Тъжа – х. Триглав

Този уикенд щяхме да се опитаме да идем до хижа Триглав.
Защо „опитаме“? 🙂
Прогнозите за времето бяха вълнуващи. Вятър по балкана 50-60 км/ч, температури от -10 до -15.
Но тези прогнози толкова пъти се смениха в последните няколко дни, че спряхме да се стряскаме. Освен това пътят не беше дълъг и щяхме да се намираме в една от най-проходимите части на Централен Балкан. По средата на пътя имахме и междинна точка, където можехме да останем, ако положението стане зле – хижа Русалка. Потенциалът за бедствия беше нищожен, така че задействахме плана 🙂

След цяла седмица пролетни температури в Пловдив, събота сутринта се събудих зарит в сняг 🙂 Много коледно ми стана преди да се сетя че трябва да откопавам колата и някак си да излезя от унищожените ни от разкопки улици… А вън не спираше да вали! 🙂

Срещата с Краси беше в Карлово. Той също бил попаднал в задръстване от снегорини в София и така всички леко позакъсняхме. Аз вече бях почнал да се притеснявам за пътя, но в момента в който излязохме от Пловдив и небето започна да се изчиства 🙂 В Карлово слънцето вече надничаше иззад няколкото останали облака. А в Тъжа направо си прежуряше. Времето си беше за къс ръкав 🙂

Закрачихме през нивите по туристическата маркировка. От тук нагоре започва Русалийският проход, който свързва селата Тъжа отсам балкана и Априлци от северната му страна. При хубаво време е проходим дори и за обикновени коли. Разстоянието не беше малко, но нашата пътека беше доста по-пряка. До Русалка имахме към 5 км, а до Триглав – 10 км.

Нашата пътека няколко пъти пресичаше големия път. В началото взимаше някои стръмнини, които се бяха поразкаляли от слънцето. Имаше моменти с буксуване и опити за минаване на двойна предавка 🙂

Времето все още беше тихо и топло – нищо общо с обещаните армагедони 🙂 Напредвахме стабилно, и въпреки закъснелия старт правехме планове за обяд да сме на Русалка.

Снегът беше пресен и девствен. Тук-таме се виждаха следи от дребни животинки. Ние правехме първите човешки стъпки по него – чувствах се като художник пред празно платно 🙂

Пролетта почти беше дошла и тук през изминалата седмица. Няколко смачкани минзухара бяха прокарали по поляните. Дръвчета се разпукваха.

С изкачването нагоре ушите ми регистрираха нов звук. Далечно и дълбоко боботене. Балканът беше запял песен, която не ми харесваше… 🙂 Може би прогнозите все пак щяха да се сбъднат?

На финалната права преди Русалка ни посрещна вятъра. До там ни оставаха броени минути, но трябваше моментално да спра и да се облека. С всичко 🙂 Вятърът вдигна от 0 до 100 за 6 секунди 🙂

Имах чувството че в хижата е поне хиляда градуса по-топло. Рязко целият се превърнах в апетит 🙂 Едвам дочакахме хижарката да стопли боба. Лъжицата изстрелваше ценния обяд в устата ми със сто курса в минута 🙂

След един боб, няколко варени яйца, шепа филе „Елена“, половин пакет бисквити, сладко, чай и кафе най-после успях да отлепя очи от масата 🙂

Имахме още към 5 км път. Времето навън щеше да е все така смарангясано. Но от тук нататък щеше да е почти равно, а пък и бяхме до горе пълни с хиляди топли калории 🙂 Газ нататък.

От тук нататък следвахме широкия път. Настилката му е чакълесто-каменна и не е много приятно да се ходи по нея. Но поне снежната покривка се увеличи с пръст-два, което омекотяваше стъпките напред.

Бабската река течеше въпреки страшно отрицателните температури.

Дъхът ми кондензираше по носа и мустака и усещах как се оформят висулки. При последното нагорнище преди хижа Триглав вятърът отново даде ряз и заплашваше да ни върне обратно чак до Русалка 🙂 Но тази гледка ни даваше сили:

Стигнахме! 🙂

Веднага до входа ни посрещна 500-литровото Кюмбе, в което изгаряха тонове дърва 🙂 Мозъкът ми се стопи и изтече през носа 🙂 Уж взехме да разтоварваме багаж, но внезапно се оказа че всички сме се нокаутирали на масата 🙂 Опитах се да пия вода – оказа се че шишето ми е замръзнало. Опитах се да го снимам – оказа се че и фотоапратът ми е замръзнал 🙂

От кухнята излетяха животоспасяващи паници с леща 🙂 Закачихме си по една системка с най-вкусната леща, която съм опитвал. Краси измъкна един тон бадеми и мезета, запариха се чайове, кафета… Местният черен таласъм веднага се примъкна, надявайки се нещо да падне 🙂

Лека-полека животът възвръщаше своя цвят 🙂

Хубава вечер изкарахме с голяма компания. Хижа Триглав е прилична. В обекта чалгата е строго забранена 🙂 Банята и тоалетната са по-хубави от вкъщи 🙂 Обхват на телефоните няма, но има интернет. Спалните помещения се намират в други сгради, които се топлят на кюмбета. Чистотата и отношението са на ниво.

Сутринта започна в 7 🙂 Стегнахме се, бихме една обща снимка и газ на обратно.

Вън беше -15 градуса 🙂 Излизането беше шоково 🙂 Свалих ръкавицата да ударя една снимка и след 3 секунди ми се прииска да си отрежа пръстите 🙂 А пейзажът беше красив.

Нощта беше променила снежния изглед на терена. Където нямаше сняг – вече имаше. Където имаше пък – беше се отвял 🙂 Бурният вятър продължаваше да носи сняг, но слънцето вземаше превес.

Вчера бях набелязал една гора от ледени шушулки. Стори ми се че днес е по-голяма.

Направихме една бърза почивка за чай на Русалка, но днес слизахме без зор и почти не спирахме.

От Русалка с нас тръгнаха три бели мечки 🙂 Песовете по цял ден кръстосват хижите в Балкана, чувам че дори и слизат в околните села 🙂

Долу в полето почти не беше останала следа от вчерашния сняг.

Така завършихме първото организирано ходене за тази година. Прогнозите не бяха готини и до някъде успяха да се сбъднат. Но ако човек винаги чака хубавото време да съвпадне с почивните му дни, би ли отишъл въобще някъде? 🙂

Comments

comments

Един коментар към “Тъжа – х. Триглав”

  1. Всичко е Ок., само дето прохода до Априлци където спомена ,че е проходим при хубаво време за автомобили ,не е точно така.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *