Момина скала – Храбрино

Момината скала е природен феномен, намиращ се в задния двор на Пловдив. Лесна пътека, разнообразен маршрут с богат набор от панорамни гледки. Перфектно за разходка-полудневка 🙂 Доста време пренебрегвах тази дестинация, виждайки я като „просто някакъв известен камък“ в мислите си. Е, след днес се оказа че много съм грешал и маршрута лесно влезе в Топ 10 на около-Пловдивските места 🙂

За Момина скала до скоро имаше две пътеки. Една отдолу – от Храбрино, движеща се нагоре по реката. Но след големите наводнения миналата година, части от тази пътека вече не съществуват (буквално). Втори вариант – пътека от с. Извор – по-лека, по-къса, в по-голямата си част дори проходима за по-висока кола.

В село Изовр най-лесно е да оставите колата на площада пред сгушеното кметство, което има по-скоро излъчване на барбекю 🙂 От там тръгва напречна уличка, която минава покрай 2-3 лъскави вили и скоро преминава в черен горски път. Есента опитваше да си пробие път между другите сезони, обагряйки този тунел:

IMG_0550

Това всъщност е път, който води до много ниви и обработваеми площи. Овошни градини и лозя се разстилаха от двете ми страни. Масивни постройки нямаше, кучета – също.

Тунелът на романтиката минава покрай три параклиса. Първият – „Св. Илия“ приличаше по-скоро на затворническа килия, съградена от блокчета Итонг. Но да речем че още е в период на строеж и просто да го подминем 🙂

Скоро стигнах и до втория параклис – „Св. Архангел“ е почти столетник. Построен е през 1926 и лъхаше на нещо древно.

IMG_0561

Бях тръгнал по много съмнително време – долу в Пловдив бръскаше лек дъждец, но прогнозите бяха за изчистване. Бърз вятър гонеше облаците и сенките им се хлъзгаха по околните баири. През пролуки в растителната ограда се откриваха гледки към Храбрино. И през една от тях – хоп! – дъга! 🙂

IMG_0571

Третият параклис е „Св. Богородица“ и се намира леко встрани от пътеката. Но отклонението е само около стотина метра и си струва да се провери.

IMG_0578

Старият параклис е заключен, но новия не беше.

IMG_0580

Отклонението за „Св. Богородица“ всъщност е кръстопът на доста пътеки, като тук GPS-а ми каза че трябва да изоставя черния път и да хвана една от тези. Е, после се върнах по черния път, а и проверих още няколко други пътеки, така че празно нямаше 🙂 Тук набелязах и единствената течаща чешма до сега – циментовото ѝ корито беше скрито в храстите малко настрани.

IMG_0583

Вървях си между градини и ниви, когато изведнъж в една пролука се видя – БАСИКАКВОЕТОВА 😀

IMG_0589

Огромна стърчаща скала. Или пропаст. Зависи от гледната точка, понеже аз в момента се намирах на нивото на скалата. Ей така просто внезапно светът свърши 🙂

Моят рид завършваше тук с широк скален венец. Момината скала всъщност беше комплекс от няколко отличими скали. Всичките гигантски 🙂

IMG_0596

Станах разноглед! В ляво – каньон, надвиснали скални носове. Напред – фронтална гледка към гората на съседния баир. Надясно – изнесен връх, с кръст отгоре. Още по-надясно – панорама към Храбрино и далечното Пловдивско поле. Назад – полегато ребро, от което може би се откриваше още по-хубава гледка. И пустата ми пътека старателно се разклоняваше за навсякъде. Хич не ме улесняваше! 🙂

IMG_0594

От малко по-нависоко се виждаше това:

IMG_0601

IMG_0614

IMG_0618

Просто си седях заобиколен от толкова много неща и не знаех къде искам да ида първо 🙂 Долината на реката също беше цветна:

IMG_0625

Този път си бях взел дългия обектив, алелуя! Вятъра беше отвял мръсотиите от въздуха и бягащите облаци хвърляха остри сенки.

IMG_0637

Не знаех коя от всички скали точно е Момината, за това ги обиколих всички 🙂

IMG_0658

Много интересно място със страшна гледка! Искам да я видя и през ноща! 🙂

Хапнах две корнита и ми дойде сила за още. Хванах черния път нагоре с идеята да вдигна малко височината и да виждам по-надалеч. И поредна изненада! Езерце! Ама не просто блато, ами същинско езерце 🙂

IMG_0674_5_6_tonemapped
Районът не спираше да ме учудва.

IMG_0679

От тук черния път хвана много стръмно нагоре, но мен ме човъркаше любопитството. Какво ще изскочи зад следващия ъгъл? 🙂

IMG_0686

Ами хижа Академик изскочи 🙂 Най-после, вече се чудех къде е. Мислех че ще я виждам от скалите, но се оказа че отсрещния рид е съвсем малко по-висок и я скрива.

IMG_0693

И Пловдив изскочи, макар и не в най-хубавата си премяна:

IMG_0698

Слязох обратно до мега-разклона по една супер стръмна пътечка. Теренът тук наистина може да предложи всичко. От айляшки романтични тунелчета до екстремни самоубийствени сипеи. Харесва ми! 🙂

IMG_0707

На връщане се засякох с една любопитна катеричка. Гледахме се през клоните.

IMG_0709

Много интересен маршрут. Гигантски отвесни скали, километрични панорамни гледки, планински езерца. Ако имате късмет – облаци, шарени дъги, катерички и кой знае какво още 🙂 Дълго време игнорирах Момината скала. Но тази разходка доказа че тръпка може да се намери дори и в неща в задния ни двор 🙂

Comments

comments

2 коментара към “Момина скала – Храбрино”

  1. Приятен пътепис! А знаете ли защо е наречена“Момина скала“? Разказвал ми е моят дядо Алескандър Бояджиев (бай Сандо), родом от Св.Спас (Храбрино днес). От тази скала е скочила една мома, която турците са искали да.отведат за робиня. Ако погледнете от скалата нодолу ще видите тъмно петно долу на скалите. Като дете пред лятото често ходихме по тези места. Изглеждаха доста по-различно, по-девствени и по-красиви.

  2. Благодаря! Чувал съм историята. Доста „момини“ скали има в България 🙂
    А как са изглеждали местата преди… може би не само местата са се променили, а и нашето виждане за света 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *