Палатки на Дерменка

„Обрулени от вятъра и отнесени от вихъра“ – това щеше да е мотото ни за този уикенд 🙂

Трябва да започна с малко предистория, която ще обясни някои от странните неща, които този път ще прочетете 🙂

Целта за това ходене беше друга – палатки на Козя Стена. Имахме голям мерак за там и може би малко дори се „пренавихме“ 🙂 Изтупахме от прахта и молците зимните спални чували, намерихме шалтета, изровихме палатките… Знам! В този момент целите двама редовни ми читатели вдигат вежди си възкликват „Какво?! Иван на палатка?!“ 😀

Не съм изоставил хамаците, и през ум не ми минава 🙂 Но с Веско рекохме да си направим еднократен експеримент 🙂

За това разочарованието ни беше голямо, когато един телефонен разговор по-късно се оказа че палтки на Козя Стена не може – няма място, забранено е, парк и резерват и направо цял поп щял да дойде да ни анатемоса…

Доста хора се бяхме събрали и то от различните краища на България… Буквално за нула време трябваше да измъкнем резервен план. И така планът за Козята Стена се трансформира в Дерменка. Така че събрахме се – Краси, Коста, Веско, Мартин, Катя и аз и дадохме газ на там.

Ходили сме – пътят е лек и предлага гледки. И вятър. Много вятър. На гръбнака на Балкана безпрепятствано се срещаха Северняка и Южняка и си устройваха танцова забава.

Късният октомври предлагаше лятно слънце с потенциал за зимни нощи. Незнайно кога навалял сняг отказваше да си отиде. Времето беше чудесно и имаше доста туристи в тази част на Балкана. Разминавахме се с големи групи.

Пихме чай, боб и бира на Орловото гнездо. Вода нямаше – извора бил пресъхнал. Но хижарят ни услужи с бутилка минерална вода да си сварим кафе.

Последваха още няколко километра врътки по черния път. Лежерна разходка, толкова спокойна, че някои се отдадоха на строене на снежни човеци 🙂

Хълмовете имаха интеренса окраска. Храстите бяха израснали в кръгове, все едно по шаблон.

В ранния следобед вятърът ни довя на Дерменка.

Въпреки ранния час, столовата беше почти пълна 🙂 Нямаше да има спокойствие днес… Разпънахме леки обедни софри, които имаха потенциал да се превърнат дори във вечерни… 🙂 Естествено, едната от котките веднага се присламчи при нас.

Лакомият звяр плюскаше дори и хляб, направо от ръката ти 🙂 Скоро преминахме към по-стабилна захранка, включваща пържени и печени страхотии…

Вятърът вън не утихваше. Това не спираше една компания ентусиасти да извлекът пет кубика паднали клони от гората и да си устроят огромен огън. Ей така стават горските пожари…

Нас ни очакваха палатки за разпъване. Искам да кажа, очакваха ни „хвърчила“ за разпъване 🙂 С Веско трябваше да сглобим един Франкенщайн. Неговата палатка беше пострадала в инцидент и нямаше комарник, а горен слой никога не е имала дори и по производство 🙂 За това бях донесъл тентата от хамака, с която да покрием отгоре. А споменах ли че нямахме ни едно колче? 🙂

Когато свършихме Франкенщайнът очакваше своите наематели 🙂 Краси беше услужил с няколко колчета, а затрупахме и стотина кила камъни за всеки случай. Мен ме хвана клаустрофобията още отвън 🙂

Едвам влизах в това хвърчило 🙂 Легнех ли изпънат, челото и петите ми бършеха стрещуположните стени 🙂 А някъде там трябваше да съберем и багажа… 🙂

В сравнение с нашата измишльотина, съседската палатка направо си изглеждаше пет звезден хотел 🙂

Насладихме се на залез тази вечер. Бързият вятър мажеше облаците като с четка по небето.

Рано в столовата се развихри купон с хора и народни песни, който ме изгони да си лягам вън на тихо. Точно си мислех как тази вечер в хижата никой няма да спи, когато се оказа че нашите палатки се намират точно до ВЪНШНИЯ купон 🙂 Групата с огромния огън се радваше на яка тонколона бълваща техно-транс 🙂

Ако си мислех че шумът ще ми е проблем тази вечер, не знаех какво ме чака 🙂 Припомних си защо избягвам да спя по земята и защо предпочитам да вися по клоните 🙂

Уж бяхме на равно, а под себе си имах голяма изпъкналост на терена. Объл камък или просто бабуна, която се падаше по средата на гърба ми 🙂 Имах чувството че се опитвам да легна върху голяма топка 🙂

Краката ми се намираха 3 сантиметра по-надолу от главата. При всяко завъртане (а те бяха много 🙂 ) се свличах надолу, така че хубаво да си разходя гръбнака по облия камък отдолу ми 🙂

Хубава вечер изкарах. Да речем че до сега не бях лежал с такова нетърпение някой да ме събуди 🙂 Посрещнах сутринта с овации 🙂

Чакаше ни същият път наобратно. И двойно повече вятър 🙂 Ако си мислех че вчера е духало, днес направо брулеше 🙂 Имаше моменти когато трудно вървяхме в права линия. През част от времето разговорите дори бяха невъзможни. Вятърът минаваше през ушите ти, отнасяйки навън какъвто мозък намери 🙂

Разходката както винаги беше на ниво. Извънземните гледки си струваха всеки повей на вятъра, който мина през нас. Припомних си защо предпочитам комфорта на хамака пред палатката 🙂

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *