Природен парк Българка

Непрогледни мъгли, традиционни ураганни ветрове и заскрежени балкански била по средата на октомври. Не си давахме сметка че това ни очакваше този уикенд 🙂

Работната седмица преваляше, а покрай забързаното и задъхано ежедневие все още не бяхме набелязали дестинация. Четвъртък показах моята карта на Веско, а той без да я поглежда отсече – „Отиваме на Българка!“ 🙂

Това беше работния план за по-миналата разходка, който тогава се промени на хижа Плевен и сега трябваше да вземем Българка на поправителна сесия 🙂

Още от сутринта ни подхвана много фотогенично време.

Минахме през Карлово и събрахме Мартин и Катя. Тази година слабо се засичаме с тях и бях забравил как всеки път като се съберем, шапките, ръкавиците и втория чифт чорапи се вадят от гардеробите 🙂

Прогнозите бяха времето да се изчисти до обяд, но билото беше изчезнало в плътен черен облак…

Колата драпаше нагоре към Бузлуджа, а мъглата покрай нас се сгъстяваше. По пътя от паметника към ветрогенераторите, вече видимостта беше нулева и карахме само по GPS 🙂 „След 10 метра имаш завой надясно, 5 метра… сега, завой, завой, завой!“ 🙂

Планът беше да спрем при последната перка от ветрогенераторния парк и да спестим 1-2 километра билен път. Но GPS-ът ни подведе и се забихме в едно от отклоненията тип „джоб“ от главната „магистрала“. Паркирахме, а не знаехме че не сме спестили почти нищо 🙂

На вън ни чакаше исландско време. Ураганен вятър, който изкривява автомобилни врати, преобръща хора с раници и подмята коне и крави като играчки 🙂 Плюс същата тази мъгла с два метра видимост. Стегнахме багажите рекордно бързо и подхванахме „на някъде“ 🙂 Нулево чувство за посока и разстояние, знаехме само че трябва да свършим с билния път и да слезем в гората. GPS-ът знаеше перфектно пътя, но всяко вадене на устройствата ни струваше измръзнали ръце и лица.

Тук вече си вдигнах ципа на якето и даже си сложих и качулката. Ако ви кажа че си намерих едни забравени ръкавици в раницата, няма да ми повярвате 🙂

Вятъра ревеше в ушите ни, а тук-таме покрай нас огромни витла-фантоми разцепваха въздуха. Яростно *вуп-вуп-вуп*, подкрепено с ужасно скърцане огласяше билото… Това скърцане, все едно огромен звяр точи зъбите си за нас…

Поривите ни подмятаха напред-назад, а големите раници на гърбовете ни по-скоро играеха ролята на корабни платна, от колкото на котви. Най-после след половин-един час стигнахме до втората част на маршрута – слизането в така очакваната гора. От тук нататък вече мъглата ни поотпусна малко и времето взе да се избистря. Вятърът утихна и дори почнахме да сваляме катове по катове от дрехите.

По този маршрут бях минавал точно преди 3 години. През това време някой е минал и е сложил свежи табели и едни странни по вид пейки. На едно място дори имаше и шезлонг 🙂

Тук някъде вече мъглата беше влязла в костите и в мозъците ни и трябваше да се изгони чрез домашните сгряващи елексири. Дълъг беше пътя за износване на стекове бири, така че този път бяхме наблегнали на сливово-гроздови букети. Рано ги подхванахме и още не знаехме, но рано щяха да свършат 🙂

Тази част от Балкана беше подминала есента и скачаше направо към зимата. Листата на 1500 метра бяха изгорели и опадали и горският килим беше плътен. Така навлязохме в черната гора…

Маршрутът по тази посока беше леко слизане, което стана малко по-сериозно след Бабиният Райкин чучур. Спряхме да изгледаме турския сериал, подкрепяйки се с топли напитки 🙂

Цялото разстояние до хижа Българка ни излезе около 10-на километра и сме го взели за 3 часа и половина. Хижата не работеше. На половин час път наоколо имаше още три хижи – Ивайло, Планинец и Армеец. От тях само Планинец дава признаци на живот.

Контрастна е гледката на изоставената хижа на фона на новите барбекюта, беседки и катерушки наоколо. А като си спомня какъв чай ни черпиха тук преди 3 години

Намерихме си мястото за тази вечер:

На 5 минути в страни се намира Виканата скала, която даваше хубава гледка на север към Плачковци и Трявна.

Тук една случка ми обра точките… До хижа Българка може да се стигне от Кръстец по много разбит горски път. Та точно от там се зададе едно миниатюрно пежо 206, управлявано от неизвестен субект в костюм… от него слезе засукана мадама по токчета и мини-поличка…

Стегнахме палатки и хамаци и бяхме готови за тази вечер.

Но беше още рано – пристигнахме преди 3 следобяд 🙂 Дълъг следобед ни чакаше. Пържолите изглеждаха малко странно:

Но след 2-3 ракии си пооправиха вида 🙂

Ясна нощ изкарахме.

Сутришната физерятка включваше катерене по въжени мостове 🙂

Това беше загрявка за постоянната денивелация, която ни чакаше по обратния път. Езиците ни стигнаха до петите от изплезване 🙂

Времето поне беше много по-туристическо от вчера. Слънце, нулева облачност. Вече виждахме гледките, които вчера бяхме пропуснали 🙂

Бедеците и масива Триглав:

Град Габрово:

Вентилаторите над главите ни вече цепеха въздуха доста по-умерено, липсваше тази агресия от миналия ден.

Чудно че взехме обратния път по нагорнището за същото време като вчера слизането – 3 часа и половина. В едната посока видях зор заради климатичните условия, а в другата посока – заради нагорнището. Но струва ли си една разходка проведена без зор? Струва ли си просто да ни спуснат на еди кой си връх и да започнем да се наслаждаваме на гледката все едно гледаме снимка през екрана на компютъра? За мен без пот и адреналин няма задоволство, а този път задоволството беше на ниво 🙂

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *