Севлиево – крепост Хоталич

Рядко си позволявам да имам големи очаквания към туристическите обекти в България. Крепостта Хоталич до Севлиево беше един от тези случаи. От снимки и реклама очаквах да е нещо голямо и величествено, нещо което на 100% си струва да се посети и би те заредило с положителни емоции за дни наред. Действителността беше разочароваща.

Пристигахме по главния път от Велико Търново. Табели за крепостта нямаше, но не бях и очаквал. За това съм зареден с пет вида карти и сателитни снимки, които могат да ме откарат и в дън гори тилилейски, до където естествено и се докарахме  🙂 Кривнахме през северната вилна зона на Севлиево и с наближаването ни започнаха да се появяват следи от указателни табелки.

Чудо! Появиха се лъскави нови евро-табели! 🙂 Определено бяхме на прав път! Поне докато стигнахме това разклонение:

Табелата гласи: Осигуряване на достъп и социализация на Средновековен град и крепост „Хоталич”

Пътят до който карахме до момента беше разочароващ. Асфалтовото покритие беше по-скоро глазура, по-тънка от лист хартия. Дупките имаха собствени дупки. Сега по-късно като гледам старите снимки от Google Street View, този път е бил доста по-проходим преди да му посегнат с това „осигуряване на достъп“. И така в този момент си рекохме че може би този лунен пейзаж по който карахме въобще не е пътя за крепостта 🙂

Така горният път от разклона ни се стори много примамлив с тези нови лъскави бордюрчета и този нахвърлян приятен чакъл. Пътят за крепостта е нагоре! Това е, 100% сме сигурни! 🙂

Когато караш 4х4 пикап с вид на танк и малоумният ти навигатор – аз 🙂 , рече „ми нагоре на сателитната снимка има доста разкопки“ какво правиш? Караш нагоре! 🙂

Да се върнем обратно на тази снимка. Виждате ли древната ръждива табелка от 1981 г. с надпис „КЪМ АРХЕОЛОГИЧЕСКИЯТ ОБЕКТ“ със стрелката сочеща в съвсем другия път? Там отзад това жълтото? Е, ние не я видяхме 🙂

И така се забихме нагоре. Приятните напудрени бордюрчета и чакъл след малко изчезнаха, оставяйки груб каменен път под гумите ни и леко съмнение в главите ни. Карахме бавно и внимателно. Карахме доста. Карахме толкова, че лекото съмнение се превърна в стабилно подозрение. Вече бяхме подминали точката в която можем да завъртим и да се върнем. Пътят беше единствено напред и нагоре.

Имаше включване на двойното предаване и на бавните скорости. Имаше сменяне на изцапани гащи. Имаше изхвърляне на изпотени потници. Вече бяхме абсолютно сигурни че жестоко сме объркали пътя. Когато внезапно почти щяхме да се блъснем във висок зид от крепостна стена!

И… не вярвахме на очите си – евро табелка! Същата евро табелка като долу, на която бяха изтипосани номера на фактури и сумите от милиони левове, похарчени в „социализиране“ на пътя… Явно точно тук си водеше този „път“ и въобще не се бяхме объркали! 🙂
Сериозно обмисляхме да дръпнем тази табелка с пикапа и да я занесем долу в общината и да намерим кой така се подиграва с хората.

Зад евро табелката имаше и истинска указателна табелка. Ръждива и надупчена от сачми, сигурно по-стара от дядо ми и определено не поставена с тези пари.

Това което намерихме тук беше цитаделата – същинската военна крепост, а по-надолу по хълма се е намирал града за населението.

Крепостта първоначално е била построена от Византия през V век, но същински разцвет преживява по време на X век. Градът по онова време е бил най-големият по площ след Плиска, Преслав и Търново. Разкопките в модерно време започват през 1981 г и са разкрити 86 каменни постройки и 4 църкви. Средновековният град е бил заграден от двойна крепостна стена с два входа.

Първо си помислихме че това което видяхме горе е всичко което има да се види. Но после чухме гласове и видяхме хора, идващи по закътани алеи отдолу. Надявах се че долу има истински паркинг с нещо повече. Натоварихме се отново на танка и последва едно мъчно спускане… На разклона поехме по долния път, който също се намираше в окаяно състояние. Този път ли бяха строили с милионите от евро проекта? Ако въобще не го бяха пипали, щеше да е по-добре.

Намерихме паркинг! И нещо като указателна табела с размерите на малко гобленче. Виждахме оригиналните табелки от 1981, които са били по-скоро за самите археолози, от колкото за туристи – „Църква №4“. Еми, явно от тук нататък бяхме оставени на самотек.

Хванахме по пътеките – поредното „усвояване на средства“. Разклатени парапети поставени без нужда. Изгнили пейки и масички, сковани от случайни дръвчета оставени незащитени на влиянието на околната среда. Всичко това сигурно е изглеждало много лъскаво преди 5 години. Единственото лъскаво нещо останало от тогава са евро табелите. Не са щадили от тяхната бройка – всеки храст имаше такава табела. Сериозно, стотици табели ни тикаха в очите сумата от 3 856 494.81 лв

Но обратно в исторически план. Разкопаните постройки бяха внушително количество. Имаше и малки и големи, някои бяха преградени с по 2-3 стаи. Повечето имаха долапчета в стените. Предполагам че повечето от това което виждахме беше реставрация.

Бяха подредени в груба квадратна планировка, като се обособяваха поне 1-2 „улици“.

В източния край намерихме дълга църква, по чиито основи си личеше как конструкцията ѝ е била преправяна във времето.

Решихме да си спестим стръмната пътечка, водеща нагоре към цитаделата. Вече я бяхме видели отгоре. Едно време там са живели богатите болярски семейства.

Толкова много туристически потенциал има тук. И толкова много са объркали всичко. Трябваше да има табели и стрелки още от главния път. Ако на всяко място където видяхме надписа „3 856 494.81 лв“ имаше истинска табелка със стрелка и информация, обектът щеше да е сто пъти по-добре. Трябваше да има ясни карти на горния и долния археологичен обект. Картите които видяхме са ужасно избелели. Дървените съоръжения искат поддръжка. Тревата иска косене. Пътят е в ужасно състояние като се има предвид че е „социализиран“ преди само 5 години. Ако във всяка дупка по него е изтекла по 1 стотинка, някой е станал милионер.

Винаги се опитвам да давам обективна преценка за местата, които посещавам. Рядко отивам някъде с очаквания, които така да са се разминавали с действителността. В Google Street View може да се видят снимки от годините преди идването на евро проекта. Пейзажът е изглеждал по-добре по онова време. От мен Хоталич получава оценка 6 за реклама и 2 за реализация.

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *