Родопско-Средногорска каръкщина

Бай Весо си забрави гетите. Така започна каръкът, който ни гони три дни. Третомартенската забежка мина под наслова на трите К-та: Карък, Кал и Киша 🙂

Всичко започна с една невинна идейка да мръднем към хижа Бряновщица. Напазарихме много храна в стил „2+1“ – като за две нощувки с опция за трета, ако се наложеше да „бедстваме“ там 🙂

30 санта сняг покриваха пловдивското поле, а по високото – доста повече. За уикенда прогнозите за времето бяха „силно положителни температури със сняг“. А ся де 🙂

Това ни беше багажа за два дни, пък си представям ако бяхме за повече 🙂 А още не знаехме че сме забравили важни консумативи – дървените въглища и кубинката за кафе… 🙂

Още в Брестовица видяхме зор да издрапаме отвесните алпинистки площадки, които местните наричат „улици“. Якото слънце разкишкваше снега, забърквайки хлъзгава супа под колелата на колата.

Първото нагорнище веднага след селото ни разказа играта 🙂 Разстояние от 500 метра взимаше около 100 метра денивелация. Аз там прав не можех да седя, а колата просто нямаше къде да набере засилка. Доста буксуване видя и скоро усетихме аромата на изгорели накладки от системата за стабилизация на колата…

А иначе пътят беше като магистрала. Хлъзгавата киша, по която аз не можех да ходя и на 4 крака, се явяваше лека разходка за сумати джипове които се заиграваха нагоре. Хванахме един да ни дръпне по нагорнището и си казвахме че драмата за деня е свършила. Но не би 🙂

Комбинацията от сняг под сенките и киша под слънцето се оказа непроходима за нас. Пробвахме и с вериги, пробвахме и с дърпане… Понякога нещата не се получават 🙂

Обърнахме преди тотално да сме се забили в киреча и започнахме да търсим резервен вариант. Телефони се звъняха, резервации се проверяваха. Но в последния момент преди 3 почивни дни – трудно. Единствените свободни места се намираха на места като това, които нямат стигане 🙂

Спасението беше хижата на село Климент. Но трябваше да сменим колата с джип, а преди това да направим няколко маневри за товарене на още багаж и една гигантска резервна гума 🙂

Добре уплътнени и подпряни отвсякъде, за да не усещаме друсането поехме нагоре. Последваха 10 км горски път с почти девствен сняг. Аз се насирах като гледах през какъв сняг и кал минаваме, а Тераното на Иван газеше пътя като танк 🙂

Хижа „Седемте партизани“ щеше да е щаба за следващите два дни. Местността е наречена на гробното място на седем разстреляни партизани от едно време. Бунгалата от бивш детски лагер, в последствие – доразработени с доброволен труд и дарения от жителите на село Климент. Преди няколко години по европроект е изградена и класна стая на открито, атракционна въжена градина за малките и още много подобрения за големите 🙂

До тук може да се стигне по екопътека от селото, а нагоре има няколко интересни обекта – хижа Фенера, връх Алексица, археологичния обект Кози грамади и др.

Пристигнахме по залез. Повечето от денят ни мина в лутане по пътищата и организация на багажа. Но кой друг може да се похвали че е посетил две планини за един ден 🙂

Чешмата с портретите на седемте партизани тече целогодишно – не пресъхва и не замръзва.

Токът беше на агрегат, който палехме колкото да си заредим батериите на музиката. Кой нормален човек отхвърля вечерна романтика на свещи? 🙂

Романтиката беше допълнена от меката светлината на горящо барбекю 🙂

Силна вечер, въпреки целия карък който ни се изсипа. Бях забравил да взема дървени въглища и за малко да се озовем в ситуацията от хижа Хубавец, където за една бройка да се наложи да печем пържоли на лунна светлина 🙂 Бяхме забравили и кафеварката, а това не е добре за сериозно кафепиеща група 🙂 Но каръкът леко се отдръпна като попаднахме на тази находка:

Силната вечер завърши нетипично за мен – със спане в истинско легло! 🙂

Следващият ден – неделята – мина неусетно. Късното ставане беше последвано от кулинарни експерименти – пържене на палачинки върху бензинов котлон – получиха се екстра 🙂

Няколко заигравки с джипа доведоха до ваденето му от кал до кръста. Горката поляна никога повече няма да е същата – видя доста дълбока оран 🙂

После бяхме дърводелци и превърнахме един паднал бук в трупчета за печката. Имахме и топла вода – бойлерът беше класика – на дърва 🙂

Относителното ясно време ни зарадва със супер як залез. И пореден карък! – бях забравил да форматирам картата на дрона от предния път. Късно го открих и може би трябваше да изтрия всичко до момента… или да подбирам внимателно следващите няколко кадъра 🙂

Неусетно стана време да налягаме отново барбекюто. Тези дълги празници… пожелавам на всички да им е толкова тежко 🙂

Ден трети… Събудихме се в средата на непрогледна мъгла. Супер фотогенична обстановка и вече се гласих на кадри изпълнени с мистерия, когато каръкът ме удари отново… Някак си батерията на фотоапарата беше паднала изцяло. За първи път през живота му виждах сигнализацията за изцяло празна батерия. А предните дни не бях снимал въобще и тръгнах на заредена батерия… Топло време, не е излагана на студ… Дано не е признак за бъдещ сериозен проблем с нея.

Снегът се беше стопил. След бялата зима идвала кафявата пролет, гласи народното поверие… В пълна сила тук – калотията беше наистина до шия 🙂 Пълних гащите като гледах от къде минава джипарата 🙂 Места, където аз пеша не бих се наел да мина, Тераното просто ги минаваше като бързия експрес…

Каръщината ни удари на максимум, но пък какво… Всичко свърши наред 🙂 Така се правят спомени за напред 🙂

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *