Крепост Маласар
View Larger Map Нямахме пътека на картата, та трябваше да напредваме по писмени указания и GPS координати със съмнителен произход. Бяхме си написали домашното - събрахме указания от няколко източника - къде противоречиви, къде разминаващи се. Нямаше да е лека разходка от точка А до точка Б :) Всичките източници казват че е добре да се подходи от село Воденичарско след Джебел. Точно преди Воденичарско пътя се отделя на ляво с табела "За кариерата". Въпросната кариера се намира зад първия завой, а зад втория има широка поляна, където се събират 5-6 черни пътя. Тук оставихме колата. Най в дясно е чакълестият път за махала Лебед, където може да се направи завой към Устрен и крепостта Устра. Тръгнахме в тази посока, оглеждайки се за пътека, която трябваше да се падне в дясно. По това което видях, пътят е проходим за лека кола. Скоро стигнахме една пролука и видяхме това:
Викаме си - ето я крепостта! :) Определено виждахме градеж със стена и арка. Но очите ни лъжеха, както щеше да стане ясно по-късно :) Това беше друга забележителност пак наблизо - Вятърния камък. Нямаше как да видим Маласара, чийто зидове се падаха от задната страна на тези скали:
Върнахме се на широката поляна, където оставихме колата и поехме по първия път който ни се падаше от ляво на този. Ходехме по мъхлясали камъни, изсечени и положени по антично време. Вървяхме през зелени поляни, които бяха нападнати от стадо малки агънца :)
Скоро достигнахме поилка за добитък, която беше повратна точка в пътешествието:
Пътеката и до тук се губеше, но тук окончателно се разми в хилядите следи от крави и овце. Маркировка естествено нямаше, табели - още по-малко! :) От тук ни се стори че нещо продължава в ляво и тръгнахме да слизаме през драките в дерето. Правилната пътека всъщност продължава още малко след поилката - влиза в лека борова гора и там пак става ясно изразена. Слиза в дерето 100 метра по-нататък и се изкачва точно под крепостта.
А ние се забавлявахме с драци и шубраци :) Най-долу имаше поточе и пресичането му беше интересно. Мокри камъни, хлъзгави дървени трупи, и за да е пълна програмата - едри дъждовни капки започваха да ни чукат по главите :)
Изкачихме се от дерето и скоро се появиха следи от цивилизация. Обичаят да се закачат парцали за здраве, все едно ни вкарваше в гетото...
Вятърният камък е типична лавова тръба. По всички признаци едно време тук е имало вулкан. Текли са реки от лава. По повърхността тя е била най-студена и там тя е образувала кора и тунел, в който се движи течното ядро. След като лавата се оттече, тунелът остава. Много интересно каменно образувание. Много халки, подобни на Вятърния камък видяхме в Исландия.
Каменната грамада, която отгоре взехме за самата крепост :) Базалтът се напукал в правилни правоъгълни форми, които от далече приличат на каменна стена :)
От тук полу-невидима пътечка се вие нагоре покрай основата на каменния връх и излиза под същинската крепост Маласар.
Зидовете са много запазени. Различават се помещения и дебели крепостни стени.
В краката ни се търкаляха парчета от груба червеникава керамика. Доста крепости съм обиколил, но такова до сега не бях виждал :)
Гледката наоколо беше зашеметяваща.
На югозапад се виждаше следващата ни цел - крепостта Устра.
Този път някак си успяхме да нацелим лесната пътечка и за нула време бяхме обратно :)
Останах доволен от Маласар. Много запазена крепост, недокосната от комерса. Човек може да се докосне до миналото и да преживее наслада за сетивата. Няма дразнещи тълпи, няма небрежно захвърлени боклуци и фасове. Препоръчвам :)Архив
- 2023
+ 2022
+ 2021
+ 2020
+ 2019
+ 2018
+ 2017
+ 2016
+ 2015
+ 2014
+ 2013
+ 2012
+ 2011
+ 2008