Мезек, Шейновец, Глухите камъни

Втори ден от нашата погранична разходка. Вчерашния ден беше белязан от доста индиана-джоунсинг по калета и изоставени църкви. За днес бяхме планирали разнообразна програма.

Съдържание
  1. Крепост „Неутзикон“ – с. Мезек
  2. Връх Шейновец
  3. Тракийската гробница в с. Мезек
  4. Глухите камъни

Предната вечер се бяхме сгряли добре с добра компания, вино и наденици. Но зимните температури от -5 градуса сковаха в лед обувките ни и ставането не беше приятно 🙂

Крепост „Неутзикон“ – с. Мезек нагоре

IMG_3381

Неутзикон е византийско укрепление от 11-ти век. Било е гранична стражева крепост с чудесна гледка, разкриваща се към долината на река Марица. На север се виждаха масивните колони от пара, издигащи се от охладителните кули на Марица Изток.

IMG_3376

Крепостната стена е относително запазена. Обявена е за паметник на културата от национално значение. В днешно време бъдете готови за туристически тълпи, сергии, панаирджийски атракциони, картонени декори и кафе-бар във вътрешния двор на калето… Билетът за вход е 2 лева, а комбинирания билет крепост + гробница е 5 лева.

IMG_3400

Ако дойдете преди 10 часа сутринта или след 17 следобед, влизате на промоция безплатно 🙂 Ние посетихме Неутзикон по изгрев, когато цялата крепост беше само за нас.

IMG_3410

IMG_3413

Няма да видите останки от сгради или помещения. Цялата крепост е буквално една стена с формата на четириъгълник. Тя обгражда голям вътрешен двор, в който няколко стари дървета са игрище за катерици и кълвачи.

IMG_3422

Връх Шейновец нагоре

До върха води разбит асфалтов път, който ни подлъга да се опитаме да го форсираме със ситроена. Въпреки топлото слънчево време, северните склонове бяха сковани от жестоки поледици, които ни отказаха от тази идея. Мартин успя да намери туристическата пътека за върха и решихме да се пробваме пеша по нея.

IMG_3444

Пътеката се виеше покрай бункери от едно време.

IMG_3448

Финалът беше на паметника на загиналите в Балканската война. Тук на 5.10.1912 г. става първото сражение от войната, при което загиват 14 войници.

IMG_3449

До нас стърчеше 100-метровата телевизионна кула.

IMG_3450

Гледките от котата бяха добри. Комините на Марица Изток на север:

IMG_3458

Куш Кая на запад:

IMG_3475

Хищни мъглици над язовир Ивайловград югозапад:

IMG_3473

Тук някъде отзад беше една от другите цели за деня – тракийското светилище Глухите камъни:

IMG_3476

Но преди това имахме още нещо, което трябваше да посетим в Мезек.

Тракийската гробница в с. Мезек нагоре

Мезешката гробница е една от най-големите в България. В нея се влиза през коридор с дължина 20 метра.

IMG_3491

Следват две правоъгълни предверия с триъгълен свод. И накрая се намира погребалната камера.

IMG_3493

От лаишка гледна точка, тук няма да видите нищо – намерените дарове и предмети отдавна са някъде по музейните витрини и архиви. За това организаторите са решили да разхвърлят малко циганийка за посетителя, който е дал 4 лв входна такса.

Стрийт арт изкуство с изометрични рисунки, виждащи се само от определена посока:

IMG_3486

По стените на дългия тунел има холограми на намерените предмети. Има информационна табела за историята и принципа на холографията.

Глухите камъни нагоре

IMG_3517

Глухите камъни е един от най-големите тракийски скални култови комплекси. Възникнал около 10-ти век преди христа. Представлява съвкупност от няколко големи скали, в които има издълбани над 200 трапецовидни ниши, две гробници, каменна стълба и щерна.

IMG_3529

Освен това археолозите са разкрили църква от 5-ти век и останки от тракийско селище.

IMG_3542

От площадката над каменната стълба виждаме къде бяхме преди малко – връх Шейновец.

IMG_3549

Останки от църква:

IMG_3547

Под площадката се намира скална ниша с параклис:

IMG_3557

Тоновете кал които прегазихме да стигнем до тук си заслужаваха наградата накрая 🙂

Така завърши много доволното ни двудневното приключение по граничните райони 🙂 Източните Родопи и Сакар могат да предложат безброй тракийски светилища, долмени и крепости. Диви райони върху които комерсиализацията все още не е успяла да сложи ръка. Някой ден ще повторим 🙂

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *