Самуиловата крепост

Гергьовденският ни план включваше главно бърза обиколка по водопадите на Беласица. Пътят ни за македонските водопади минаваше през Петрич и ГКПП Златарево, на един хвърлей от Самуиловата крепост 🙂

Веднага след село Струмешница имаше останки от ресторант и широк паркинг, където оставихме колата. Попаднахме на голяма информационна табела.

От тук минахме по калдаръма на пешеходната алея край река Струмешница. Няколко вековни издигаха разклонени снаги… Навяваха мисли за прохлада и сянка. Но нямаше да имаме нужда от нея – часът беше толкова ранен, че и слънцето все още се чудеше дали да изгрява 🙂

Алеята се превърна в широк железен мост, които ни изведе пред билетната каса.

За малко да изпреварим касаджиите 🙂 Наистина беше рано, крепостта още не беше отключила 🙂 Интересна подробност тук бяха асансьорите за инвалиди. Цялото място е достъпно за трудно подвижни хора. Край всяка стълба – ако ще и от две стъпала да беше, имаше асаньор.

От тук започваше Национален парк-музей „Самуилова крепост“. Главната алея беше опъната напред към странна каменна статуя. Преди да стигнем до нея минахме край възстановки на няколко землянки.

Крепостта е била изградена върху основите на тракийско и ранно-българско славянско селище. Мястото е стратегическо – куполовидният баир Куфалница е заобиколен от няколко страни от водите на река Струмешница. Още повече – реката образува тясна долина – Ключката клисура, широка не повече от 8 км. Самуиловата крепост е построена около 1009-1013 г. и е била командния пункт на система от фортификационни съоръжения (дема) препречващи цялата долина от склоновете на Беласица на юг, до склоновете на Огражден на север.

За Самуиловата крепост се учи още в училище. Свързва се с един от най-грозните моменти в нашата история – битката при село Ключ. Териториалните спорове между България и Византия продължавали с десетилетия, но от 1001 г. нататък Византия започнала да взима превес. През лятото на 1014 г. войските на император Василий II са спрени пред фортификациите на Ключката клисура. Но сражението завършва с разгром на българската армия. Поражението е тежко. Броят на загиналите сам по себе си е голям, но по-шокиращо е какво се случва с оцелелите… Император Василий II заповядва ослепяването на 15 000 военнопленика и е наречен „Българоубиец“. На всеки 100 души оставя по 1 с по едно око, който да заведе останалите вкъщи…

Странната каменна структура пред нас се оказа музей. Макетите на крепостта и селището бяха интересни, но аз нямах търпение да ги видя в действителност. Навън имаше няколко алеи. Някои от тях заобикаляха полегато целия баир, но ние си харесахме една пряка. Тя ни отведе право през поредица от концентрично разположени три защитни вала и два рова. Внушително защитно съоръжение.

На върха на хълма имаше площад с останките от няколко постройки. От едната му страна голям купол предпазваше останките от най-голямата землянка тук.

Направи ми впечатление колко са разчитали на землянки тук. Не знам дали са намерени останки от масивни сгради. Землянки и дървени палисади – мястото носеше един дух по-скоро на временно укрепление от колкото на стратегически команден пост. Това ми чувство беше затвърдено от вида на най-високата кула – каменна основа с дървена конструкция във височина.

Националният парк-музей „Самуилова крепост“ (какво гръмко име?) е открит на 23 октомври 1982 г. Усеща се стремежа на соц архитектурата към използването на неприлични количества бетон. Но въпреки тъмната си история, мястото е свежо, поддържа се и има какво да се види. За любителите на печати – това също така е и обект от „100-те национални туристически обекта“ 🙂

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *