Великден ден 3 – пещерно около Белоградчик

След всички навъртяни километри вчера, днес решихме да го даваме по по-лека. За ден трети от Великденската екскурзия бяхме приготвили само три обекта, след което ни чакаха още доста мото-километри до следващия чекпойнт.

Съдържание
  1. Пещера Венеца
  2. Белоградчик – калето
  3. Пещера Магурата

Пещера Венеца нагоре

Пещера Венеца се намира до село Орешец. Тя е най-новата облагородена пещера в България, отворена за посетители от 2015-та година. Бързахме да дойдем точно в 9 часа за първото влизане, а то взе че се забави. Персоналът си довършваше счетоводството от предния ден – съботата имало хора до 11 часа вечерта!

Пещерата е в същото положение както я помнех от предния път. Осветлението все още беше смесица между панаир, бар и стриптийз клуб. Защо някой е решил че на камъка му ходят лилави и розови лампи – не знам…

Предния път се канеха да отварят шеста зала за посетители. Но оборудването пропаднало и в крайна сметка съставът на залите е същия като преди.

На влизане в пещерата ни раздадоха каски, и имаше защо. Залите са високи, но преходите между тях са криви с изненади по таваните, тропащи като метроном по главата ми.

Естествената красота на пещерата неутрализира грозното осветление и макар малките ѝ размери, човек може да прекара тук много време…

Белоградчик – калето нагоре

В Белоградчик хванахме голямо тържество на центъра. Духова музика, танци, оркестри… Предположих че кривия паркинг горе ще е фрашкан и оставихме тук колата. Краката още ни боляха от вчера, за това взехме туристическото влакче до крепостта 🙂

Оказа се че малкия паркинг въобще не е фрашкан, а точно преди него имаше и голям, който седеше празен. На крепостта имаше малко хора.

Тази крепост е една от най-запазените в България. Има участъци от всички епохи – антична, римска и средновековна. Всеки следващ владетел е добавял по някоя стена от себе си.

Това е било идеално за защитаване място – естествено непристъпно от всички страни. Всеки цар може да построи пет стени и да ги нарече замък. Но тези тук са имали естествен замък, издялан от природата. Гъзарска работа 🙂

Фонът с Белоградчишките скали е внушителен. Уникална гледка, каквато няма да видите другаде в България.

Пещера Магурата нагоре

Половин час на север от Белоградчик стигнахме до Магурата. Една от най-големите български пещери с колосални вътрешни галерии. Общата им дължина е към 2.5 км. Пещерата не е богата на образувания, но е уникална с нещо друго – праисторическите рисунки.

Ловни сцени, еротични сцени, слънчеви календари… разнообразието е голямо.

Моето впечатление от рисунките… Ако има хора с нежни души, или взимащи света твърде на сериозно, нека пропуснат този параграф и прескочат директно на следващия 🙂

Впечатлението ми е че това е кенефно творчество 🙂 Пещерният човек е акал в пещерата, избърсал се е с ръката си и после е врътнал няколко запетайки по стените 🙂 Е – вероятно е забелязал че кафявото оставя следа и се е отдал на творчество така докато си отпуска червата 🙂 Имаше 3000-годишната версия на модерното „Гошо джаса Пепа“, което всъщност беше доста преобладаващ мотив 🙂

Древните са използвали смес от прилепно гуано и глинеста почва като основни съставки на боята си. Има доста сложни сцени, които учените тълкуват като календари за посев и военни планове.

Сърпове и скиптри, погребални вази, щрауси и жирафи… Животът преди 5000 години може би е бил по-интересен от колкото смятаме.

Залите на пещерата са огромни. Чудно как не са родили легенди за дракони, лежащи върху съкровища, джуджета и други пещерни твари. А твари е имало! Вътре са намерени кости от пещерни мечки и лъвове, хиени и други зверове.

Осветлението беше направено както трябва – дискретни, но мощни прожектори, в ЕДИН цвят 🙂 Като недостатък на пещерата мога да изтъкна отвратително хлъзгавите плочи поставени на пода. Който е решил че врачанският мрамор е добра идея в една постоянно влажна среда, трябва да го пуснат вътре да си счупи краката… Придвижването по стръмните участъци ставаше с набиране с две ръце по парапета. Имаше хлъзгане, имаше боксуване, имаше адреналин над огромните пропасти.

Обиколката на Магурата продължи около час и половина като посоката е все напред – влиза се от едно място и се излиза от друго. Цената на билета е уау – 10 лв! Може да дадете още 2 лева за влакче, което ще ви върне обратно на входа. Иначе ви чака около 2км голо асфалтово шосе, което през лятото ще е напечено и хич няма да е комфортно. Не знам колко се плаща за паркинг, понеже беше претъпкан и трябваше да спрем по-назад. Но всичко сложено на куп излиза една сума, която е скъпа за доста хора, особено семейства…

На връщане хапнахме на комплекс „Магура“, който се намираше съвсем наблизо долу на разклона. Вкусните гозби потушиха вълчия глад, който ни гонеше, а отношението беше перфектно.

От тук нататък ни чакаха около 200 км каране до следващия чекпойнт – Луковит. Времето се смарангяса като няколко пъти попадахме в страшна буря. Гръмотевици раздираха небето, а дъжда най-после изми белия слой врачански прахоляк от колата. Докато пристигнем нещата се успокоиха и дори успяхме да излезем в градчето вечерта. Моята любима кръчмо-дискотека „Гущера“ се оказа затворена от кой знае колко време… С триста зора намерихме друго място където да вечеряме. На центъра на Луковит има хотел Дипломат, но ако влезехме в ресторанта му така кални и чорлави, щяха директно да ни изхвърлят през прозореца 🙂 На късмет намерихме комплекс „Къщата“, който не се отличаваше нито с разположение, нито с меню. Но след цял ден на път, не бяхме претенциозни и бяхме лесни клиенти 🙂

Точно преди да си легнем се сетихме че е Великден, и че в багажника на колата стоят едни шарени яйца, с които ако не се чукнем, щяха да се излюпят шарени пилета 🙂 Отразихме празника и се прибрахме, че и утре ни чакаше интересен ден…

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *