Крънските калета

За този уикенд си подготвих две интересни калета в околностите на град Крън. На близо са Казанлък и Мъглиж и тези двете идеално могат да се впишат в една по-дълга серия от посещения на старини.

Докато разглеждах картите за местоположението на първото кале и ми стана ясно че се намира доста близо до пътя за Бузлуджа, още преди да почнат завоите. Но височината беше стабилна – чакаше ме около 200-метров баир с доста стръмни склонове а картите не даваха ясна пътека нагоре. По сателитните снимки като че ли съзрях една обиколна пътечка от изток, от където и топографията беше по-полегата та си рекох че това е моята посока. Заредих няколко отправни точки в GPS-а и дадох старт на тази разходка 🙂

Отдолу баирът изглеждаше смазващ 🙂 Тук минах покрай барата и хванах един от многото кърски пътища на изток през вилната зона. Поточето излизащо от барата направо си беше замръзнало. Открихме декември месец със замръзващи температури и слънце.

Скоро подминах странно творение – тенекиен кръст с еврейска звезда и мюсолмански полумесец. Зад него като че ли се виждаше пътечка нагоре към моят хълм. Пътечка наистина има – после слязох по нея. Но наклонът е страшен и не ви я препоръчвам.

Моята пътечка започна половин километър по на изток. И тя тръгна стръмно нагоре, но не беше нещо което не може да бъде преодоляно с 2-3 почивки 🙂 Маркировка нямаше, но пътечката беше изявена и проходима. На места се виждаха следи от колела или мотори.

След около 15 минути бях горе. От тук се разкриваше хубава гледка, но днес ниска мъгла пречеше на видимостта към хоризонта.

Движех се покрай интересни каменни формации. Виждаше се стръмен, почти отвесен ръб на запад. Цел номер 2 за деня се намираше на отсрещния хълм. Опитвах се да съзра нещо там, но уви – гората беше плътна.

Теренът беше леко наклонен на юг, но почти равен. Слънцето тук препичаше по-щастливо и почти ме избиваше на дрямка върху този склон 🙂

Движение от горе ми привлече вниманието. Няколко шарени крила се рееха в синьото небе.

Бях на правилното място. Тук-таме имаше дупки, в които се виждаха древни основи:

Виждаха се части от малка сграда, но не можех да преценя дали е нещо старо или ново.

По-голямата част от това кале като че ли беше под земята. Намерих няколко стърчащи няколко зида, но нищо по-високо от 2-3 камъка.

Според археолозите крепостта е строена около VII-VIII век върху основи от византийска крепост. Имала е водоизточник до близкия връх Сиврия, от който водата е пристигала по каменен улей.

Не видях много останки. Но в няколко ями се виждаха зидове. Не виждах купчини от павета, които се образуват от срутени стени и постройки. Може би по-голямата част от тази крепост все още е запазена под земята. Или калето е станало донор на камъни за строежите във вилната зона под него :

Намерих пътечка която слизаше стръмно към барата. Реших да я пробвам и да я сложа на картата. Това беше пътечката, която ми се беше привидяла иззад кръсто-звездо-полумесеца долу. Наистина съществува, но с какъв наклон… 🙂 Свали 200 метра за по-малко от 500 метра дължина, което прави… 40% градиент 🙂

Канех се да се отправя към втората цел за деня, когато долу видях същите парапланеристи, които бях забелязал отгоре. Трябваше им транспорт обратно до старта им под Бузлуджа, а и на мен ми беше почти по път, та ги хвърлих до горе 🙂

Горе над 1000 метра се беше образувала хубава инверсия. Беше по-топло от долу, въздухът беше чист и небето беше истински синьо. Сега беше ден за туризъм и билни преходи, а не за мръзнене из студените мъгливи градове 🙂

Газ надолу към втората цел. Второто кале се намираше срещу първото – делеше ги долината на реката. Спрях на втория обратен завой от пътя за Бузлуджа и веднага през мантинелата видях жълтата маркировка за туристическата пътека. Моето кале се намираше на стотина метра надолу.

Внезапно с тежко тупуркане пред мен пробяга стресната сърна 🙂 Съвсем се ошашавих от тази неочаквана среща и не можах да я щракна 🙂

Слизайки надолу по жълтата маркировка в страни от пътеката видях куполовиден баир. Идеално място за кале, или я поне да огледам от високо панорамата, си мислех аз. Три крачки и бях горе и почти се блъснах в моето кале 🙂

Посрещна ме огромен, може би поне 2-метров зид. Наляво и надясно се виждаха още постройки, стени, кули… Изненадах се колко много се откри пред мен още от първия поглед! 🙂

И естествено всяка въздушна междина беше заета от шипки, гладни за човешка плът 🙂 Скоро не бях виждал толкова шипки и бях забравил какво е внимателно да оглеждаш за шипове всяко клонче… А както тръгнах устремено през древните проходи, не е нужно да ви казвам колко кръв изгубих тук 🙂

Археолозите са намерили следи от човешко присъствие в този обект – „Градовете“ – датиращо от разнообразни епохи – тракийска, късноантична, средновековна. Тази крепост и другата – калето от другата страна на реката са обграждали като врати долината на реката. През нея е минавал древен път от Никополис ад Иструм (до В. Търново) към Августра Траяна (Стара Загора).

Сгради и стени са останали почти непокътнати. Зидове с височина 2-3-5 метра в които ясно си личаха високи кули. Много интересно кале, което влезе в личното ми Топ 10 🙂

Застроената площ не беше голяма – около 4 дка, но се смаях колко запазен е останал целия комплекс след всичките тези векове.

Сондажи в дълбочина, показваха че зидовете далеч не свършват метър или два под земната повърхност…

Според една теория „Градовете“ са всъщност комплекс от няколко калета и средновековно селище в подножието им. Според същата теория това кале в което се намирах е било обитавано от по-богатата прослойка на тези Градове.

Ленивото декемврийско слънцето вече се скриваше, а аз имах още толкова много за разглеждане! 🙂

Фрагменти от керамика се търкаляха на купчини. Парче от съд с интересна релефна украса:

Калето беше отвсякъде обградено от вековна букова гора. Но куполовидният хълм на който беше построено го издигаше леко над гората, давайки му малко въздух. За това се обнадеждих че от по-високо може да се види по-общ план и пуснах едно гълъбче. И наистина – кулата и част от стената беше ясно забележима:

Още стени, може би външна крепостна стена:

Попадение като това кале не бях имал скоро. Бях очарован не толкова от големината, колкото от сложността на запазената част. Човек може да ходи по древните улици (ако не се оплете в драките! 🙂 ) и да си представя как са се чувствали древните хора по тези места. Като прибавим и лесната достъпност на мястото – 100 метра по пътека от асфалтов път, направо съм изненадан как това не е туристическа атракция №1 в Казанлъшка област 🙂

GPS координати на някои точки за ориентиране:

По пътя за крепост Калето:
42.6902153, 25.3773281 – удобно място за паркинг край асфалта
42.6901581, 25.3795003 – кръсто-звездо-полумесец – начало на стръмната пътека
42.6870543, 25.3849541 – начало на полегатата пътека
42.6919897, 25.3825863 – руини на постройка

По пътя за Градовете:
42.6980004, 25.3728907 – удобно място за паркинг в обратния завой на пътя
42.6980556, 25.3733133 – жълта туристическа маркировка зад мантинелата
42.6969333, 25.3731472 – начало на зидове и запазени части

Забележка за координатите: GPS приемникът като всеки друг измервателен уред има грешка, която за цивилните приемници е от порядъка на 5+ метра. В условията на гори и дерета тази грешка става още по-голяма. Не гарантирам за точността на координатите, но пък ако ви помогнат, няма да откажа почерпка 🙂

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *