Стара Загора – Змейово

Заредиха се дълги и мързеливи празнични дни в Стара Загора. Преместването от маса на маса взе да ми се отразява и трябваше да изгоря малко калории. Стара Загора е разположена по южния склон на Сърнена Гора. Тя е полегата планина с лежерни маршрути и същевременно малко по-стръмни южни склонове, даващи панорамни гледки към града.

Така в мързеливата утрин поех към Змейово. Пътеката от Стара Загора към ягода е маркирана, но ако не си напишете домашното, няма никакъв шанс да я намерите 🙂 Отправната точка е околвръсното на Стара Загора, близко до пътния възел за Казанлък.

Оставям тази карта за справка (GPS координати на края на поста):

Вече когато сте се отделили от околовръсното в посока Казанлък, но още преди да сте се съединили с главния път, гледайте за малки отбивки в дясно. Може да спрете в която и да е от тях, а точно тази която ви трябва започва с малко бетонно мостче над тесен канал. Има и вехта зелена маркировка.

Този път продължава не повече от 300 метра и стига до ЖП линията за Тулово и Дъбово. Ако тук пресечете релсите и продължите направо, ще се озовете в дерето на Сухата река.

Вместо това хванах на ляво през релсите на влака. Скоро тук е имало рехабилитация – положени са нови траверси и чакъл и са разчистени драките отстрани. Няма нужда се ходи точно по релсите – достатъчно широко е извън тях 🙂

След няма и 100 метра стигнах до руините на изоставения кантон Кипкидир. От кантона почти нищо не е останало. Стените на руините с всяка следваща година слизат все по-надолу към земята, явно превръщайки се в донори на тухли за вилите в Сухото дере. Моята пътека заобикаляше руините от дясно и хващаше нагоре през гората. Извадих голям късмет – наскоро цялата пътека е освежена и прочистена. Маркировката е нова, а по-важно – шипките са изсечени 🙂 В едно по-обрасло време, тук не се минаваше без мачете и моторен трион.

Вече в сенчестата борова гора пътеката рязко придоби вертикален характер. През следващия километър качих над 200 метра височина. Изкачих се над боровия пояс и преминах в електрическия пояс:

Гледката назад беше повод да спра и да глътна малко въздух 🙂

За по-малко от половин час целият град се озова в краката ми.

Времето беше много анти-фотографско. В ясния зимен ден се гонеха няколко вятъра, изчистващи мръсотията от атмосферата. Но същевременно косото слънце заслепяваше града долу под мен.

Скоро излязох на първото равно. Стръмното изкачване беше зад гърба ми, а пред мен имаше широк черен път който ставаше и за бягане 🙂

Пътеката горе се беше проснала успоредно на главния път долу. Бях няколкостотин метра над него – авто-трафикът вече почти не се чуваше. Отсрещните баири бяха толкова на близо, че панорамата се сменяше през няколко минути. Зад този баир се показаха сградите от военния полигон до Змейово и по-назад – белия гръб на Стара Планина 🙂

Първата и единствена цел за днес беше връх Цветето – около 560 м височина. Отклонението от широката горска магистрала беше съвсем малко. Върхът е гъсто обрасъл и за съжаление не предлагаше гледка.

Все още беше рано за прибиране, а не си бях поставил определени цели за по-нататък. За това реших просто да походя още половин-един час в търсене на някоя интересна гледка. Тази маркирана пътека можеше да ме отведе чак в Ягода и минаваше през интересни места като връх Бетера над Змейово и пещерата Змейовата дупка. Но това бяха общо към 15-20 км, за които нямах време този предиобед.

Топлото слънце галеше, а тишината беше страхотна. Чудно е как за половин час човек може да се измъкне от скования в мраз и прах град долу.

Надникнах към Борилово през едно ниско хълмче:

Балканът изглеждаше толкова близък и достижим. Някой ден с удоволствие бих продължил напред до където стигна.

Съвсем скоро пред мен изскочиха къщи. Това беше Змейово, а зад него се виждаше Мъглижкия балкан, Горно Изворово и ветрогенераторите на Бузлуджа.

От тук реших да се връщам по обратния път. Бях си заделил време до обяд, което щеше да бъде идеално разчетено за тази разходка. Стара Загора изглеждаше толкова далече и все пак се намираше толкова близо. Равносметката за днешната разходка беше 9 км, изминати за 2 часа и половина и достатъчно изхабени калории, колкото да поема една хубава пържола 🙂 Весели празници!

GPS координати:
42.4538514, 25.6321102 – разклон на околовръсното
42.4555922, 25.6327325 – широко място, където може да се остави колата
42.4568834, 25.6322021 – руините край ЖП линията, където започва пътеката​_
42.4660112, 25.6339383 – до тук е все изкачване, а от тук започва равното

Забележка за координатите: GPS приемникът като всеки друг измервателен уред има грешка, която за цивилните приемници е от порядъка на 5+ метра. В условията на гори и дерета тази грешка става още по-голяма. Не гарантирам за точността на координатите, но пък ако ви помогнат, няма да откажа почерпка 🙂

Comments

comments

Един коментар към “Стара Загора – Змейово”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *