Търновска природа

Пещери, водопади, каньони и пътеки – Търновският край е богат! Очите се пълнят с гледки, главите – с впечатления! Очакваха ни потни летни дни. Базата ни беше на къмпинга на Къпиновския манастир, от където сновехме наляво-надясно в околност на Велико Търново.

Съдържание
  1. Хотнишки водопади
  2. Мусинска пещера
  3. Мусина – понорите
  4. Еменска пещера
  5. Еменски каньон
  6. Зараповски водопад
  7. Никополис ад Иструм
  8. Къпиновски водопад

Пътят ни всеки ден минаваше през град Дебелец, от чийто супермаркет се зареждахме с важни стоки като бира, кола и джапанки 🙂 Точно извън Дебелец има един 300-годишен стар мост. Легендата разказва че точно след като бил построен, водата придошла и го съборила. Беят се ядосал и обещал да отреже главата на майстора, ако мостът бъде съборен за втори път. И явно добре го е престроил, понеже мостът е видял няколко големи наводнения, земетресения и въстания и все още си стои 🙂

Хотнишки водопади нагоре

Хотнишките водопади са едно добре известно място, което се канех да посетя от много години. Може би леко съм изтървал момента – комерсът започва да настъпва – на поляната преди водопада има кафене, а паркингът се задръства от коли…

Въпреки това водопадът е страхотен. Пенливите водни къдрици се увиват от двете страни на зелената скала. Разчекнахме го от снимане и тамън щяхме да си ходим, когато съзряхме дискретни стълбички да излизат по лявата стена на дерето. Уха, интересно! Дали може да видим водопада отгоре?

А тя от тук като се почна една… Пътеката придоби вертикален характер 🙂 Пътеките се катереха 4х4 с все ръце, които се хващаха за стъпалата 🙂 Стръмно и високо. Някои стъпала липсваха, което придаваше още малко зор на ситуацията 🙂 Издрапахме 20 метра нагоре и минахме през тесен скален процеп.

Чистилище си беше и този път от тук минах без грехове – много разкайване имаше по стълбата преди малко 🙂 Озовахме се над главата на водопада.

Поседяхме малко и тамън щяхме да се връщаме, когато съзряхме мостче, сгушено между листата на джунглата. Пътеката не просто продължаваше, но току що започваше 🙂

Взе ми се акъла нататък, минавайки по още безброй такива дървени мостчета и още по-паянтови стълби. Пред нас се откриваха водопад след водопад, вир след вир.

Походихме малко по внушителния каньон на река Бохот.

Срещнахме и местообитатели:

Пътеката продължаваше без изгледи за край, а ние имахме още доста набелязани неща за деня. Стълбите пък ставаха все по-мъчни и някъде тук си рекохме да направим обратен завой 🙂

Мусинска пещера нагоре

Следващата спирка беше село Мусина. Мусинската пещера се намира в южния му край. Най-добре е да се мине моста на река Негованка и да се спре някъде около последните къщи на селото. Така направихме и след няколко минути пеша видяхме стар рибарник. В поляната срещу него сега има беседка и пейки. От там пътека през високата трева ни заведе точно пред входа на пещерата.

В пещерата живеят колонии прилепи. Внимавахме да не ги подплашим с влизането си навътре. Прилепите са много полезни животни, ядат комарите 🙂

Пещерата не е дълга – видяхме може би по-малко от стотина метра. Част от нея е наводнена от подземна река, която минава десетки километри през карстовите почви и разломи в района. Древните римляни са каптирали този извор и по акведукт са закарали вода до античния град Никополис ад Иструм. Разстоянието е само към 25 км 🙂

Мусина – понорите нагоре

На по-малко от километър извън селото в посока главен път №4 се намираше следващия обект. Природният феномен „Понорите“ е известен още под името „Пропастите“. От асфалта в дясно тръгва черен път, по който след 30 метра има беседка. В храстите край нея има метална стълба по която може да се влезе в пропастната пещера.

Дълбочината е около 25 метра. Интересно е как температурата пада с всяка следваща стъпка надолу. Горе в началото минахме през един плътен слой комари, който изчезна като отсечен на третото стъпало 🙂 Влажността е голяма и стълбата е хлъзгава, та трябва да се внимава.

Интересна дупка за 15-минутна отбивка.

Еменска пещера нагоре

Беше вече към 2 часа на обяд и слънцето безмилостно прежуряше. Бяхме тръгнали към Еменския каньон, но много се зарадвах на вида на голяма пещера още в началото му. 15 минути прохлада 🙂 Оказаха се малко повече от 15 минути… вътре има какво да се види.

