Равногор

Равногор е село в община Брацигово, което често остава в страни от туристическите маршрути в Родопите. Напълно незаслужено, както се убедих тази съботна разходка! 🙂 Региона предлага голямо разнообразие – уникални гледки, интересни следи от древно тракийско обитание и тихи вилни местности носеща лека носталгична нотка. Интересните неща наоколо не могат да бъдат обиколени за един ден, нито дори за уикенд. Тук човек трябва да дойде с цел почивка и да се надиша на най-чистия въздух на Балканския полуостров 🙂

Цялата публикация „Равногор“

Бел Камен – Велийца

В края на интересен опознавателен ден из община Септември се отправихме към финалната точка – поляните над Якоруда на границата между Западни Родопи и Рила. Отправната ни точка беше село Бел Камен, а крайната – заслон Велийца няколко километра по-нагоре. Пътят беше сравнително кратък и лесен и можехме да си позволим да го оставим за края на деня.

От разклона на главния юндолски път до Бел Камен има чудесен асфалт, макар и изпълнен със завои. Няколко пъти карахме зад бетоновози, а един се качи дори чак до горе до самото село. Новото строителството се движи с пълна пара из тези махали. Паркирахме на последното свободно място на площада на селото, а зад нас изпърпориха няколко ендурота. Не вярвах в колко изпълнен с живот край на Родопите бяхме попаднали 🙂 А шапката щеше тепърва да ми се скрива тези два дни.

Цялата публикация „Бел Камен – Велийца“

Ветрен – крепост Паланката

Интересни са римските пътища… Много от тях все още съществуват – под асфалта на съвременни магистрали и планински проходи, или под формата на зарити калдаръми под ниви и села.
Един от най-важните пътища за Балканския полуостров е бил Via Diagonalis (още известен като Via Militaris) – Цариградският път. Свързвал е Константинопол с централна Европа. На територията на България големите градове през които е минавал са Сердика (днешна София), Филипопол (днешен Пловдив) и Бурдипта (днешен Свиленград).

Но римските пътища са нещо повече от просто калдаръм. Край тях е имало инфраструктура съобразена с характера на пътешествието през онова време. Натоварена волска каруца е можела да измине около 30 км на ден. Стратегически на интервали през 25-30 км са били разположени крайпътни спирки за почивка, наречени mansio. Тези спирки са представлявали цели комплекси от конюшни, ханове, занаятчии, пазарища и укрепления. Много от тези mansio с течение на вековете са прерастнали в по-големи селища и градове.

Друг вид крайпътни станции са били т. нар. mutatio – или буквално преведено – „разменки“ – конюшня, където пътникът е можел да смени коня си със свеж, да хапне и да получи съвсем основни услуги като ветеринар и майстор да поправи поражения по каруците.

Една такава станция от вид mutatio може да бъде видяна до село Ветрен, област Септември 🙂

Цялата публикация „Ветрен – крепост Паланката“