Глазгоу – впечатления

Забежката до чужда държава винаги е начинание пълно с впечатление. Дори и да става въпрос само за 1-2 града – културния шок, да видиш хората колко са различни и същевременно в някои аспекти – същите като нас – това са неща, които трябва да се изпитат.

Вече е възможно да се пътува евтино навсякъде. Нискотарифни превозвачи, coachsurfing, airbnb – не е трудно да се направи няколко дневна екскурзия до където и да е в Европа с бюджет, който не изяжда годишните ни спестявания. До Глазгоу има редовни директни полети 2 пъти в седмицата. 400 българи на седмица, 20 000 души на година. Кой по работа, кой – като нас. Не е от най-неизвестните дестинации, нито – от най-екзотичните. Но въпреки това там прекарахме няколко дни, които не ни стигнаха, и вече правя планове за следваща експедиция 🙂

IMG_1287

Първото с което ще се сблъскате при пристигане в Шотландия е езика. Езикът който се говори е брутална разновидност на англиския, още известна като Галски английски. Все едно сравнявате български с гръцки – „ама нали буквите са ви еднакви“, би казал някой чужденец 🙂 И до там свършват еднаквостите. Ако заговорите местните на сносен английски, те ще ви вземат за един от тях и автоматично ще ви заджомолят на галски. Тактиката е да тръгнете на много развален английски, и да вкарате якия бългаРски диалект, с който Рачо Реже Риба 🙂 Тогава те ще разберат че не сте от там и ще ви говорят на бавен и официален английски 🙂 „Глазгоу“ те си го произнасят „Глезга“, а „Единбург“ – „Единбъра“…

IMG_1378

Парите с които си купувате неща са странни. Великобритания се състои от 4 съставни страни: Англия, Уелс, Шотландия и Северна Ирландия. Изглежда и 4-те си имат собствени пари, които всичките са „паундове“, но са различни по визия. Видяхме различни банкноти от по £20. Имаше полупрозрачни. Казаха ни (може би на майтап) че някои таксита в Лондон отказват да приемат шотландски банкноти. Като се имат предвид дрязгите между Англия и Шотландия покрай брекзита и вътрешната политика – склонен съм да им вярвам 🙂 Интересен факт за металните им стотинки: гърбовете им са части от английския герб 🙂

British_coinage_reverse_designs_2015

Жилищните квартали са интересни. Ниски – 1-2-етажни къщи, копи-пейстнати хиляда пъти – ето това представлява един квартал. В него няма магазини, фризьорски салони, кафета и въобще – нищо – само къщи. Всичките тези благини на цивилизацията се намират в един „център“, който обслужва едновременно няколко квартала. В него можете да намерите заведения за бързо хранене, банки, кръчми… Въобще всичко което сме свикнали да виждаме навсякъде, при тях е концентрирано на едно място. Супермаркетите са интересни – вътре има всичко. От хранителни стоки, през мини-железария, щанд за сим-карти и аптека. Но без алкохол. Ако искате бира, трябва да минете през магазина за алкохол, който е опасан целия в решетки. Навсякъде има табели – „Ако сте под 25 години, моля, не се сърдете ако ви поискат лична карта – изглеждате млад! :)“ Това разделение на жилищна към търговска площ естествено умира в централните квартали. Те са една голяма мешаница от жилищни сгради с обекти за стопанска дейност, на каквито сме свикнали в България…

Ограничението на скоростта в жилищните квартали е 20 мили, или 30 км/ч. По табелите пише „Twenty’s plenty“ – „Трийсет стига“ 🙂

Бездомни кучета и котки нямат. Всяко куче си знае каишката. Единствените животни които видяхме да ходят свободно бяха катериците. А от тях определено имаше какво да се види 🙂 Дебели, социални, те са кученцата на английския свят 🙂

IMG_1372

Транспортът е измежду първите чудесии, с които ще се срещнете. Те карат отляво на пътя. За което много хора си казват – какво толкова? Но с лявото движение идват една камара различия. Бързата лента е дясната, не лявата. Левия завой е с предимство пред десния. Трафикът в кръговите се движи наляво, вместо надясно. В кола или автобус се качвате отляво… Абе англичаните карат в насрещното! 🙂 Мозъкът ми стана на бъркани яйца, опитвайки се да го проумее! 🙂

Най-големият автобусен превозвач в Глазгоу е First. Билетите за автобусите струват £1.15 и трябва да имате точни пари. Картата за цял ден е £4.50 и важи същото. Купуват се от шофьора на автобуса. Всеки се проверява за билет, и билети се отпечатват дори и на пенсионерите с карти. Това е факторът, който ужасно бави автобусите – случваше се колата да се бави по 5 минути на спирка, когато има да се качват повече от 10 човека. Вратата е една и всеки трябва да мине през шофьора за билет. Някои автобуси са двуетажни – двоен човекопоток през една и съща врата. Автобусите им са чисти и същевременно – мръсни. Чисти – понеже избърсахме едно замъглено стъкло със салфетка. В България салфетката щеше да почернее и да се разпадне, а ръката държаща я – щеше директно да получи гнойна гангерна 🙂 Там салфетката просто си остана чиста… И мръсни – навсякъде се търкаляха боклуци от билетчета, празни кенчета, вестници и списания.

IMG_1858

В Глазгоу има метро, което е само една кръгова линия. Не ни се наложи да го ползваме, но за него се искат отделни билети и нямаше да важат дневните ни карти за First. А за да е красив билетния хаос, ще спомена че в града някои линии се обслужват от други автобусни превозвачи (сравнително малко!), при които не важат дневните билети от First.

Транспортът ни отвежда до по-интересната част – храната! 🙂

Глазгоу е набеден за „столица на кърито“. Не без идея – понеже… е, да речем че чалмите и тюрбаните се срещаха малко по-умерено от колкото в Лондон, но най-добрите индийски готвачи се бяха събрали в Глазгоу 🙂 Индийското е на почит. А пилето „chicken tikka masala“ се твърди че е изобретено в Глазгоу 🙂 Първия ни досег с шотландска храна беше придружен с няколко чифта червени уши, насълзени очи и жадно отворени усти 😀 Сега като се замисля, обаче, липсва ми вкусът на нещата там… като се прибрах, си взех дижонска горчица като подправка към българските вечери 🙂

IMG_1514

В Глазгоу се срещат всякакви кухни – ядохме на Мексикански, Италиански и Испански ресторант. Нямаше нещо което да не ми хареса. Менютата обикновено не са супер разнообразни – но са предостатъчно богати за мен. 2 супи, 2-3 основни, 2-3 вида бира. За мен хитът беше „fish and chips“ – пържени картофки с панирана риба – обикновено треска. Риба в България не ям, поради факта че нашите риби повече ги чоплиш от колкото ги ядеш 🙂 Е, техния fish and chips си беше хармония за душата 🙂

IMG_1346

В парични единици едно пълно ядене на заведение за мен се движеше около £20-£25. Въобще не е скъпо на фона на заплатата на автобусните шофьори – £25 000 годишно.

Архитектурата е различна. В жилищните квартали преобладават къщи-клонинзи. Не е като тук – едно семейство да си построи къща, както си иска по собствен проект и да живее в нея. Там имам чувството че държавата е построила къщите и селата и после ги е разпродала на желаещите. В центъра сградите се приближават към старо-европейски стил. Историческите сгради – бият на готика. Музеи, катедрали, църкви…

IMG_1818

Музеите в Англия са безплатни! И са впечатляващи. Огромни, разнообразни сбирки, интерактивни експонати, детски кътове, ресторантчета и сувенирни магазини. Точно така трябва да се прави туризъм. Единственият недостатък е че всичко затваря в 17 следобед. След което ви остава главно да седнете в някое тихо заведение да вечеряте… 🙂

IMG_1294

През цялото време докато сте там, обаче усещате че сте наблюдавани. Безбройните знаци CCTV разположени из кварталите, по магистралите, по уличките… Биг Брадър гледа яко там! А в моменти когато стационарните камери не стигат – разполагат се мобилни! Идва мобилната камера и спира всред пешеходната улица, така да си гледа!

IMG_1498

Няколко дни стигат да ми гръмне главата от впечатления. Дори и в момента не мога да ги систематизирам правилно, а мина сума ти време от както се върнахме. Ако на някой му се е сторило че този пост е непълен от определена гледна точка – грешката е моя. Която може да се поправи след някоя друга екскурзия обратно до там 🙂

По-интересните аспекти на местата които посетихме ще видим в следващата статия 🙂

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *