5 водопада в Източна България

Планът за уикенда беше да посетим пет водопада в източна Стара Планина. 850 км асфалт, черни пътища, и както се оказа в последствие – и трамбоване по ниви 🙂

Пловдив – Карлово – Бургас – здравей море – Обзорски проход – довиждане море, и след един предиобед път бяхме в село Солник, община Долни Чифлик.

Съдържание
  1. Водопад до с. Солник
  2. Водопад „Орлов камък“ до Горен Чифлик
  3. Водопад „Куза скока“ до с. Поляците
  4. Златния водопад до екопътека Иванча
  5. Водопад „Пиринешки джендем“

Водопад до с. Солник нагоре


View Larger Map

До Солник можехме да стигнем по два пътя. Пътят през Долни Чифлик и село Кривини е добър, но GPS-ът по погрешка ни прекара през директната отбивка от главния път за Варна. Там докоснахме финалната част на Дюлинския проход, която може да изправи косата на някой не свикнал да пътува през релефните пътища на страната.

В Солник стигнахме до главната улица идваща от Долни Чифлик и завихме наляво по нея. Скоро видяхме дървена стрелка „Водопада“, монтирана на електрически стълб. От там улицата излезе от селото и се превърна в черен път. В дясно виждахме група интересни къщички съградени от кирпич и глина. Тук някъде в черния път се появиха дълбоки коловози и изоставихме офроуд лимузината до помпената станция.

Видях първите минзухари за тази пролет 🙂

От тук нататък табела или маркировка не видяхме. Имахме някакви приблизителни GPS координати, към които се насочихме и направихме стръмно слизане директно надолу към дерето. Сега като преглеждам трака, виждам правилния подход. До помпената станция тръгват редица електрически стълбове. Те потъват в горска просека, в която трябва да се слезе и на 50 метра вътре в нея да се хване невзрачна пътека в дясно. Гората е рехава и дори когато пътеката изчезне, трябва да се следва същата посока, докато се слезе в дерето точно на водопада.

Ние се полутахме по-нагоре по течението и първо го съзряхме от горната му страна. Катя много точно описа гледката като „динозавърска глава“ 🙂

Водата лази по три пада с малко естествено каналче помежду им.

Сезонът беше сравнително сух, но количеството изнесена дървесина подсказваше че мястото е виждало люто течение в миналото.

Готин и чист водопад. Боклуци липсваха – максимум 5 човека годишно идват тук, от които ние бяхме първите трима за тази година 🙂

Водопад „Орлов камък“ до Горен Чифлик нагоре


View Larger Map

Моят мозък заби и през целия ден даваше заето – никога не можех да се сетя името Горен-Какво беше 🙂 Горен Чукундур ли беше, Горен Чорап ли, Горен Чардак ли…

Трудно мога да опиша пътя тук без указания по GPS. Хваща се най-дългата улица, която се движи по течението на река Армира към бившия профилакториум. Асфалтът скоро преминава в такова състояние, че наличието му по-скоро пречи от колкото помага. Остри дупки и пропадания ни очакваха в продължение на 5 км. Тук получихме една лека повреда. Стрелката на температурата на двигателя започна да върви нагоре. Бързо дебъгнахме проблема до неработещ вентилатор. Докато карахме с нормална скорост нямаше да има проблем, но трябваше да ограничим бавните черни и нагорни пътища.

Координатите ни пак бяха несигурни, но слава богу – скоро стигнахме. Имахме две фалшиви тревоги. Първата отбивка в ляво излязоха някакви руини – бивш профилакториум. Имаше стари табелки за някакви маршрути и хижа, но не бяха четливи. Втората отбивка – пак в ляво, водеше до голяма мохабетчийница точно до реката. Беседки, чевермета, джип-паркинг… Имаше голяма бариера със знак „влизането забранено“, а ние вече се чудехме дали не трябва да подходим от тук.

Докато човъркахме повредата покрай нас прибръмча местно момче със симсонка. Питахме го и ни упъти. Още малко по-нататък имаше беседка точно до пътя. До нея имаше каптаж и водопадът се намираше точно до него.

5-6 метра висок, „Орловия камък“ не ни разочарова. Влажен и свеж мъх беше обгърнал камъните, контрастирайки с бледата шума извън дерето.

Времето беше значително напреднало и трябваше да вземем решение по логистиката.
Водопадът „Куза скока“ до с. Поляците се падаше в страни от маршрутът ни. Имахме хубава опция за бивак на по-следващия водопад по нашата верига. Но тръгнехме ли към Поляците, директно трябваше да я зачеркнем – щяхме да изгубим поне 3 часа и всичката дневна светлина до тогава. Вече бяхме навъртяли доста километри. Но повредата ме притесняваше, за това избрахме по-близката дестинация с нагласата утре да търсим сервиз по пътя.

Водопад „Куза скока“ до с. Поляците нагоре


View Larger Map

Тук ни очакваше упражнение по гадаене по картинка. Имахме приблизителни координати, имахме и серия снимки, които трябваше да ни заведат до целта 🙂 В интернет имаше информация, че до водопада се стига след час нормално ходене. Мислехме че това са бабешки блянове и можем да го направим за половин час. Е… да оставим фантазиите на страна. Обещаният час си беше час.

Оставихме колата до гробището. От тук започва мрежа от пътища, опасващи околните ниви. За кола не става. За джип не става. За трактор вече става. Разстоянието по права линия до водопада е към 2 км. Имаше газене директно през нивите. Имаше кал от подпочвени води. Имаше драки, там където няма ниви. Много неприятен един час. Поне уцелихме сезон, когато нивите са голи. Не мога да си представя един час провиране през посеви до гърдите.

200 метра преди водопада от нищото започваше една изявлена пътека. Тя слезе до ручея долу и за нула време бяхме на „Куза скока“.

Височината беше доволна, но дебитът – не съвсем. Макар че според това което прочетохме, този водопад е сравнително непостоянен и трябваше да се считаме за щастливци че въобще тече 🙂

Чакаше ни един час трамбоване на нивите обратно. Заслужаваше ли си „Куза скока“? Ако сте ловец на водопади, който на всяка цена трябва да е посетил всеки водопад в България – сигурно. Иначе…

Изпращахме слънцето и тепърва започнахме да търсим място за бивак. Съвсем на късмет забелязахме едно закътано местенце до съседното село – Лопушна. А то беше като излязло от приказките. Три беседки, всяка с чешма и барбекю. Люлки. Къщички за птици. Изобилие от дървен материал. Мохабетчийница от класа!

Скоро не бях щракал небето, а ни се откри ясна вечер. Луната и Венера огряха силуетите на катерушките.

Появиха се няколко облачета, колкото да облекат луната в красива премяна. Сириус, Орион и лунното хало:

Нашата гледка с милион звезди повдигаше апетита.

А с какво задоволихме този апетит, няма да ви казвам, че няколко бременни пометнали докато четат за предния ни мохабет 🙂

През ноща излезе ледено течение, което минаваше точно през мен и ме изгони да спя в колата. Домързя ме да опъна хубавото платнище, което щеше да ме спаси. Изгубил съм тренинг през последните няколко месеца.

На сутринта видях че не съм сънувал – всяка повърхност беше покрита с дебел скреж. Но слънцето изгряваше и отбелязваше точка за отбора на настъпващата пролет. Ято врабчета се заиграваха около нас и един позьор ми отдели няколко секунди:

Златния водопад до екопътека Иванча нагоре


View Larger Map

След 150 км и няколко климатични зони по-късно стигнахме следващата точка по нашия маршрут. До село Иванча, община Попово има изградена екопътека по Голямата река. Беседки, поляни, тепавица за килими и – водопади 🙂

Хубава екопътека, но стопанисвана от „персонал“ от местни бекове, които се държаха тъпо с нас. Няколко общи заяждания и реплики разменени на „въпреки“. Манталитет на хора станали на криво, чийто свят започва и свършва на 5 км от носовете им.

И веднага след това една щастлива случайна среща – Митака от Пловдив 🙂

Златният водопад се намира малко по-навътре по пътеката. Има табелки и до него се стига лесно.

За съжаление водата беше малко и определението „водоплъз“ повече му приляга от „водопад“ 🙂

Водопад „Пиринешки джендем“ нагоре

Съвсем наблизо, около километър по-нататък по пътя се намира следващия водопад – внушителния 34-метров „Пиринешкия джендем“. Има табелка още на асфалта. Тук има две пътечки. Едната се движи назад по пътя и от там можете да получите най-панорамната гледка към водопада.

Другата тръгва надолу, минава покрай беседка, дървена кула за наблюдения и няколко скални тераси. За съжаление от там можете да се насладите само на гледката на милиони клони. Но ако сте добре с колената и стръмни, хлъзгави наклони не ви плашат – може да слезете в дерето и да погледнете водопада отдолу.

На мен водопадът ми се стори мършав и не видях нещо, което да ме мотивира за пречукването до долу 🙂

Така отбелязахме 5 водопада за два дни. Покарахме малко из Източна България. Видяхме и морето за момент 🙂 Отметнахме места от картата, и добавихме нови. Напълнихме се с впечатления и преживявания.

До нови срещи, пък дано и с вас да се засечем някъде 🙂

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *