Глазгоу - впечатления
Публикувано на 14 ноември, 2016
Вече е възможно да се пътува евтино навсякъде. Нискотарифни превозвачи, coachsurfing, airbnb - не е трудно да се направи няколко дневна екскурзия до където и да е в Европа с бюджет, който не изяжда годишните ни спестявания. До Глазгоу има редовни директни полети 2 пъти в седмицата. 400 българи на седмица, 20 000 души на година. Кой по работа, кой - като нас. Не е от най-неизвестните дестинации, нито - от най-екзотичните. Но въпреки това там прекарахме няколко дни, които не ни стигнаха, и вече правя планове за следваща експедиция :)
Първото с което ще се сблъскате при пристигане в Шотландия е езика. Езикът който се говори е брутална разновидност на англиския, още известна като Галски английски. Все едно сравнявате български с гръцки - "ама нали буквите са ви еднакви", би казал някой чужденец :) И до там свършват еднаквостите. Ако заговорите местните на сносен английски, те ще ви вземат за един от тях и автоматично ще ви заджомолят на галски. Тактиката е да тръгнете на много развален английски, и да вкарате якия бългаРски диалект, с който Рачо Реже Риба :) Тогава те ще разберат че не сте от там и ще ви говорят на бавен и официален английски :) "Глазгоу" те си го произнасят "Глезга", а "Единбург" - "Единбъра"...
Парите с които си купувате неща са странни. Великобритания се състои от 4 съставни страни: Англия, Уелс, Шотландия и Северна Ирландия. Изглежда и 4-те си имат собствени пари, които всичките са "паундове", но са различни по визия. Видяхме различни банкноти от по £20. Имаше полупрозрачни. Казаха ни (може би на майтап) че някои таксита в Лондон отказват да приемат шотландски банкноти. Като се имат предвид дрязгите между Англия и Шотландия покрай брекзита и вътрешната политика - склонен съм да им вярвам :) Интересен факт за металните им стотинки: гърбовете им са части от английския герб :)
Жилищните квартали са интересни. Ниски - 1-2-етажни къщи, копи-пейстнати хиляда пъти - ето това представлява един квартал. В него няма магазини, фризьорски салони, кафета и въобще - нищо - само къщи. Всичките тези благини на цивилизацията се намират в един "център", който обслужва едновременно няколко квартала. В него можете да намерите заведения за бързо хранене, банки, кръчми... Въобще всичко което сме свикнали да виждаме навсякъде, при тях е концентрирано на едно място. Супермаркетите са интересни - вътре има всичко. От хранителни стоки, през мини-железария, щанд за сим-карти и аптека. Но без алкохол. Ако искате бира, трябва да минете през магазина за алкохол, който е опасан целия в решетки. Навсякъде има табели - "Ако сте под 25 години, моля, не се сърдете ако ви поискат лична карта - изглеждате млад! :)" Това разделение на жилищна към търговска площ естествено умира в централните квартали. Те са една голяма мешаница от жилищни сгради с обекти за стопанска дейност, на каквито сме свикнали в България...
Ограничението на скоростта в жилищните квартали е 20 мили, или 30 км/ч. По табелите пише "Twenty's plenty" - "Трийсет стига" :)
Бездомни кучета и котки нямат. Всяко куче си знае каишката. Единствените животни които видяхме да ходят свободно бяха катериците. А от тях определено имаше какво да се види :) Дебели, социални, те са кученцата на английския свят :)
Транспортът е измежду първите чудесии, с които ще се срещнете. Те карат отляво на пътя. За което много хора си казват - какво толкова? Но с лявото движение идват една камара различия. Бързата лента е дясната, не лявата. Левия завой е с предимство пред десния. Трафикът в кръговите се движи наляво, вместо надясно. В кола или автобус се качвате отляво... Абе англичаните карат в насрещното! :) Мозъкът ми стана на бъркани яйца, опитвайки се да го проумее! :)
Най-големият автобусен превозвач в Глазгоу е First. Билетите за автобусите струват £1.15 и трябва да имате точни пари. Картата за цял ден е £4.50 и важи същото. Купуват се от шофьора на автобуса. Всеки се проверява за билет, и билети се отпечатват дори и на пенсионерите с карти. Това е факторът, който ужасно бави автобусите - случваше се колата да се бави по 5 минути на спирка, когато има да се качват повече от 10 човека. Вратата е една и всеки трябва да мине през шофьора за билет. Някои автобуси са двуетажни - двоен човекопоток през една и съща врата. Автобусите им са чисти и същевременно - мръсни. Чисти - понеже избърсахме едно замъглено стъкло със салфетка. В България салфетката щеше да почернее и да се разпадне, а ръката държаща я - щеше директно да получи гнойна гангерна :) Там салфетката просто си остана чиста... И мръсни - навсякъде се търкаляха боклуци от билетчета, празни кенчета, вестници и списания.
В Глазгоу има метро, което е само една кръгова линия. Не ни се наложи да го ползваме, но за него се искат отделни билети и нямаше да важат дневните ни карти за First. А за да е красив билетния хаос, ще спомена че в града някои линии се обслужват от други автобусни превозвачи (сравнително малко!), при които не важат дневните билети от First.
Транспортът ни отвежда до по-интересната част - храната! :)
Глазгоу е набеден за "столица на кърито". Не без идея - понеже... е, да речем че чалмите и тюрбаните се срещаха малко по-умерено от колкото в Лондон, но най-добрите индийски готвачи се бяха събрали в Глазгоу :) Индийското е на почит. А пилето "chicken tikka masala" се твърди че е изобретено в Глазгоу :) Първия ни досег с шотландска храна беше придружен с няколко чифта червени уши, насълзени очи и жадно отворени усти :D Сега като се замисля, обаче, липсва ми вкусът на нещата там... като се прибрах, си взех дижонска горчица като подправка към българските вечери :)
В Глазгоу се срещат всякакви кухни - ядохме на Мексикански, Италиански и Испански ресторант. Нямаше нещо което да не ми хареса. Менютата обикновено не са супер разнообразни - но са предостатъчно богати за мен. 2 супи, 2-3 основни, 2-3 вида бира. За мен хитът беше "fish and chips" - пържени картофки с панирана риба - обикновено треска. Риба в България не ям, поради факта че нашите риби повече ги чоплиш от колкото ги ядеш :) Е, техния fish and chips си беше хармония за душата :)
В парични единици едно пълно ядене на заведение за мен се движеше около £20-£25. Въобще не е скъпо на фона на заплатата на автобусните шофьори - £25 000 годишно.
Архитектурата е различна. В жилищните квартали преобладават къщи-клонинзи. Не е като тук - едно семейство да си построи къща, както си иска по собствен проект и да живее в нея. Там имам чувството че държавата е построила къщите и селата и после ги е разпродала на желаещите. В центъра сградите се приближават към старо-европейски стил. Историческите сгради - бият на готика. Музеи, катедрали, църкви...
Музеите в Англия са безплатни! И са впечатляващи. Огромни, разнообразни сбирки, интерактивни експонати, детски кътове, ресторантчета и сувенирни магазини. Точно така трябва да се прави туризъм. Единственият недостатък е че всичко затваря в 17 следобед. След което ви остава главно да седнете в някое тихо заведение да вечеряте... :)
През цялото време докато сте там, обаче усещате че сте наблюдавани. Безбройните знаци CCTV разположени из кварталите, по магистралите, по уличките... Биг Брадър гледа яко там! А в моменти когато стационарните камери не стигат - разполагат се мобилни! Идва мобилната камера и спира всред пешеходната улица, така да си гледа!
Няколко дни стигат да ми гръмне главата от впечатления. Дори и в момента не мога да ги систематизирам правилно, а мина сума ти време от както се върнахме. Ако на някой му се е сторило че този пост е непълен от определена гледна точка - грешката е моя. Която може да се поправи след някоя друга екскурзия обратно до там :)
По-интересните аспекти на местата които посетихме ще видим в следващата статия :)Архив
- 2023
+ 2022
+ 2021
+ 2020
+ 2019
+ 2018
+ 2017
+ 2016
+ 2015
+ 2014
+ 2013
+ 2012
+ 2011
+ 2008