да качим два пъти. Та – домързя ни и слязохме да вземем колата 🙂

Асфалтовия път е подобен на този за Орловите скали – нов, тесен асфалт. С допълнителни стеснения. Но колите се разминават нормално по банкета от страни. Асфалтът по едно време свърши на малко уширение, което се ползваше като паркинг. Тук оставихме колата и продължихме пеша. Но пътят напред е равен черен път и нищо не пречи с колата да се стигне до самия мост. Пътят до там и обратно е около 5 км, имайте го предвид ако ходите пеша.

IMG_0305

Точно преди моста се строеше голяма беседка, тип „сватбена“, а нататък имаше още няколко подобни, но завършени. Неделния наплив беше голям, а миризмата на жарени мръвки започваше да дразни вече огладнелите ни стомаси 🙂

IMG_0317

Мостът е бил ударен от някаква реставрация и за това изглежда така ужасно… Наклепан с цимент, прилежно фугиран, стоманени болтове в скалата – направо все едно току-що е построен със средновековни материали!

IMG_0331_2_3_tonemapped

Малко факти: построен е в началото на 16-ти век като част от път свързващ Горнотракийската низина с Беломорска тракия. Дълъг е 56 метра, широк е 3.5 метра. Легендата гласи че в отражението му във водата може да се види лика на дявола. Дявола беше заспал в този жежък септемврийски следобед и не можахме да го видим 🙂

IMG_0346

Опънах една дрямка на камъните до реката, за да неутрализирам малко ранното ставане за деня. Но бригадата на барбекюто пред нас не спираше да унищожава мръвки, а нашите кореми вече скърцаха. Емнахме обратния път на двойна скорост и хапнахме в Ардино. Там пък – неделя! Почти нищо не работеше. Но кебапчийницата на главната ни спаси от гладна смърт и сериозно обезбиряване. Беше вкусно и евтино, а шефа дори ни донесе сметките накрая на отделно. Пиша им 6 за представянето и 6 за ентусиазма 🙂

Малко на бързо я проведохме тази разходка, но втори поред уикенд в града не се издържа 🙂 Сигурно има още интересни места около Ардино, където някой ден пак ще се върнем.

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *