Барселона

Това беше една от най-обърканите организации които съм правил 🙂

Обикновено когато ходим по чуждите градове взимаме местен туристически пропуск, даваща достъп до определени атракции и градски транспорт – Roma Pass, Vienna Pass, и т.н. За Барселона имаше не по-малко от 3 различни карти 🙂 В няколко различни вариации. С още няколко опции за градски транспорт. Като си направих сметката за местата, които исках да посетим, всеки комплект от тези възможности беше по-скъпа от това да си вземем билетите по отделно 🙂
Втори опит – купуване на билети за туристическите атракции по отделно. Тук попаднах в още по-дълбоко блато 🙂 Отново безброй опции и уеб сайтове изискващи избор на десетки различни параметри преди дори да ми покажат цената за която играя 🙂 Билетните резервации за обектите важат не само за точно определен ден, ами и определен час. Така трябваше да наглася серия от посещения, които не знаех колко време ще ни отнемат, но пък трябваше да го реша от сега. Не обичам да правя толкова стегнати планове, но онлайн резервациите бяха начина да избегнем километричните опашки с които всеки ме плашеше при купуване билети на място 🙂

Има няколко варианта за градски транспорт в Барселона. Първата възможност беше карти за 2-3-4 дни – оказа се че са неоправдано скъпи. Билетът, който ползвахме се казва Т-10. Цената му е 11 евро и важи за 10 пътувания. Едно пътуване може да съдържа колкото си искате прекачания в рамките на 1 час. Т-10 предлага и трансфер към летището с автобус 46. Но Барселона е събран и подреден град, който лесно се покрива пешеходно. За 4 пълни дни изразходихме може би 7-8 пътувания от тези 10.

Първите впечатления от Барселона бяха от флората и фауната. Още от кацането на летището ни посрещнаха палми, които после се оказа че са навсякъде. Но моментът, когато си казах „леле, ама аз наистина не съм в България“ беше когато осъзнах че гаргите са им зелени 🙂 Папагалчета летяха между дърветата, ходеха по земята и чуруликаха на воля. Песента им определено допринасяше за екзотичната атмосфера 🙂

Трафикът в Барселона ми се стори ужасно шумен. Повечето хора се придвижват с моторчета. Не вярвах че толкова малки скутерчета могат да произведат толкова много шум 🙂 Квартирата ни беше на 5-ти етаж до един от по-малките булеварди и имах чувството че всичко резонира. Колите са малко по-нови от тези които се карат в България, но нищо прекалено лъскаво. Нямаше черни джиБове, нямаше беенвета, не видяхме комплексарски прояви…

Барселона е квадратен град 🙂 Ако досега си мислех че в Стара Загора улиците са прави, то в Барселона те бяха още по-прави 🙂 Всеки 4 улици заграждат плътно застроена площ с еднаква височина. Барселона гледана отгоре е една мозайка. Всяка пресечка обособява малко скосено площадче. Там обикновено се намират малък паркинг, кафета и др. Кварталните тротоари бяха тесни и рядко се намираха кафета и ресторанти с маси навън.

И няколко лични впечатления от местата, които посетихме 🙂

Съдържание
  1. La Sagrada Familia
  2. Casa de les Punxes
  3. Casa Milà (La Pedrera)
  4. Casa Batlló
  5. La Boqueria
  6. Дом-музей на Гауди
  7. Park Güell

La Sagrada Familia нагоре

Първа спирка от пътешествието 🙂

Ъ, какво виждаме тук? Строителната площадка на Франкенщайн? Къртачи тракаха, кранове вдигаха товари, хора с каски и работно облекло…
Първото впечатление беше леко шок и ужас 🙂 Някакъв сбирщайн от привидно случайно разхвърляни елементи. От далече пейзажът изглеждаше малко по-сносен:

Ако прескочим средното разстояние и се забием много близко, вече виждах катедралата.

Строежът на La Sagrada Familia е започнал 1882 г. и се очаква да привърши към 2026 г. Архитектът – Антони Гауди – е знаел че проектът е прекалено амбициозен да бъде завършен докато е жив и е оставил достатъчно инструкции и чертежи за да могат неговите наследници да продължат делото. А проектът всъщност е много по-сложен от колкото изглежда строителната площадка отвън. Всяка фасада, всеки орнамент, колона и витраж има своето значение. Символи препратки към Библията могат да бъдат открити дори в разстоянията между колоните. В оригиналния план са заложени 18 кули – по една за всеки от 12-те апостола, за Дева Мария, за четиримата евангелисти и най-високата – за Исус Христос.

Интериорът на катедралата е като излязъл от фантастичен филм. Това е катедрала, която ни най малко не прилича на катедрала 🙂

Някои критици определят Гауди като архитект, който строи чрез светлина. Стъклените витражи по източната фасада са в синьо-зеленикави тонове, а тези по западната – в топли оранжеви. Изгряващото слънце би озарило интериора в свежа светлина, а залязващото – в мека вечерна. Само мога да си представям какво би било да се намира човек по това време във вътрешността на този скъпоценен камък 🙂

Един от мотивите откривани навсякъде в работите на Гауди е природата. Елементи от натуралния дизайн са вплитани в стени, орнаменти, та дори и подпорни колони. Покривът тук се крепеше на короните на една гора. От земята изникваха дебели колони, разклоняващи се във височина, докато най-горе стигнат тънки пръчки с листенца…

Човек лесно би се объркал в „какво“ точно се разхожда, но религиозните елементи ни върнаха обратно в катедралата. Евангелистки символи и монограми покриваха светещи плочи по колоните. Скрита тераса за църковния хор – небесния хор, обикаляше периферията на катедралата. Комплектът от 84 тръбни камбани се допълваше от голям орган. Кулите, които криеха камбаните са покрити с дупки, които някой ден щяха да разпространяват звука им из целия град.

La Sagrada Familia не е просто поредното религиозно място, а е уникално преживяване. Ако преди това ми се струваше като една прехвалена строителна площадка, капан за туристи, след посещението тук мнението ми се преобърна на 180 градуса 🙂

Casa de les Punxes нагоре

Казват че Casa Punxes е една от най-емблематичните сгради в Барселона. Проектирана от Josep Puig i Cadafalch като къща за три сестри, а резултатът е една смесица от готически и модернистки елементи. Покривът е коронован от шест островърхи купула, които ѝ дават името „Къщата на шапките“.

Това, което уеб сайта няма да ви каже е че „посещението“ тук всъщност е серия от дълги видео клипове. Вездесъщата история за Св. Георги и змеят е разказана под формата на игрални филмчета, всяко с продължителност от около 10 минути. Посетителят се мести от стая в стая, където всъщност няма никакъв друг интериор освен по един видео екран. Разочарован съм.

За мен входната такса от 13 евро е просто един билет за покрива и терасата. Където няма нищо повече. 6 островърхи купула, в които има… познайте… още видео 🙂

Casa Milà (La Pedrera) нагоре

Когато купувах билетите за това място не знаех в какво се забърквам 🙂 Сайтовете на тези обекти не са много като за мен. Информацията е там, но не я разбирах. Дворец ли беше това? Имение? Защо прилича на къщата на Фред Флинстоун? Всички тези въпроси бяха отговорени от аудио гайда на място 🙂

Посещението на Casa Milà се движи от покрива надолу. Изкатерихме милион стъпала и най-после видяхме синьо небе. И това:

Първо – да, тук наистина са живяли хора 🙂 Това е жилищна постройка, а не паметник или случайна арт експозиция 🙂 Сградата е строена по поръчка на богат фермер от Южна Америка, който през 1905 г. се връща в Испания. Семейството му е живяло на първия етаж, а горните етажи са били давани под наем на бизнесмени и индустриалисти. Не е било евтино да живееш в произведение на изкуството 🙂

Под кривия покрив се е намирало сервизно помещение. Арките оформящи коридорите всъщност държаха целия покрив. Имах чувството че ходим в скелета на огромен кит 🙂 Натуралният дизайн оформяше всичко и елементи от живата пририода се откриваха в план и подробности. Къдравата каменна фасада на сградата е причината местните да ѝ лепнат това име – La Pedrera – каменоломната 🙂

Етаж по-надолу видяхме къде е живяла прислугата – обитателите определено са можели да си позволят прислуга 🙂

Кухни, бани, тоалетни – навсякъде беше запазен интериор от началото на ХХ век.

На всеки етаж е имало по 5 „апартамента“. Но въобще не трябва да правим аналогия със съвременните кутийко-подобни апартаменти 🙂 Работата на Гауди не е свършила само с фасадата, тя е продължила и тук. Коридори следващи естествени извивки, премахващи се стени, откриващи още помещения, широки прозорци пълнещи с естествена светлина дори и помещенията на прислугата…

Не можех да си представя че тук са живяли хора 🙂 И все пак така е било. Работни кабинети с бюра и библиотеки, стени, отрупани със сертификати, спални и трапезарии… Един доста богат подход към жилищното пространство 🙂

Casa Batlló нагоре

Поредната „жилищна сграда“ разбиваща всякакви представи 🙂

Ако движещата идея в Casa Milà е била планината, тук тя е морето. Фасадата е една голяма разбиваща се вълна. В интериора виждахме елементи от морски животни. Помещенията се преливаха флуидно едно в друго. Цветовете бяха тонове на синьото все едно сме в басейн 🙂

Аудио гайдовете тук всъщност бяха устройства с augmented reality, чиито екрани ни служеха като прозорец към света така както го е виждал Гауди. Много интересно решение, което премахваше тълпата около нас и разкриващо ни всякакви подробности.

Сградата е имала две светлинни шахти, които носеха естествената светлина надолу по всички етажи. Прозорците по всеки по-долен етаж бяха по-големи, а гамата на облицовъчните плочки беше по-светла – целта е всички помещения да получават еднаква светлина.

Покривът отново беше разчупен. Имаше някакъв замисъл зад формата на групата комини, който не успях да уловя поради строителните скелета наоколо 🙂

Casa Batlló е нещо, което не мога да пресъздам в думи и картинки 🙂 Тя не е просто жилищна сграда. Тя е фантазията на един архитект, който твори не просто къщи, а вдъхновения 🙂

La Boqueria нагоре

Стига толкова култура – мозъците ни бяха преситени, но телата ни бяха гладни 🙂 Имахме нужда от истинска храна 🙂

Мнението на мнозина е че La Boqueria е капан за туристи. „Измислен пазар“, точно на една от големите пешеходни улици – La Rambla. Но човек тук може да намери всичко за ядене и то на прилични цени. Има по нещо за всеки – плодове, печива, сладки, мръвки, ядки, подправки… Очите ми станаха като панички 🙂

Имаше толкова много неща, че не знаех какво искам 🙂 Изборът беше толкова труден!

Имаше странни неща в бурканчета. Имаше странни неща върху клечки. Имаше странни неща в кутийки и чашки… 🙂

Пазарът определено ми се стори чревоугодническо място 🙂

Дом-музей на Гауди нагоре

В Park Güell се намира къщата на Гауди, където е прекарал последните 20 години от живота си. Където аз имах чувството че ще прекарам последните 20 минути от живота си, след като юрках всички за да не изпуснем часа на резервацията на билетите 🙂 Тук имахме билети и за парка – сайтовете казваха че къщата се намира в ограничената зона на парка и ни трябват билети и за там. Информацията се оказа съвсем погрешна – къщата се намира извън заградената зона. За нея ви трябва един-единствен билет без да е съобразяван с тайминг с билета за парка. Повече за това – малко по-нататък.

Дето се вика – това тук си беше къща като къща. Сравнително тясно пространство, заето по-скоро от реплики на отделни елементи от интериора, сътворен от Гауди. Всичко си имаше ценоразпис. Нямаше нищо, което да не сме видели по другите къщи. Имах чувството че съм си платил вход за магазин, от който не бих си купил нищо 🙂

Park Güell нагоре

Веднага трябва да направя няколко уточнения. Паркът е обществен и за него вход и билети няма 🙂 Туристическият капан всъщност е една малка част от него, може би 200х100 метра, известна като Monumental Zone – „зоната със статуите“. Там се влиза с билет за точно определен час, под строй и през километрична опашка. Всъщност цялата „зона“ е терасирана и може да бъде видяна отгоре – от публичната част на парка.

Ако все пак успеете да пробиете през тълпата от селфи маниаци до тук, вероятно вие самите вече сте се превърнали в селфи маниак 🙂 Тук човек може да се снима на всяка крачка със захаросаните къщички на Хензел и Гретел, с керамичния дракон, на терасата от морска пяна или в подземните проходи, все едно изникнали от земните недра.

Тълпите бяха сериозни. Но най-куриозен ми се стори факта че в самата „зона“ има училище 🙂 Представяте ли си как се учи с тези тълпи на главата? 🙂

Терасата от морска пяна се крепеше върху залата на стоте колони.

Отпред пазеше порцелановия дракон.

И горе-долу това беше цялата тази „зона“. Една част от нея беше преградена за ремонт. Площадът долу също беше преграден и къртач огласяше гората като каменен кълвач. Мястото е вписано в Световното наследство на UNESCO, може би в категорията „как да накараме хората да се редят на опашки“ 🙂

Но Барселона не може да бъде обиколена за един ден, нито може да бъде разказана в един ден 🙂 За това очаквайте скоро втората част от нашата виртуална разходка 🙂

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *