Беглика – Доспат – с. Гърмен

Дъждове, градушки, червени и жълти кодове и гръмотевични бури – това бяха прогнозите за дългата разходка, която организирахме със Сашо 🙂 Очакваха ни 4 дни и около 600 км в Гоце Делчевския край. През изминалата седмица из цялата страна бушуваха хали, довели до наводнения и бедствени положения. Дали времето щеше да ни изпере дрехите и да измие колата? Щяхме тепърва да разберем 🙂

Съдържание
  1. Пещера Снежанка
  2. Беглика
  3. Вр. Почилена Бърчина
  4. с. Гърмен – Никополис ад Нестум

Съботата тръгнахме много късно. Денят вече преваляше и трябваше да изрежем почти всичко планувано за деня. Но така се получава, когато плановете зависят от трети хора… Все пак решихме че можем да хванем на косъм последното влизане (17 часа) в пещерата Снежанка.

Пещера Снежанка нагоре

Пътят от разклона до пещерата съвсем се е разбил. Трябваше да вдигна ситроена високо и съвсем внимателно да се минават определени участъци. Освен това беше и тесен със сериозен трафик. Предната група от пещерата явно беше излязла и точно слизаше надолу. Стигнахме паркинга, от където ни чакаше половин час изкачване пеш. Веселите табелки по пътя даваха сили 🙂

Стигнахме точно на време да изпием по един чай преди влизането.

Снежанка е една от най-малките облагородени пещери – 145 м. За това хората често се шегуват, че е най-яката 🙂

Богата е на пещерни образувания – сталактити, сталагмити, сталактони, пещерни драперии и вимета.

Залите са няколко: Залата на виметата, Голямата зала и Музикалната зала.

В средата на пещерата има огнища, до които са намерени предмети от ранножелязната епоха и кости на животни.

Но беседата в пещерата обикновено не се състои от много научна информация. Както винаги получихме доза фантазиране и наричане на причудливите пещерни форми и разказване на вицове 🙂

Обиколката продължава по-малко от половин час. Когато излязохме вън се беше смрачило доста. В небето над главите ни отекваха глухи тътени, които ни подкараха бързо надолу.

Беглика нагоре

По пътя хубаво ни поваля. В Батак улиците се бяха превърнали в реки. По радиото слушахме за бедстващи райони и наводнени градове. Следихме в сайта на Агенцията за борба с градушките пълзят черни и лилави облаци над половин България. Щеше да е интересна тази вечер, която я бяхме планували за къмпинг на открито 🙂

Към Беглика времето беше малко по-добро, но се държеше на косъм. Сухо, но вятъра постоянно разбутваше облаците. Ние се полутахме малко докато намерим правилното местенце, като всеки момент очаквах големи тежки капки да ме зачукат по главата 🙂

Първата работа беше да разпънем хамаци и палатки. Укрепих черния замък:

Бях взел и старото платнище, с което направихме малко допълнителна сушинка:

Изправени пред дъждовната прогноза се чудихме дали да опитаме да запалим огън. Но очакваните тежки капки така и не идваха. Може би щеше да ни се размине тази вечер?

Наистина се размина 🙂 На сутринта барометъра се вдигна и ни даде малко слънчево време. Дори се откри малко гледка.

Може би заради прогнозите, но целия язовир беше наш. Нещо което никога не може да се получи през лятото, когато тук е по-пренаселено от центъра на града…

В гората още предната вечер бяха прокарали гъбки, но тази сутрин те бяха порастнали огромни:

В небето над главите ни слънчевата дупка взе да се затваря, а ние взехме да се изнасяме. Всички метерологични приложения на телефона ми мигаха с червени кодове 🙂

Чакаше ни дълъг и скучен път до следващия чекпойнт, отстоящ на повече от 2 часа родопско каране. За това рекохме да направим едно лирическо отклонение по средата.

Вр. Почилена Бърчина нагоре

Малко преди Доспат спряхме на едно уширение с две чешми, навес и тоалетна. От тук нагоре тръгваше черен път за връх Почилена Бърчина, от където очаквах да имаме гледки към язовир Доспат. Черният път в началото е доста стръмен, но скоро излиза на равно, от където продължава като песен. Малко преди финала пътят преминава в пътека, която с няколко серпентини излиза на поляната отгоре.

Както си ходихме във влажната и сенчеста гора и излязохме на поляната на пчеличките. Буквално всичко жужеше, всяко цветче си имаше по една ухажорка 🙂 Може би насекомите предусещаха какъв дъжд щеше да се излее скоро и бързаха да си заработят дневната дажба 🙂

Тук е имало кале едно време, както може да се види от разхвърляните павета и дупките на иманярите. Легендите твърдят че по османско време тук се е укрепил Крали Марко.

В днешно време най-голямото съкровище е гледката към язовира.

Слизането беше по-бързо. Последва дълго каране из живописните Родопи през Доспат и пътя за Гоце Делчев.

с. Гърмен – Никополис ад Нестум нагоре

Никополис ад Нестум е римски град, открит непосредствено до първите къщи на село Гърмен. Основан е през 106 г от император Траян в чест на победата му срещу Даките. В превод името означава „град на победата, разположен при Нестос“ (може би се има предвид р. Места). Разположението е било ключово върху главен кръстопът на Виа Егнация – главния военен път през Родопите.

Градът е разрушен от славяни и авари през 6-ти век. През 9-ти век градът се възражда под името Никопол и съществува до към 13-ти век, когато кръстоносните походи го унищожават. През късното Средновековие на мястото има българско селище, а в югоизточната му част – турски чифлик. През турското робство градът се измества на на запад и така се появява Гоце Делчев.

В днешно време са разкрити няколко обекта. Богато градско жилище или имение, където постройките са разположени около вътрешен двор. Дворът в по-ранни времена е бил басейн. Късноантична баня с хитроумна римска система за отопление, където топлия въздух минава в тунелчета под пода. Ранното подово отопление 🙂

Крепостната стена е с дебелина около 2.50 м. Частично е запазена като на места достига до 5-6 м височина. Има 4 кръгли кули, а южната порта е била защитавана с квадратни кули.

Никополис ад Нестум е интересен остров на археологията и историята, който трябва да се види.

До тук бяхме навъртяли доста километри, но тепърва пристигахме в Ковачевица. Селото е китен архитектурен резерват, запазил автентичния си вид на възрожденска обител. Тук щяхме да прекараме следващите няколко дни и интересното тепърва предстоеше! 🙂

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *