Анатемата
И филтрирана от тези желания, Анатемата ми изскочи на първо място в главата :) Предния път мъглата ми предостави съвсем друг вид изживяване, което определено беше красиво само по себе си. Но днес исках свободата на открити въздушни пространства и простор за погледа. За Анатемата може да се подходи от много места. Разстоянието не е голямо, но във всеки случай пътеката е стръмна. Тръгнах от детска градина "Мир". От там почти веднага излязох до голям водоем.
Това е наследство от времената когато в България са строили мега-инженерни проекти. Долният изравнител на ВЕЦ "Асеница" е само едно от многото съоръжения по поречието на река Чая. Моята пътечка минаваше от дясно на оградата и почти веднага хващаше нагоре.
Движех се стабилно нагоре през вилната зона. Разминавахме се с хора. Топлото време беше изкарало всеки нормален човек навън :) Тук-таме минавах покрай романтични местенца за почивка, обгърнати в ароматната борова гора.
Скоро излязох на първата открита поляна. До тук въздухът ми беше излязъл, а какво ме чакаше нагоре... :)
Пътеката е стръмна! Определено не я препоръчвам в мокро време. Качването е лесно, но слизането е съвсем възможно да премине в режим 5х5: 2 крака/2 ръце/ 1 гъз :) Ако нямате супер колене, щеките са задължителни :) Вече знам защо са кръстили върха "Анатема"! :) Ако трябваше сега да му се измисля име, то вероятно би било "Мамата"... :)
45 минути и 300 метра денивелация по-късно бях на върха.
Времето беше прекрасно за туризъм, но ниското слънце и леката запрашеност пречеха на идеалната видимост. Все пак имаше много обекти, които се виждаха от тук. Асеновата крепост беше някъде там долу, изгубена в краката ми :) Ъгълът към нея беше наистина нестандартен и предлагаше нещо старо поднесено по нов начин.
Тепетата на Пловдив се различаваха ясно, въпреки синкавата мараня.
Асеновград, река Чая и кацналият на върха в дясно параклис "Св. Петка":
Имах чувството че от тук при идеално време би се виждал чак Дунава, пък дали не и Северния полюс :)
Използвах Анатемата като стартова площадка за летящото око, което изпратих на длъж и на шир :) Параклисът "Св. Илия" се радваше на добра посещаемост :)
Параклисът "Св. Димитър", кацнал като орлово гнездо на скалния масив в подножието на връх Кутра. Много хора не знаят че точно под параклиса има малка утробна пещера. Разходката до там също не е дълга, а предлага готини гледки и места за кулинарен туризъм :)
Самият връх Кутра не е толкова непристъпен колкото изглежда :) Отзад изкачването е лесно по удобна пътечка.
Хубава разходка се получи с достатъчно панорами за душата. Но черешката на тортата тепърва предстоеше :) Доста хора имаше наоколо и съвсем ненадейно група дами ме познаха от блога! :D Е, това се казва изненада и приятна среща :)
Слязох по леко заобиколен път през "Св. Петка". Тук въпреки зимния месец се натъкнах на... къпини! :)
Районът на Асеновград ми е любим за леки и бързи разходки. Теренът е разнообразен и лесно може да се стигне до много панорамни площадки. Пътеките са идеално маркирани, параклисите и местата за пикници са идеално поддържани. Всичко това е благодарение на усилията на асеновградчани, които наистина оценяват това, което природата им е дала. Нека всички следваме този пример и да създаваме, вместо да рушим :)Архив
- 2023
+ 2022
+ 2021
+ 2020
+ 2019
+ 2018
+ 2017
+ 2016
+ 2015
+ 2014
+ 2013
+ 2012
+ 2011
+ 2008