С раница без граница

Около Куклен

Публикувано на 12 февруари, 2017
Летните температури от последните няколко дни и факта че най-после си взех винетка успяха да ме извадят навън от вкъщи. Набързо направен план щеше да ме отведе до няколко параклиса близо до Куклен. Очакванията бяха за лека сгряваща разходка, но зимата продължаваше да си показва зъбките с под-нулеви температури и пронизващ вятър по откритите части.
Пътят до кукленския манастир "Св. Св. Козма и Дамян" е с хубав асфалт, но е тесен - две коли едвам се разминават. От там целта ми беше параклисът "Св. Йоан Рилски". Пътеката започваше покрай задната стена на манастира и почти веднага се превърна в широк кърски път. Надморската височина тук беше едвам към 550 м и се намирах на ръба между идващата пролет в низината и бедствените положения в Родопите. Пътеката заобиколи едно хълмче и в подножието му намерих интересна местност. Дере с три чешми и две беседки, видяли много мохабети. Представих си как дузина бири се изстудяват лятото тук в широките корита на чешмите. Ще се пробва като му дойде времето :) От дерето нагоре пътят излезе на обширна поляна, където пасяха десетина коня. По-дъртите ме отбягваха, вероятно наплашени от цигани-побойници. Но едно младо жребче ме фиксира от другия край на поляната. Любопиткото ми изследва раницата и се разочарова когато не намери нищо за ядене :) Следва ме няколко минути, когато реши че му стигат толкова емоции за днес и се прибра обратно :) Качих една малка височинка и внезапно пред мен се появи параклиса "Св. Йоан Рилски". Каква гледка имаше от тук! На ляво се виждаха тепетата на Пловдив. С теле-зуума можех да видя прането по терасите, отстояващи на 13 км от тук. Надявах се на по-чисто време и видимост към Средна Гора и Стара Планина, но нямах такъв късмет. Поне слънцето отвреме-навреме погалваше града с някой лъч светлина. Самият параклис беше заключен. Мохабетчийницата беше малко по-надолу. До гигантския светещ кръст, захранван със слънчеви панели. Ако минавате покрай Куклен през ноща и погледнете към Родопите, лесно бихте различили светещия кръст на параклиса. От тук се виждаше задната част на кукленския манастир. По-далечните села бяха едвам различими, но близкия Куклен червенееше с керемидите си. Разстоянието от манастира до параклиса не беше голямо и го взех за под половин час. Имаше още време от деня и бях набелязал още една цел. Два километра по-нагоре по пътя се намираше друг параклис - "Въведение Богородично". Учуден бях да намеря този, намиращ се точно до пътя - отключен. От тук хванах черния път нагоре като исках да разузная две височинки. Тук вече не се вървеше толкова приятно. Джипки бяха разорали и разкаляли пътя, а времето беше достатъчно лигаво за да не стегне. От тук се виждаше ски пистата на хижа Здравец. Чак сега си дадох сметка колко е мащабна. Въпросните височинки се оказаха разочарование - полегати и обрасли, не даващи интересни гледки или находки. Но все пак добре разходих винетката, а и аз навъртях към 7-8 км. Набелязах места за следващия път и съм доволен :)