Първенец – Храбрино

Беше края на ноември, а аз имах жестока нужда от уикендска разходка. Нищо, което има нужда от предварително планиране – вдъхновението ми дойде в събота след сутришното кафе 🙂 Трябваше ми нещо близо около Пловдив, където да си проветря главата набързо след напрегнатата работна седмица. Картите избраха Първенец и Храбрино. Маршрутът – тръгване от реката край Първенец, минаване край ресторант „Пикник“-а, нагоре към параклис „Св. Богородица“, параклис „Св. Спас“, спускане в Храбрино и кърско прибиране обратно по лявото течение на реката към Пикник-а и Първенец… Е, не се получи точно така… 🙂

Лесно паркирах в крайните улички на Първенец и хванах по реката. Този участък преди ресторантите беше маркиран като „парк“ на картата. Тази табела вероятно е лепната от ресторантите, за да привлекат повече клиенти – мястото си е просто речен храсталак 🙂

Още от Първенец хванах стабилна зелена маркировка, която щеше да ме закара чак до Храбрино. Учудващо, наоколо нямаше никой в хубавото време. Есента се беше леко пообъркала с пролетта – бях с единия крак в месец декември, а още се виждаха зелени листенца. Някои от тях – прясно свежи.

Ресторантите изглеждаха вървежни и в други месеци сигурно биха били яко фраш. Районът покрай реката действа много отпускащо на психиката. Макар че ако си представя пет комина бълващи пушек от кебапчета и двеста мами всяка гонеща комплект деца 🙂

„Частен ловен кът“ на сред реката и туристическа маркировка лепната връз масата. Просто идилия 🙂 Слава богу, пътеката скоро хвана стръмно нагоре и си рекох че всички тези следи от цивилизация са останали зад мен. Но не би 🙂 Някой беше измъкнал цял вагон пейки нагоре по тази пътека! Това му се вика ентусиазъм 🙂

И чудно, но всяка пейка си имаше надпис с предназначение – „За смели баби“, „За добри хора“ 🙂 Аз не се вписвах в тези категории, така че си дадох газ нагоре 🙂

Нещо дали ме накапа по главата? Даваха времето следобед да се разваля, но поглед към Пловдив ме увери че тази прогноза може да подрани. Нищо – точно щях да тествам противодъждовното яке 🙂

15 минути след като пресякох реката и тръгнах нагоре и вече излязох на малка седловинка. Параклис „Св. Богородица“ вече беше съвсем близо.

Хубава и поддържана поляна и местенце за пикник. И изненада – на масата някой беше оставил цяла библиотека фантастична литература, затисната с голям камък! „Дългият изгрев на Ена“ беше една от любимите книги в тинейджърския ми живот 🙂 Искрено се надявам някой да не ги ползва за разпалки на барбекюто…

Бърз поглед обратно към Пловдив показа приближаващ апокалипсис 🙂 Определено щеше да има тест на яке.

Обратно през седловината и пак нагоре – към „Св. Спас“ – отново стръмна пътека, която скоро се разшири и полегна. Може би до тук може да се стигне с джип при хубаво време отгоре.

И наистина – скоро излязох на по-широк горски разклон и там наистина имаше паркиран джип 🙂 Надявах се да няма лов… Така се бяха провалили вече няколко разходки 🙁

Този участък беше по-влажен. Широката папратова растителност не беше просто в следствие на последния кратък дъжд, а на нещо по-постоянно. Учуден съм от липсата на отбор родопоски чешми тук 🙂

Половин час по-късно излязох от гората на продълговата поляна. „Св. Спас“ беше съвсем наблизо, естествено с прилежащата му мега-мохабетчийница със сепарета, дансинг, тройно чеверме-барбекю, джип-паркинг и джакузи 🙂

Самият параклис беше сгушен леко встрани от целия този ресторант.

Бърза почивка и хванах широкия път, слизащ надолу към Храбрино. Ето това се казва къща с гледка:

И като приближих зуум-а към Пловдив ми се стори че… мдаа, долу определено градът си взимаше душ 🙂

Падна доста слизане към селото. По калдаръмените улички се разминах с двойка, тръгнала нагоре на разходка. Имаха проблеми с дишането и очите им бяха изцъклени – разбирам ги 🙂 От тази страна на реката селото е разположено на стръмен склон с денивелация от 200 метра…

Интересни къщи има в това Храбрино… Няма да ви показвам снимки, понеже някои хора скачат на бой и престрелка, като тръгнеш да ги снимаш… Но да видим мога ли да ги опиша 🙂

От една страна имаме скосените ъгли и стъклените фасади на ултра-модернистичната архитектура… в задния двор – зелена тревичка, подкастрена с нокторезачката.

От друга страна имаме бетонни неизмазани коптори с дузина пристройки и присадени етажи. Всеки прозорец – различен… в задния двор – същия коптор, ама в насипно състояние за части, или приготвен за още пристройки и присадки 🙂

Интересен сблъсък на архитектури и култури 🙂

Слязах до интересен каменен мост, надвиснал над реката. През него можех да стигна до асфалтовия път, но целта ми беше да се върна през гората. Подминах го и продължих през съвсем нов пресен асфалт, водещ до нещо като пречиствателна станция. Там подминах още един бетонен мост и продължих през лозя и овошки.

Половин час и няколко лозя по-късно бях в подножието на баира на „Св. Богородица“.

По картите тук имаше пътека, която продължава към ресторантите до Първенец. По права линия те се намираха на половин километър. И както винаги картите се оказаха стари 🙂 Пътека и да беше имало някога, преди много, много лета се е била превърнала в храсталак… Храстите бяха от онзи вид където не само са целите в тръни, а дори и тръните им си имат собствени тръни… Разузнах наоколо, но нямаше абсолютно никаква пролука.

Нагоре към „Св. Богородица“ беше алпийски-стръмно и дума не можеше да става. В другата посока надолу беше широката Тъмръшка река. Може би можех да намеря някакъв брод там? Но от другата страна на реката беше Старата изба, където сигурно причакваха кучета 🙂 Никакъв шанс – оставаше само обратният път назад към Храбрино и после прибиране по асфалта…

И за да е по-интересно, предупредителните капки бяха свършили и ред дойде на истински порой 🙂 Якето издържа геройски! Следващият час не беше особено приятен – обратно по следите си до Храбрино, мачкан от здрав дъжд и прибиране по асфалт. А там все едно всички коли бяха излязли на мокро рали по завоите… 🙂

Хубава разходка се получи, но другия път нека вземем друг маршрут 🙂

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *