Твърдица – крепост Градище

Град Твърдица е като музей на соц-архитектурата – главна улица с модерни магазинчета, офиси и кафенета, помещаващи се в 50-годишни сгради с големите надписи „Р Е С Т О Р А Н Т“, кафевите железни дограми и типичните за едно време орнаменти. Самият град заслужава едно отделено само за него време, но това – друг път 🙂 Целта ни за днес беше крепост „Градище“, намираща се по стръмния южен склон на Стара Планина над града.

Хванахме широк черен път нагоре от циганската махала. Пътят изглеждаше подходящ за по-високи автомобили, а разстоянието не беше голямо – около 2 км. Там където пътят направи остър десен завой през голяма разцепена скала беше мястото да слезем от колата и да изследваме баирчето в ляво. На това място някой беше поставил карта на крепостта – за съжаление толкова вече избеляла, че въобще не се четеше.

На високо бяха кацнали три табелки – наляво – м. Градище (за нас), и направо за м. Скоковете и м. Кестените. До последните две явно се стигаше по същия черен път-прежуреняк, който някой беше именувал „еко път(ека)“ 🙂

Сега, тук е важно – за Градището има две пътеки – една отбелязана и една истинска 🙂 Естествено, човек винаги хваща по отбелязаната… Като видиш надписи „Пазете крепостта“ и „VI конгрес на БТС“ и си мислиш че си на прав път? Да, ама не 🙂

Тази пътека ни изведе до върха на баира, където бяха закотвени три големи електрически стълба. А баирчето беше готино – стръмни склонове, измити долу от рекичка, достъпност единствено от изток – баш място като за крепост.

Минахме покрай два камъка един връз друг и това беше единственият намек за крепост, който видяхме 🙂 Поне гледката и природата бяха хубави.

Повъртяхме се, но от прочутата крепост Градище нищо не видяхме. Вече мислехме да зарежем тая работа, когато по-надолу по склона съзряхме фрагмент от дебела стена. Слизането до нея напълни обувките ми с пясък и главата ми със съмнения. Сипеят беше стръмен и нестабилен.

Качването нагоре беше също толкова гадно 🙂 Докато пълзях 4х4 по разклатените обрасли с треволяци павета неочаквано съзрях една прочистена пътека.

И така стигнахме до „Правилната пътека“! 🙂 Ако и вие като нас се подлъжете да тръгнете по „отбелязаната“, знайте че веднага при първа възможност трябва да свиете в ляво. „Правилната“ пътека е сравнително равна, подсича склона и излиза почти от другата му страна. Тук има разкопани няколко десетки метра крепостна стена и няколко правоъгълни помещения.

Човешкото присъствие по тези места е датирано още във времето на траките. От тогава насам тук почти през цялата история е имало постоянно селище, а не просто моментно военно укрепление. Калето претърпява разцвет по времето на Втората българска държава, заедно с други крепости отбраняващи проходите през Стара Планина.

GPS координати:
42.6995268, 25.9069275 – начало на черния път в Твърдица
42.7114359, 25.9025194 – мраморна карта на крепостта
42.7113134, 25.901629 – 5-метров зид
42.7119849, 25.899834 – западни стени

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *