Августа Траяна – „Военният терен“

Стара Загора е един от древните градове в света. Най-ранните следи от цивилизация се отнасят към края на 7-то хилядолетие пр. н. е. Намерени са останки от всички епохи, но едни от най-запазените следи – каквито продължават да се откриват при строежа на всяка съвременна сграда, са от античния Рим. Всички тези са добре проучени и документирани.

Случайно попаднах на един добре разработен обект, за който не можах да намеря почти никаква информация.

Преди около 2500 години е основан град Берое. През 46 г. градът е присъединен към Римската империя. През 106 г. император Траян дава на града право на самоуправление и го прекръства на Августа Траяна. Августа Траяна просъществува в периода II-VI век и от тогава са повечето находки, които могат да се видят по улиците на съвременната Стара Загора:

– Античният форум и западната порта;
– Подовите мозайки в пощата;
Римската вила „Чаталка“;
– Късноантичния жилищен дом с мозайка (на ул. Столетов и ул. Методи Кусев);
– Богатите експозиции в Историческия музей.

Тези са много познати на всеки заралия.

Разкопките, които посетих не са толкова известни. Намират се в северната част на града – до НАП, буквално на 20 метра от блоковете на бившата Военна болница. До него води къс черен път зад детска градина „Свобода“.

Археологът ас. Методи Златков разясни за кой точно археологически обект става въпрос:

Обектът е известен като „Военен терен“. Проучван е през 1989 г. Разкрита е вила, която е строена в края на III в. Няколко пъти е била преустроявана. В едно от помещенията й е разкрита голяма подова мозайка. През Средновековието на това място е имало некропол.

Разкопаната площ на обекта възлиза на около 80х30 метра.

Ясно отличими бяха зидове, очертания на сгради, колони и големи камъни, които носеха следи от обработка.

Зимният храсталак все още не беше се разлистил, което даваше що-годе някаква видимост. Но храстите нямаха шанс срещу нападащия хипопотам който имаха срещу себе си в мое лице 🙂

Въпреки близостта си до жилищните квартали, обектът не беше толкова замърсен колкото очаквах. Виждаха се следи от нощуването на клошари. Но в сравнение с други части от града, си беше направо чисто.

В южната част на терена имаше голям извор. Преди няколко години той се появи по старозагорските новини с това че заливаше долните улици. Но изворът не е нов. Имаше интервюта с техническия ръководител на строежа за детската градина. Той разказваше че още по времето на строежа (около 1977-1978г.) са попаднали на подпочвени води с много голям дебит. Намерени са били и древни каменни водопроводи и водоем от римско време.

Личеше си присъствието на мощна вода – мястото беше обрасло в лиани, достойни за Тарзан 🙂

Точно до извора имаше голямо кръгло помещение с радиус на окомер около 8 метра с частично запазен голям питос.

Макар в днешно време да се намирах в жилищните квартали на града, постройката в античността се е намирала далече извън неговите предели. Това са крепостните стени на града наложени върху съвременните улици. Червената точка горе е местоположението на „Военния терен“.

Богата е историята на Стара Загора.

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *