От цяла вечност се канехме да идем на Мазалат. През годините на пътя на тази разходка заставаха много различни дестинации, отбивки и пречки. През това време продължавах да чета пътеписи, да гледам замайващи снимки и мястото все повече се издигаше на пиедестал в главата ми. За това когато Таня предложи да ходим на палатки на Мазалат, последваха единствено два въпроса: "Кога?" и "Защо не по-скоро?" :D

Летни морни жеги налазиха Пловдив и адаша направи оферта да се евакуираме в тяхната гора. Нямаше много чудене по въпроса. Горе ни чакаха два дни хапване и пийване и хладни разходки по интересни археологически обекти. Долу в града ни чакаше смърт от сваряване в собствен сос :)