В пещерата има останки от съвременни постройки. Недовършени помещения, наченки на електрификация, циментов под с канал…

Пещерата е относително права без разклонения и доста дълбока. Засичах време – от това което нарекохме за дъно (а то просто беше снижение през което не можеш да минеш прав) до изхода – към 10 минути леко ходене.

Виждаха се останки от асансьорна шахта.

В последствие прочетох разни истории за пещерата. Има какви ли не теории, всяка по-безумна от останалите 🙂 Някои хора казват че е имало планове да се прави ресторант в пещерата. Други казват – мандра. Трети – секретен бункер, свързан с поделението на повърхността. Отгоре наистина има сгради, които са опасани с бодлива тел. На старите топографски карти те са означени като „Млекокооп“. Интересна работа.

Еменски каньон нагоре

За каньона може да се подходи от към пещерата, където следва стръмно изкачване по стълби нагоре. Или по пътека горе през полето, която извежда в края на същото това изкачване. И в двата случая се намирате на пътеката и от тук нататък следва половин-един час сравнително равна разходка по скалния венец на каньона 🙂

Ние дойдохме по стръмните стълбички от към пещерата и първото нещо което си помислих като видях тази гледка беше „как успяхме да качим цялата тая стена“ 😀

Пътеката на места се разделя и движи успоредно – по скалите и през гората. В единия случай предоставяща гледки, а в другия – сянка. Но не сме дошли заради сянката, пък макар и навън да беше 39 градуса… 🙂

В края пътеката хваща стръмно надолу в гората. Съединява се с един черен път идващ от язовира, завива обратно и съвсем скоро след няколко мостчета излиза на водопада Момин скок.

Водопадът е 10-на метра висок, с широк вир в основата му. Рахатно място, където можете добре да си почините ако си носите хапване и пийване.

Ние естествено сме аджамии и не си носихме 🙂 На обратно надолнището сега ми се стори като изрудско нагорнище…

Пътеката на едно място се отделя и тръгва по дървени мостчета, виещи се около едни панорамни скали. Но мостчетата са изпочупени и тази отсечка е непристъпна…

Зараповски водопад нагоре

Съвсем наблизо по същия път се намира Зараповския водопад. Тръгва се от един обратен завой по пътя за Вишовград. Там широк черен път тръгва към нивите, а пътеката за водопада едвам се вижда всред високата трева в дясно. Няколко табелки ни обезпокоиха – „Забранява се минаването по екопътеката“. Защо?

Съвсем скоро разбрахме защо. 20 метра по-натам пътеката излезе на стръмен скален зъбер. Под нас виждахме покрива на беседка и дървено мостче над реката. Нямаше начин да се слезе надолу. Преди тук може би е имало стълба, но сега нямаше нищо… И така не видяхме водопада 🙁

Никополис ад Иструм нагоре

Никополис ад Иструм е античен римски град разположен близко до село Никюп. GPS-ът ни подлъга да тръгнем по прекия път от главното шосе за Русе и после съжалявах – 2 км ужасни дупки. Минете през Никюп – разстоянието се удължава с малко, но не си струва да си трошите колата…

Градът заема площ от около 21 ха. Построен е около 100 г. от имератор Траян в чест на победата срещу Даките. Разположен е на важен кръстопът от Варна за Ловеч и Монтана.

Улиците на града са прави и са ориентирани по посоките на света. Покрити са с настилка от огромни равни каменни блокове с прокопана канализация под тях. Римляните са били майстори на водоснабдяването. Каптирали са извора на Мусинската пещера и с 25-километров акведукт са докарали свежа вода за града.

Разкрити са останките от градски площад с колонада, градски съвет, голяма част от обществена баня, две от портите и други.

Главния отходен канал на града:

Къпиновски водопад нагоре

Къпиновският водопад се намира едва ли не под носа на къмпинга, където отседнахме за няколко дни.

През почивните дни беше голяма лудница с хиляди хора. Скачащи във вира, печащи си дупетата и гонещи животинките от малките езерца… През работните дни обаче мястото опустява и става съвсем спокойно. Рахат е тогава – да полегнеш на ръба на вира, да охладиш табаните… 🙂 Малки рибки се заиграват покрай теб и те гъделичкат по стъпалата… Идилия!

Много неща видяхме за тези няколко дни. Планът беше амбициозен и почти успяхме да го изпълним 🙂

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *