Сливодолското падало
Тръгването беше късно. Целихме да избегнем тълпите и директно да се закотвим горе за през ноща. Сливодолското падало е едно от много посещаваните места около Пловдив, през деня може да си ходите по краката с хиляди хора там. Но при тръгване в 6 следобяд - цялата пътека беше наша :) (И напук на това твърдение веднага срещнах познати - Митака от Пловдив :) )
Градусите падаха с всяка стъпка нагоре по реката. Още на първия завой шумът от натоварения път долу изчезна и се телепортирахме в зеления приказен свят.
Пътечката се движи динамично нагоре-надолу покрай реката. Разстоянието беше 2.5 км, а денивелацията - към 300 м. Не добро взаимоотношение, но след всяко стръмно имаше равно, което даваше възможност за почивка докато се движиш :)
Пътеката е изтъркана от милиони обувки и няма начин да се обърка. Трафикът беше загладил някои стръмни участъци до такава степен, че само едно стоманено въже даваше известна доза комфорт :)
Прозрачната вода на реката и дълбоките сини вирове изпълваха душата. Гледам и не вярвам как е възможно да има толкова прозрачна вода.
Последното нагорнище естествено беше кално, хлъзгаво и стръмно. Стоманеното въже имаше луфт и тежките раници по гърбините ни въобще не помагаха за ситуацията :) Ако някой си мисли че качването е трудно, ние си мислихме за слизането... :)
Сливодолското падало е най-високият водопад в Родопите със своите 50 метра пад. По реката преди него има още няколко красиви пада. А нашата цел за утре щеше да е горното му течение. Но до там имаше време :)
Разпънахме панаира съобразени с всички прогнози за дъжд, които уплашиха отбора. Всъщност, ако тази вечер не валеше, щяхме да сме много разочаровани за дето мъкнехме целия инвентар :) (Ще ви издам бъдещето: през ноща не падна нито капка. Бяхме разочаровани :) )
Цяла вечер през нас минаваше леко течение, което гонеше мухи и комари. От жежкия Пловдив успяхме да се измъкнем толкова добре, че чак сложих и якенце :) Златно беше. Нямаше тормоз от катерици. Нямаше бръмчене на комари. Нямаше викове и крясъци. Спахме като блажено нокаутирани.
Планът за сутринта беше да мръднем по-нагоре по реката. Да намерим още един водопад и извора на един от притоците, до който имаше иконостас. Повечето хора стигат само до Падалото и там бият кръгом. Последното изкачване изцежда силите, но е нищо в сравнение с това което следва след водопада :)
Пътечката нагоре беше... "интересна". Любимата ми комбинация - 45-градусов наклон, плюс хлъзгава кал и лека тревица, за която не можеш да се хванеш. Да речем че до сега не бях оценявал толкова високо случайно изскочилите единични дървета на пътя ми :) Даже толкова ги заобичах, че ги прегръщах и не исках да се отделя от тях :)
Водата извираше от скалата. Чуваше се интересно ромолене от иззад камъните. Може би имаше подземна пещера в която се въртяха въздух и камъни. Дебитът беше стабилен, а водата беше вкусна :)
Последният водопад до който стигнахме днес. 5-метровият красавец течеше в извит улей, като писта за бобслей. Нагоре сигурно имаше още находки, но за придвижване натам се искаше свръх-ентусиазъм и нулев инстинкт за самосъхранение :)
Връщането по стръмната кал на смъртта също беше "интересно". На пук на очакванията, никъде не се наложи да минаваме в режим 5х5 (2 ръце + 2 крака + 1 гъз) и макар разстояние от 50 метра да сме го взимали 15 минути, всичко беше наред :) Не бяхме сами - едвам се разминавахме от тълпи хора :)
Падалото по светло. Тук тълпите хора ставаха толкова плътни, че трябваше да се сложи долу една циганка да продава семки и билетчета :) На някои по-стръмни места имаше нужда от светофар да регулира движението. Радвам се да видя толкова хора на правилното място, вместо по моловете.
С всеки метър слизане температурата се увеличаваше. Знаехме че обратно в Пловдив пак щяхме да се натресем на счупените термометри. Но докато ги има такива отдушници, има къде да изпускаме парата от сварените си мозъци :)Архив
- 2023
+ 2022
+ 2021
+ 2020
+ 2019
+ 2018
+ 2017
+ 2016
+ 2015
+ 2014
+ 2013
+ 2012
+ 2011
+ 2008