Римска вила в местноста Чаталка

На 15 км извън Стара Загора се намира много интересен археологически обект – голяма римска вила. Много запазени стени, колони, керамика, та дори и фризове и украсителни архитектурни елементи. На там ни отвя януарският вятър.


View Larger Map

Местоположението е интересно. Между селата Елхово и Кирилово се намира плануваният язовир Чаталка. Строителството му е започнало средата на 60-те години от миналия век. По това време е разкопана вилата и още няколко близки обекта. Очаквало се е след това цялото поле да бъде залято с вода. Намерени са съкровища – шлем-маска, предпазно и нападателно въоръжение, лавров венец изработен от златни пластини, богато украсени сребърни чаши и купи. Всичко е говорело че това е имение на заможни аристократи от около I-ви век.

От тогава насам съкровището е било изложено в няколко експозиции и дори има книга по темата – „Римската вила при Чаталка. Богатството на един тракийски аристократ“

Язовир Чаталка никога не е завършен и в началото на 2000-те години строителната площадка е окончателно изоставена. Все пак река Чаталка и нейните притоци остават и лесно може да си представим как преди 2000 години знатния дом се е извисявал на хълмчето, обграден от ромолящи потоци.

Обектът е бил от типа „вила рустика“ – древно римско провинциално имение, обикновено резиденцията на богат земевладелец и център на неговата ферма.

Времето беше усойно и на не малко места – кално. Тествахме едно ново возило, което ни откара право през калта в подножието на баирчето. От там нататък започваше пътека. Почти веднага попаднахме на останки от вкопана в земята сграда. Стените бяха запазени ниско долу – виждаха се едва 2-3 реда камъни.

Пътеката продължи през един малък дол и веднага излезе пред сериозна конструкция.

Стабилна стена, устояла две хиляди години. Не знаех какво да очаквам от това място, не бях гледал снимки и не знаех дори има ли нещо въобще запазено. Ченето ми падна от гигантският комплекс, който намерихме…

Учудващо, но драките и шипките се представиха слабо тук. Това въобще не значи че мястото е лесно достъпно. Лятото когато храсталакът пусне листа, по-голямата част от това тук ще се скрие.

Камъни с изсечен надпис? Може би.

Части от колони се търкаляха из помещенията.

Атриум или баня? Подът беше свален с около метър надолу. Лесно може да се докара от реката. Вече си представях езерце с лилии, заело централно място в имението 🙂

Стени изградени от огромни сечени блокове. На места бяха слепени с розов хоросан. Знаете ли че римляните са изобретили бетона?

Сечени прагове в проходите. Бръшляни и мъх бяха обвили всичко. Природата умора няма и дори след две хиляди години не спираше да работи по превземането на всяко местенце.

Много добре се различаваха няколко квадратни помещения с неправилно разпределение.

Стени запазени до метър-два, градени от огромни скални блокове, тежащи по поне тон…

Зидария и строителски занаят на две хиляди години… В краката ни се търкаляха парчета керамика. Виждаха се почти цели питоси. Украсени колони, някога подпирали високи тавани. Докоснахме се до богатството на древния свят.

От въздуха много добре се усещаше грандиозността на проекта.

Виждаше се това което археолозите са разкопали преди 50 години:

и една схема, на която не можах да намеря автора:

Камъкът си е камък и империята си е империя. Искам да видя какво ще е останало след две хиляди години от съвременните имения, строени от гипсокартон и тенекии.


Ruins of ancient roman villa around Chatalka dam

Момина скала и крепост „Градец“

Беше януарска неделя, която трябваше да се уплътни с някаква дейност. Изискванията бяха – да е нещо близо до Пловдив, по възможност непознато и завладяващо 🙂 В ръкава имах няколко коза и от там изтеглих две крепости край Храбрино. Едната се намираше точно до Момината скала, което щеше да е подходящо лирично отклонение.

Цялата публикация „Момина скала и крепост „Градец““

Кукленските крепости

Тази събота нямаше много свободно време и трябваше да набележа няколко сгъстени обекта, недалече от Пловдив. Веднага вниманието ми привлякоха крепостите край Куклен където не бях ходил все още. Крепост „Манастира“, крепост „Ваниса“ и крепост „Голямото кале“. Първите две се очертаваха лесни, но до третата картата даваше 500 метра денивелация със стръмност от 1:5. Разстоянието все пак не беше толкова голямо и я включих в плана с опцията „пък да видим“ 🙂

Цялата публикация „Кукленските крепости“