Асеновградски върхове и пътеки - ден 1

Публикувано на 10 юни, 2019

Подобни: Асеновград Добростан манастир масовки пътепис Родопи туризъм фото хамак

Рядко участвам в организирани културно-пешеходно-масови прояви. Но някак си четвъртият ежегоден поход "Асеновградски върхове и пътеки" съвпадна с дупка в графика ми. И още повече - направи ми впечатление добрата организация. Събитието беше обявено три месеца предварително, и всичко беше ясно - разписание с различни опции за двата дни, маршрути, GPS тракове... Бяха организирани бусове за извозване на багаж и хора - безплатно! :)
Имаше и надъхващи кадри с гледки от предварителните прохождания на маршрута :) Имало е и освежаване на пътеки и маркировки. През тези три месеца имах чувството че постоянно нещо се прави - че това не е просто обявено и увиснало събитие, а цел, към която всеки ден се прави по някоя крачка :) Явно и много други хора са били така очаровани, защото за похода имаше над 200 записани участника! :) Лично за мен последните две седмици си бяха едно очакване. Имах жестока нужда от един мозъчен рестарт. Обещаните 25+ км разходки с над 1000 м денивелации гарантираха рестарт на всичките ми системи :) И ето - някак си доживях до тази събота. Натоварени като кенгурута с по 2 раници, домъкнахме багажите до буса. Ако си мислехме че ние сме с много багаж - успокоихме се! Вътре вече имаше сакове с обема на малки надуваеми басейни :) Пристигаха още и още, а горкия бус прибираше като черна дупка :) В 8:30 имаше реч за добре дошли и кратък инструктаж от организаторите - сдружение "Устремени". Събрахме се за обща снимка ("преди" от "преди и след" :) ) и с маршова стъпка подхванахме през площада :) Толкова много хора не съм виждал и на първомайските манифестации в училище, а там извиняваха отсъствия... :) Маршрутът за първия ден щеше да е: Асеновград - м. Параколово - манастир "Св. Петка Мулдавска" - м. Голия Гидик - Асеновградска ловна хижа - Червенска ловна хижа - добростанските поляни - м. Ропките - хижа Марциганица. Вървяхме и вървяхме, а Асеновград не свършваше :) Първа спирка - на изравнителния басейн на ВЕЦ "Асеница" - колкото да се събере малко групата, и газ пак напред :) Вървяхме по прашните пътища през вилната зона Параколово. Прогнозата за хубаво време дори леко надминаваше очакванията ми. Нямаше 9 часа, а слънцето биеше по главите ни :) Не ми се мислеше какво ще стане към обяд. Надявах се до тогава да сме на сянка в дън гори тилилейски :) След около час най-сетне се отклонихме в някаква горичка в дясно. Пътеката рязко придоби нагорен характер. До сега ни беше топло отвън, но тази жега много бързо започна да извира от нас самите :) Темпото беше прилично, но не прекалено спортно. Тук беше момента групата да се сортира сама според възможностите. Един ходи бързо, друг бавно - разбираемо. Но организаторите бяха предвидили това и с всяка обособена групичка имаше техен човек нататък. Започнаха гледките :) Но най ми хареса първата гледка към покрива манастира - там щяхме да направим първата почивка :) Игуменката - майка Юлита, ни разказа няколко истории. Манастир "Св. Петка Мулдавска" е бил основан през XIV в. През Възрождението е бил дом на богата библиотека и килийно училище. Опожаряван няколкократно - последния път през 2010 г. Тук Васил Левски е имал малко скривалище, което в момента е част от малка музейна сбирка. Починахме, хапнахме и пийнахме леко. Трябваха сили - това до тук беше само загрявката :) Газ по следващото нагорнище на което не му се вижда края :) Излязохме от гората и до един зелен фургон се отклонихме в дясно. До сега ходехме по широк царски път, но от тук нататък синята маркировка реши да ни преведе по по-панорамни места :) В дясно виждахме хижа Безово: А назад... Моментът в който погледнах назад беше момента на "ибаси, как се качихме чак до тук?!" :D Някъде там долу се беше сгушил Асеновград! Но на заден план... това цялото беше Пловдив :) Дори от тук се различаваха тепета и квартали. В дясно се виждаше крайчеца на летището. Още по на дясно се виждаше язовир "40-те извора", Боянци, Болярци и Балкана - отстоящ на 90 км. Тази гледка я искам в по-ясно време - може би някъде там щяха да се видят Шипка и Бузлуджа? Слънчевата мараня в момента беше убила всякакъв детайл. Гледките зареждаха ума, но не и стомаха :) Часовникът си напомняше че обяд минаваше. А тези хубавици само дразнеха апетита с вида си :) (сега ще се намери някой да обясни че сигурно не е ядлива :) ) Обедната почивка щяхме да направим на Асеновградската ловна хижа. Густо ми стана като видяхме покрива ѝ в далечината. Май до сега не съм имал разходка, в която толкова много да се радвам на покриви :) Насядахме по земята и се заехме с важната задача да вкараме калории в телата си :) Наоколо се появиха прахчета, вълшебни отвари, химия, алхимия - кой какъвто скрит коз имаше :) До този момент GPS-ът с леката си склонност за преувеличение казваше че сме изминали към 12 км. Неусетно бяхме преминали границата от 1000 метра надморска височина. Минаваше 13 часа. Комбинацията от слънце и умора започваше да се усеща. Групата се беше разтеглила стабилно - половин час продължи прииждането на хора от опашката. Тук ни чакаше един джип-линейка, който да поеме смъртоносно ранените. Мисля че никой не се възползва от услугите му :) Следващата ни задача беше да намерим водата, която трябваше да е съвсем наблизо. Бяхме заредили вода долу на манастира скоро. Но денивелациите, слънцето и умората бяха намалили запасите ни. Но чешмичка до Червенската ловна хижа беше на по-малко от 30 минути. Естествено опашката за чешмичката беше километрична :) 20-минутното чакане в знойната жега не беше от приятните неща в живота :) Поне от ловната хижа имаше хубави панорами: Безкрайното чакане на чешмата беше прекратено от лошата новина - водата била пресъхнала! А! :D Коя беше тази ламя, която пресуши извора? Ако чете тук, да си признае веднага :D Водачите използваха телефонен жокер "обади се на приятел" и организираха някаква вода да ни чака накрая. Но до там имахме още толкова много път и толкова много слънце... :) Поехме едно стръмно изкачване. От червенската хижа се върнахме обратно на царския път. Това вече беше широкия път, който щеше да ни изведе до Добростан. Оставаха още 4-5 км, но все равни. Поехме скоростна жадна крачка под палещото слънце :) Имахме чувството че за нула време ще стигнем в селото! Докато не цопнахме в първия гьол. Царският път беше осеян с дълги участъци, в които се беше събирала вода. Тежка хронична кал, вероятно част от нея можеше да бъде датирана чак до римско или тракийско време... :) Всеки от тези гьолове имаше уникално за себе си заобикаляне. Къде през шипки, къде през коприва, къде през лабиринт от клони... :) Зарадвах се когато в далечината съзрях покривите на къщите от селото. Май започвам да се повтарям :) Чешмата на центъра - сладка, студена, изобилна вода! :) Тази чешма беше един блян, едно прошепнато обещание, една пътеводна звезда на небосклона... Най-добрата вода, която съм вкусвал! Усещах как живата вода изпълва съсухрените и смачкани клетъчни мембрани в телесните ми тъкани :) Чакането си заслужаваше всяка минута :) Опашката се изви втори път, някои дори затретихме... :) Накрая след като всички се задоволиха, някои се и окъпаха :) Доста прах и пот бяхме събрали, някои дори и кал. Заредихме всеки наличен съд. От тук насетне никаква вода нямаше да има, може би чак до финала на пътешествието. А нас ни чакаше още поне половин час път. Тръгнахме по асфалта към Марциганица, но още на параклис "Св. Илия" се отклонихме в ляво през полето. Полето беше доста осрано от добитък. Може би за това организаторите бяха избрали една малка пътечка, която не беше нито в киреча, нито по жарещия асфалт. Слънцето вече падаше надолу и биеше право в челата ни докато кретахме към залеза. Няколко коня се чудеха на странната масовка, която газеше пасищата им :) Стигнахме! С хижа Марциганица станало някакъв проблем в последния момент и се е наложило палатковия лагер да е другаде. На мен ми беше все тая - само да имаше две дървета, между които да се опъна възможно най-скоро :) А мястото беше добре известната мохабетчийска поляна. Някой добър човек вече беше разтоварил багажа ни от буса :) Малко по малко катунът ни придобиваше вид :) Към 17:30 се заформи една групичка за посещение на пещерата Добростански бисер и връх Попа. Имах много голямо желание да се включа, но не и сили :) Направих си една по-важна експедиция - до чешма, която имах наблизо на картата. Чешма наистина имаше, но според една местна жена не била добра за пиене точно в момента. Е, все пак си беше чудесна за миене :) Вечерта мина спокойно. Извиха се няколко хора, послушахме малко музика и повечето от нас заехме сериозно хоризонтални положения :) От някъде се чу китара. Няколко огъня се съревноваваха кой ще отрови по-добре въздуха :) От някъде се появиха трупи за сериозна клада. Аз някъде по това време се изключих... Преживявали ли сте отвличане от извънземни? :) В единия момент си затваряте очите и в следващия ги отваряте, но 10 часа по-късно :) Нещо такова ми се случи - спах като утрепан :) На сутринта ни очакваше още един вълнуващ ден :) Пещера, най-големия водопад в Родопите, изкъртващи спускания в дисциплина "горски слалом в шумата", надбягване с дъжда... Но няма да ви уморявам - за тези неща ще прочетем в друг пост :) От мен "Устремени" имат едно голямо благодаря и браво! Организацията беше на ниво, а няколкото дребни спънки бяха преодоляни. Водачите бяха стабилни хора, които се справиха блестящо с поверената им отговорност. Положителното настроение не ги напусна и за момент, въпреки умората и тежестта на задачата им. Лично аз не мога да искам нищо повече за доброто си изкарване :) До скоро!